Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
113
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Свещено отношение
'.
На страница
1
:
709
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
11.
ОТНОШЕНИЕ
НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
Когато се говори за влиянието на по-стари и съвременни мислители върху развитието на Гьотевия дух, това не може да става в смисъла, че той е образувал своите възгледи на основата на техните учения. Начинът, по който той трябваше да мисли, как той виждаше света, беше предварително изграден като заложба в неговата природа. А именно тази заложба е съществувала от най-ранна младост в неговото същество. По отношение на това той остана след това подобен на себе си през целия си живот. Съществуват предимно две важни характерни черти, които ще разгледаме тук.
към текста >>
По
отношение
на това той остана след това подобен на себе си през целия си живот.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ Когато се говори за влиянието на по-стари и съвременни мислители върху развитието на Гьотевия дух, това не може да става в смисъла, че той е образувал своите възгледи на основата на техните учения. Начинът, по който той трябваше да мисли, как той виждаше света, беше предварително изграден като заложба в неговата природа. А именно тази заложба е съществувала от най-ранна младост в неговото същество.
По отношение на това той остана след това подобен на себе си през целия си живот.
Съществуват предимно две важни характерни черти, които ще разгледаме тук. Първата характерна черта е стремежът към изворите, към дълбочината на всяко битие. В последна сметка това е вярата в идеята. Предчувствието на нещо по-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух.
към текста >>
Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко
свещено
, това Гьоте не познава.
Съществуват предимно две важни характерни черти, които ще разгледаме тук. Първата характерна черта е стремежът към изворите, към дълбочината на всяко битие. В последна сметка това е вярата в идеята. Предчувствието на нещо по-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух.
Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава.
Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него. Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено. Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта. Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство. Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи:
към текста >>
Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става
свещено
.
В последна сметка това е вярата в идеята. Предчувствието на нещо по-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух. Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него.
Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено.
Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта. Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство. Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи: "В чистотата на нашето сърце се вълнува един стремеж, с благодарност да се отдадем свободно
към текста >>
Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по
отношение
на поведението на Гьоте в любовта.
Предчувствието на нещо по-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух. Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него. Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено.
Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта.
Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство. Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи: "В чистотата на нашето сърце се вълнува един стремеж, с благодарност да се отдадем свободно на нещо по-висше, по-чисто, непознато
към текста >>
Това е неговото
отношение
към философите.
Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази. Неговото същество действаше философски, т.е. така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки. И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество.
Това е неговото отношение към философите.
За тази цел изучи той Спиноза в своята младост и влезе в научни преговори със съвременните му философи. На млади години на поета му се струваше, че най-добре изразяват неговото собствено същество Спиноза и Джордано Бруно. Знаменателно е, че и с двамата философи той се запознава първо чрез съчинения на техните противници и въпреки това обстоятелство той позна, че техните учения отговаряха на неговата природа. Особено при неговите отношения към ученията на Джордано Бруно ние виждаме потвърдено казаното от нас. Той се запознава с него от речника на Бейл, където той е остро нападан.
към текста >>
И когато по
отношение
на тази дълбока, вътрешна хармония на Гьотевото същество с участието на Спиноза постоянно се изтъква съвършено вътрешното обстоятелство: Гьоте е бил привлечен към Спиноза, защото както и този последният не е искал да търпи крайните причини в обяснението на света, това свидетелства за едно повърхностно оценяване на положението на нещата.
Това, което познаваме като логическа необходимост, е това, защото на него му е присъща същността на Божественото, т.е. вечната закономерност. Това беше един възглед съобразен с Гьотевия дух. Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо божествено, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина. В това се състои родството на Гьоте със Спиноза.
И когато по отношение на тази дълбока, вътрешна хармония на Гьотевото същество с участието на Спиноза постоянно се изтъква съвършено вътрешното обстоятелство: Гьоте е бил привлечен към Спиноза, защото както и този последният не е искал да търпи крайните причини в обяснението на света, това свидетелства за едно повърхностно оценяване на положението на нещата.
Че Гьоте както и Спиноза отхвърляха последните причини, това беше само едно последствие на техните възгледи. Нека само ясно си представим теорията за последните причини. Дадено нещо се обяснява по отношение на неговото съществуване и устройство чрез това, че се излага /доказва/ неговата необходимост за нещо друго. Показва се, това нещо е така и така устроено, защото другото е така и така. Това предполага, че съществува една мирова Основа /Първопричина/, която стои над двете същества и ги устройва така, че те си подхождат едно за друго.
към текста >>
Дадено нещо се обяснява по
отношение
на неговото съществуване и устройство чрез това, че се излага /доказва/ неговата необходимост за нещо друго.
Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо божествено, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина. В това се състои родството на Гьоте със Спиноза. И когато по отношение на тази дълбока, вътрешна хармония на Гьотевото същество с участието на Спиноза постоянно се изтъква съвършено вътрешното обстоятелство: Гьоте е бил привлечен към Спиноза, защото както и този последният не е искал да търпи крайните причини в обяснението на света, това свидетелства за едно повърхностно оценяване на положението на нещата. Че Гьоте както и Спиноза отхвърляха последните причини, това беше само едно последствие на техните възгледи. Нека само ясно си представим теорията за последните причини.
Дадено нещо се обяснява по отношение на неговото съществуване и устройство чрез това, че се излага /доказва/ неговата необходимост за нещо друго.
Показва се, това нещо е така и така устроено, защото другото е така и така. Това предполага, че съществува една мирова Основа /Първопричина/, която стои над двете същества и ги устройва така, че те си подхождат едно за друго. Обаче когато мировата Първооснова е присъща на всяко нещо, тогава този начин на обяснение няма никакъв смисъл. Защото тогава устройството на дадено нещо трябва да ни се яви като последствие на действащия в него принцип. Ние ще търсим в природата на дадено нещо, защото е така, а не иначе.
към текста >>
Също и
отношение
то на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния език, за да изрази живеещия в него свят.
Това предполага, че съществува една мирова Основа /Първопричина/, която стои над двете същества и ги устройва така, че те си подхождат едно за друго. Обаче когато мировата Първооснова е присъща на всяко нещо, тогава този начин на обяснение няма никакъв смисъл. Защото тогава устройството на дадено нещо трябва да ни се яви като последствие на действащия в него принцип. Ние ще търсим в природата на дадено нещо, защото е така, а не иначе. Когато вярваме, че Божественото е присъщо на всяко нещо, тогава не ще ни хрумне да прибегнем за прибегнем за обяснение на неговата закономерност към един външен принцип.
Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния език, за да изрази живеещия в него свят.
Когато преминем сега към отношението на Гьоте към съвременните му философи, ние трябва да говорим преди всичко за Кант. Кант се счита всеобщо като основател на днешната философия. По неговата време той предизвика едно такова мощно движение, че за всеки образован човек беше една необходимост да се обясни с него. За Гьоте също това обяснение става една необходимост. Обаче то не можа да бъде за него плодотворно.
към текста >>
Когато преминем сега към
отношение
то на Гьоте към съвременните му философи, ние трябва да говорим преди всичко за Кант.
Обаче когато мировата Първооснова е присъща на всяко нещо, тогава този начин на обяснение няма никакъв смисъл. Защото тогава устройството на дадено нещо трябва да ни се яви като последствие на действащия в него принцип. Ние ще търсим в природата на дадено нещо, защото е така, а не иначе. Когато вярваме, че Божественото е присъщо на всяко нещо, тогава не ще ни хрумне да прибегнем за прибегнем за обяснение на неговата закономерност към един външен принцип. Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния език, за да изрази живеещия в него свят.
Когато преминем сега към отношението на Гьоте към съвременните му философи, ние трябва да говорим преди всичко за Кант.
Кант се счита всеобщо като основател на днешната философия. По неговата време той предизвика едно такова мощно движение, че за всеки образован човек беше една необходимост да се обясни с него. За Гьоте също това обяснение става една необходимост. Обаче то не можа да бъде за него плодотворно. Защото съществува една дълбока противоположност между това, което Кантовата философия учи, и това, което познаваме като Гьотев начин на мислене.
към текста >>
След това той се старае да установи взаимното
отношение
на тези две области чрез понятия; и това отново без да пита, какъв смисъл има едно такова установяване.
Ние виждаме веднага в тази теоретична философия противоположния полюс на Гьотевата философия. Според Кант дадената действителност бива определена според самите нас; тя е такава, защото ние си я представяме така. Кант прескача същинския теоретико-познавателен въпрос. При навлизането в своята критика на разума той прави две стъпки, които не оправдава, и от тази грешка страда цялата негова философска постройка. Той поставя веднага разликата между субект и обект, без да пита, какво значение има въобще, когато умът предприема разделянето на две области на действителността /тук познаващият субект и познатият обект/.
След това той се старае да установи взаимното отношение на тези две области чрез понятия; и това отново без да пита, какъв смисъл има едно такова установяване.
Ако не би виждал криво главния въпрос на теорията на познанието, той би забелязал, че различаването на субект и обект е една преходна точка на нашето познание, че на основата и на двете стои едно по-дълбоко, доловимо от разума единство и че онова, което се признава като свойство на една вещ, доколкото си го представяме по отношение на един познаващ субект, съвсем няма само една субективна валидност. Вещта е едно единство на разума, а разделянето в една "вещ в себе си" и "вещ за нас" е продукт на ума. Следователно не е правилно да се каже, че това, което признаваме в едно отношение на дадена вещ, може да и бъде отречено в друго отношение. Защото независимо от това, дали веднъж разглеждам същата вещ под тази гледна точка, а друг път под една друга, все пак тя е едно единно цяло. Представлява една грешка, която се промъква през цялата учебна система на Кант, че той счита сетивното разнообразие като нещо твърдо и вярва, че науката се състои в това, да доведем това разнообразие в една система.
към текста >>
Ако не би виждал криво главния въпрос на теорията на познанието, той би забелязал, че различаването на субект и обект е една преходна точка на нашето познание, че на основата и на двете стои едно по-дълбоко, доловимо от разума единство и че онова, което се признава като свойство на една вещ, доколкото си го представяме по
отношение
на един познаващ субект, съвсем няма само една субективна валидност.
Според Кант дадената действителност бива определена според самите нас; тя е такава, защото ние си я представяме така. Кант прескача същинския теоретико-познавателен въпрос. При навлизането в своята критика на разума той прави две стъпки, които не оправдава, и от тази грешка страда цялата негова философска постройка. Той поставя веднага разликата между субект и обект, без да пита, какво значение има въобще, когато умът предприема разделянето на две области на действителността /тук познаващият субект и познатият обект/. След това той се старае да установи взаимното отношение на тези две области чрез понятия; и това отново без да пита, какъв смисъл има едно такова установяване.
Ако не би виждал криво главния въпрос на теорията на познанието, той би забелязал, че различаването на субект и обект е една преходна точка на нашето познание, че на основата и на двете стои едно по-дълбоко, доловимо от разума единство и че онова, което се признава като свойство на една вещ, доколкото си го представяме по отношение на един познаващ субект, съвсем няма само една субективна валидност.
Вещта е едно единство на разума, а разделянето в една "вещ в себе си" и "вещ за нас" е продукт на ума. Следователно не е правилно да се каже, че това, което признаваме в едно отношение на дадена вещ, може да и бъде отречено в друго отношение. Защото независимо от това, дали веднъж разглеждам същата вещ под тази гледна точка, а друг път под една друга, все пак тя е едно единно цяло. Представлява една грешка, която се промъква през цялата учебна система на Кант, че той счита сетивното разнообразие като нещо твърдо и вярва, че науката се състои в това, да доведем това разнообразие в една система. Той съвсем не предполага, че разнообразното съвсем не е нещо последно, което трябва да преодолеем, ако искаме да го разберем; и поради това за него всяка теория е само една прибавка, която умът и разумът добавят към опитността.
към текста >>
Следователно не е правилно да се каже, че това, което признаваме в едно
отношение
на дадена вещ, може да и бъде отречено в друго
отношение
.
При навлизането в своята критика на разума той прави две стъпки, които не оправдава, и от тази грешка страда цялата негова философска постройка. Той поставя веднага разликата между субект и обект, без да пита, какво значение има въобще, когато умът предприема разделянето на две области на действителността /тук познаващият субект и познатият обект/. След това той се старае да установи взаимното отношение на тези две области чрез понятия; и това отново без да пита, какъв смисъл има едно такова установяване. Ако не би виждал криво главния въпрос на теорията на познанието, той би забелязал, че различаването на субект и обект е една преходна точка на нашето познание, че на основата и на двете стои едно по-дълбоко, доловимо от разума единство и че онова, което се признава като свойство на една вещ, доколкото си го представяме по отношение на един познаващ субект, съвсем няма само една субективна валидност. Вещта е едно единство на разума, а разделянето в една "вещ в себе си" и "вещ за нас" е продукт на ума.
Следователно не е правилно да се каже, че това, което признаваме в едно отношение на дадена вещ, може да и бъде отречено в друго отношение.
Защото независимо от това, дали веднъж разглеждам същата вещ под тази гледна точка, а друг път под една друга, все пак тя е едно единно цяло. Представлява една грешка, която се промъква през цялата учебна система на Кант, че той счита сетивното разнообразие като нещо твърдо и вярва, че науката се състои в това, да доведем това разнообразие в една система. Той съвсем не предполага, че разнообразното съвсем не е нещо последно, което трябва да преодолеем, ако искаме да го разберем; и поради това за него всяка теория е само една прибавка, която умът и разумът добавят към опитността. За него идеята не е това, което се явява на разума като по-дълбоката основа на дадения свят, когато той е преодолял разположението на повърхността разнообразие, а само един методически принцип, според който разумът подрежда явленията с оглед на техния по-лесен обзор. Ние бихме сгрешили според Кантовия възглед, ако бихме разглеждали нещата като изведими от идеята; според неговото мнение ние можем да подредим нашите опитности само така, като че те произхождат от едно единство.
към текста >>
Нашето знание за нещата съществува само по
отношение
на самите нас, то е валидно само за нашата индивидуалност.
Представлява една грешка, която се промъква през цялата учебна система на Кант, че той счита сетивното разнообразие като нещо твърдо и вярва, че науката се състои в това, да доведем това разнообразие в една система. Той съвсем не предполага, че разнообразното съвсем не е нещо последно, което трябва да преодолеем, ако искаме да го разберем; и поради това за него всяка теория е само една прибавка, която умът и разумът добавят към опитността. За него идеята не е това, което се явява на разума като по-дълбоката основа на дадения свят, когато той е преодолял разположението на повърхността разнообразие, а само един методически принцип, според който разумът подрежда явленията с оглед на техния по-лесен обзор. Ние бихме сгрешили според Кантовия възглед, ако бихме разглеждали нещата като изведими от идеята; според неговото мнение ние можем да подредим нашите опитности само така, като че те произхождат от едно единство. Според Кант ние нямаме никакво предчувствие за основата на нещата, за "вещта в себе си".
Нашето знание за нещата съществува само по отношение на самите нас, то е валидно само за нашата индивидуалност.
Гьоте не можеше да добие много от този възглед върху света. За него разглеждането на нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас. В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определена задачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, данните за обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, които наблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене.
към текста >>
За него разглеждането на нещата по
отношение
на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по
отношение
на самите нас.
За него идеята не е това, което се явява на разума като по-дълбоката основа на дадения свят, когато той е преодолял разположението на повърхността разнообразие, а само един методически принцип, според който разумът подрежда явленията с оглед на техния по-лесен обзор. Ние бихме сгрешили според Кантовия възглед, ако бихме разглеждали нещата като изведими от идеята; според неговото мнение ние можем да подредим нашите опитности само така, като че те произхождат от едно единство. Според Кант ние нямаме никакво предчувствие за основата на нещата, за "вещта в себе си". Нашето знание за нещата съществува само по отношение на самите нас, то е валидно само за нашата индивидуалност. Гьоте не можеше да добие много от този възглед върху света.
За него разглеждането на нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас.
В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определена задачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, данните за обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, които наблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене. Докато при Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субекта и обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта, при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъждане от кръга на нещата. Ето защо Гьоте казва за самите ученици на Кант: "Те ме слушаха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да ми бъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от Кантовата Критика на разсъдъчната способност*/*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.
към текста >>
Гьоте е бил несравнимо повече подпомогнат във философско
отношение
от Шилер отколкото от Кант.
В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определена задачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, данните за обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, които наблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене. Докато при Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субекта и обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта, при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъждане от кръга на нещата. Ето защо Гьоте казва за самите ученици на Кант: "Те ме слушаха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да ми бъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от Кантовата Критика на разсъдъчната способност*/*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.
Гьоте е бил несравнимо повече подпомогнат във философско отношение от Шилер отколкото от Кант.
Чрез Шилер той бе доведен именно с една степен по-нататък в познанието на своя начин на мислене. До онзи знаменит разговор със Шилер Гьоте беше упражнил определен начин да гледа света. Той беше разглеждал растения, беше поставил на тяхната основа едно първично растение /прарастение/ и беше извел отделните форми от това прарастение. Това прарастение, /а също така и едно съответно първично животно/ се беше оформило в неговия дух, и му беше послужило при обяснението на съответните явления. Обаче той никога не беше размислил върху това, що е това прарастение в неговата същност.
към текста >>
Тук се касае за общото
отношение
на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни философски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философски Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Така следователно Гьотевият възглед на света предлага достатъчно опорни точки за едно философско развитие. Обаче тези опорни точки са били подхванати първо само от учениците на Хегел. Останалата философия се отнася отрицателно към Гьотевия възглед. Само Шопенхауер се опира върху някои точки дадени от високоценения от него поет. Ние ще говорим по-нататък за неговата апологетика на учението за цветовете.
Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни философски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философски Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Харпф не намира принципната разлика между Гьоте и Шопенхауер, така както ние я охарактеризирахме по-горе, той самият е бил шопенхаурианец. Въпреки това неговите изложения заслужават внимание./ В една точка франкфуртският философ се приближава до Гьоте. Шопенхауер отхвърля именно всяко извеждане на дадените явления отвъншни причини и за него важи само една вътрешна закономерност, само едно извеждане на едно явление от друго. Привидно това е подобно на Гьотевия принцип, данните на обяснението да се вземат от самите неща; обаче именно само привидно.
към текста >>
Обаче там, където по
отношение
на обяснението на света се нуждае от нещо положително, той призовава на помощ идеята.
Неговият възглед не стои така далече от Гьотевия, както изглежда на пръв поглед. Който не е прочел нищо друго освен "Философия на Несъзнателното", той разбира се не ще може да разбере това. Защото решителните допирни точки на двамата мислители могат да се видят, когато се премине към последствията, които Хартман е извлякъл от своите принципи и които е изложил в своите по-късни съчинения. Философията на Хартман е идеализъм. Вярно е,че той не иска да бъде само идеалист.
Обаче там, където по отношение на обяснението на света се нуждае от нещо положително, той призовава на помощ идеята.
И най-важното е, че той си представя, че идеята стои навсякъде на основата. Защото неговото допускане на нещо несъзнателно няма никакъв друг смисъл, освен този, че онова, което съществува в нашето съзнание като идея, не е свързано по необходимост с тази форма на изява вътре в съзнанието. Идеята не съществува /не е действена/ само там, където тя става съзнателна, но и в друга форма. Тя е нещо повече от чистото субективно явление; тя има едно значение основано в самата нея. Тя не присъства само в субекта, а е обективен миров принцип.
към текста >>
Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо
отношение
/виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/.
Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика. Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/.
Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално. Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо.
към текста >>
Вечната загадка на света се изразява именно в отделни индивиди; ето защо можем да кажем: Днес висотата на възгледа на един човек може да се измери в
отношение
то, в което възгледът се намира спрямо Гьотевия възглед.
Така за нас философията на Хартман е отново едно доказателство за това, как, изхождайки от различни изходни точки, човек стига до същата цел. Хартман изхожда от предпоставки различни от тези на Гьоте; обаче в хода на развитието на неговите мисли на всяка крачка ние срещаме пътя на идеите на Гьоте. Ние изнасяме това тук, защото за нас беше важно да покажем дълбоката, вътрешна солидност на Гьотевия възглед за света. Този възглед е така дълбоко обоснован в същината на света, че ние трябва да срещнем неговите основни черти навсякъде там, където енергичното мислене прониква до изворите на знанието. В този Гьоте всичко беше така много първично, така настрана от всеки моден възглед, че в противникът трябва да мисли в неговия смисъл.
Вечната загадка на света се изразява именно в отделни индивиди; ето защо можем да кажем: Днес висотата на възгледа на един човек може да се измери в отношението, в което възгледът се намира спрямо Гьотевия възглед.
Самопожертвувателното, изпълнено с любов отдаване на мировия процес за него не изглежда да е нещо последно, а само средство за освобождение от безпокойствието на съществуването и за добиване отново на изгубеното щастливо спокойствие.
към текста >>
2.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Ото Либман насочва като най-
свещено
, най-висше в основното положение на всяка теория на познанието следното: "съзнанието не може да прескочи над самото себе си"/2/.
Шопенхауер със свойствения си философски патос изказва възгледа, че здравата придобивка на кантовската философия е възгледът, че светът е моя представа. Едуард Ф.Хартман намира това положение толкова безспорно, че в своя труд "Критически обосновки на трансцеденталния реализъм" предполага въобще само такива читатели, които са се освободили критически от наивното отъждествяване на образа на своите възприятия с вещите в себе си и са дошли до признанието, че даденото посредством акта на представянето, във вид на субективно-идеално съдържание на съзнанието, обектът на съзерцаването и независимата от акта на представянето и от формата на съзнанието, съществуваща сама по себе си вещ са неща абсолютно хетерогенни, т.е. той предполага такива читатели, които са проникнати от убеждението, че цялата съвкупност от това, което ни е дадено непосредствено, е редица от представи/1/. В своята, последна теоретико-познавателна работа Хартман се опитва, да обоснове своя възглед. Нашите следващи разсъждения ще покажат, как трябва да се отнася към такова обоснование свободната от предпоставки теория на познанието.
Ото Либман насочва като най-свещено, най-висше в основното положение на всяка теория на познанието следното: "съзнанието не може да прескочи над самото себе си"/2/.
Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически принципи на познанието. Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в началото на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/. У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н. Кирхман изхожда от двете гносеологически аксиоми: "възприеманото съществува" и "противоречието не съществува."/3/. Според Л. Е.
към текста >>
У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за
отношение
то между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н.
В своята, последна теоретико-познавателна работа Хартман се опитва, да обоснове своя възглед. Нашите следващи разсъждения ще покажат, как трябва да се отнася към такова обоснование свободната от предпоставки теория на познанието. Ото Либман насочва като най-свещено, най-висше в основното положение на всяка теория на познанието следното: "съзнанието не може да прескочи над самото себе си"/2/. Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически принципи на познанието. Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в началото на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/.
У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н.
Кирхман изхожда от двете гносеологически аксиоми: "възприеманото съществува" и "противоречието не съществува."/3/. Според Л. Е. Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/. Последните двама просто обявяват: ето, що е познание, без да се питат, с какво право вършат това. Даже ако тези различни твърдения биха верни или биха довели до верната постановка на проблема, би било съвършено невъзможно те да бъдат поставени на обсъждане в самото начало на теорията на познанието.
към текста >>
По-нататък физикът се чувствува принуден изхождайки от някои явления в телесния свят да се откаже от вярата в неприривността на предметите в пространството и да сведе тези предмети към системи от извънредно дребни частици /молекули, атоми/, чиито размери по
отношение
разстоянието им една от друга са неизмеримо малки.
Чрез наблюдение на онези явления, които стават в окръжаващата ни среда, например, когато имаме усещането на звука, физикът стига до извода, че на основата на това явление не стои нищо такова, което да има и най-отдалечено сходство с това, което непосредствено възприемаме като звук. Там навън, в окръжаващото ни пространство, може да се намерят само надлъжни трептения на телата на въздуха. От тук водим заключението, че това което в обикновения живот наричаме звук или тон, е изключително една субективна реакция на нашия организъм спрямо това вълнообразно движение. По същия начин се намира, че светлината и цветовете или топлината са нещо чисто субективно. Явленията на разлагането на светлината, на пречупването, на интерференцията и поляризацията ни учат, че на посочените по-горе качества на усещанията във външното пространство отговарят известни напречни трептения, които се чувствуваме принудени да приписваме отчасти на телата, отчасти на едно неизмеримо тънко еластично вещество на етера.
По-нататък физикът се чувствува принуден изхождайки от някои явления в телесния свят да се откаже от вярата в неприривността на предметите в пространството и да сведе тези предмети към системи от извънредно дребни частици /молекули, атоми/, чиито размери по отношение разстоянието им една от друга са неизмеримо малки.
От това се вади заключение, че всяко действие на телата едно върху друго става чрез празното пространство и по този начин, то се явява истинско .............. /действие на разстояние/. Физиката счита за правилно да приеме, че действието на телата върху нашите сетивни органи става не чрез непосредствено съприкосновение, защото винаги трябва, да съществува известно, макар и малко разстояние между съответното на тялото място върху кожата и самите тези тела. От тук следва, че това, което чувствуваме като твърдост и топлина на телата, е само реакция на окончанията на нашите осезателни топлинни нерви към действуващите чрез празното пространство молекулярни сили на телата. Към тези доводи на физика, като допълнение, се присъединяват и доводите на психо-физика, намерили своя израз в учението за специфичните енергии на сетивата. Йохан Мюлер е показал, че всяко сетиво може да бъде възбудено само по свойствен за него начин, обусловен от неговата организация и че то винаги реагира еднакво, каквото и външно впечатление да му действува отвън.
към текста >>
3.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото
отношение
има и към Томас.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година. Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт.
Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас.
Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите. Той беше се сраснал напълно със съдържанието, което беше получил по предание. Но искаше да даде на това съдържание една нова форма, един нов живот.
към текста >>
Това съдържание е дадено в
свещено
то писание.
Този последният приемаше два източника на познанието: Откровението във вярата и разума в изследването. Разумът познава законите на нещата, следователно духовното в природата. Той може също да се издигне и над природата и да обхване от една страна в духа божественото Същество, което стои на основата на цялата природа. Но по този начин разумът не стига до едно потопяване в пълната същност на Бога. Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината.
Това съдържание е дадено в свещеното писание.
То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там.
към текста >>
В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху
отношение
то на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи. Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо? Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога. Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога. "Бог е станал човек, за да стана аз Бог."
В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека. Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата. Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух? Гради следователно върху твоите сетива.
към текста >>
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето
отношение
към Бога.
Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката. Нещата и той не са вече разделени. В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него. Ние познаваме и виждаме Бога в това, че той ни прави виждащи и познаващи. И както въздухът, който свети, не е нищо друго, освен това, което го осветлява; защото той свети от това, че е осветен: Така и ние познаваме, че сме познати и Бог прави нас като себе си познаващи."
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога.
То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот. Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин".
към текста >>
Следователно и тогава
отношение
то на човека към Бога не може да се схваща така, че в това да има нещо образно, заето от индивидуално човешкото.
Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това. Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него. Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
Следователно и тогава отношението на човека към Бога не може да се схваща така, че в това да има нещо образно, заето от индивидуално човешкото.
Екхарт съзнава, че за да осъществи своето съвършенство първичното същество на света трябва да намери себе си в човешката душа. Това първично същество би било несъвършено, даже незавършено, ако в неговия облик то би било лишено от онази състав на част, която се проявява в човешката душа. Това, което става в човека, принадлежи на първичното същество; и ако то не би станало, тогава първичното същество би било само една част от себе си. В този смисъл човекът трябва да се чувства като необходим член /част/ на мировото същество. Екхарт изразява това, като рисува своето чувство спрямо Бога: "Аз не благодаря на Бога, че той ме люби, защото той не може да стори другояче; дали иска или не това, неговата природа го принуждава все пак... Ето защо аз не искам да моля Бога да ми даде нещо, нито да го възхвалявам за това, което ми е дал.."
към текста >>
Обаче това
отношение
на човешката душа към първичното същество не трябва да се схваща така, като че душата в нейната индивидуална същност се счита за едно и също нещо с първичното същество.
Екхарт съзнава, че за да осъществи своето съвършенство първичното същество на света трябва да намери себе си в човешката душа. Това първично същество би било несъвършено, даже незавършено, ако в неговия облик то би било лишено от онази състав на част, която се проявява в човешката душа. Това, което става в човека, принадлежи на първичното същество; и ако то не би станало, тогава първичното същество би било само една част от себе си. В този смисъл човекът трябва да се чувства като необходим член /част/ на мировото същество. Екхарт изразява това, като рисува своето чувство спрямо Бога: "Аз не благодаря на Бога, че той ме люби, защото той не може да стори другояче; дали иска или не това, неговата природа го принуждава все пак... Ето защо аз не искам да моля Бога да ми даде нещо, нито да го възхвалявам за това, което ми е дал.."
Обаче това отношение на човешката душа към първичното същество не трябва да се схваща така, като че душата в нейната индивидуална същност се счита за едно и също нещо с първичното същество.
Душата, която е вплетена в сетивния свят и с това в ограничението, няма още като такава съдържанието на първичното същество в себе си. Тя трябва тепърва да го развие в себе си. Тя трябва да унищожи себе си като отделно същество. Майстер Екхарт характеризира много сполучливо това унищожение като отставане. "Когато идвам до основата на божественото, никой не ме пита, откъде идвам и къде съм бил, никой не забелязва и не съжалява за моето отсъствие, защото тук има едно /отставане, анихилация/.
към текста >>
Ясно говори върху това
отношение
и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето.
Душата, която е вплетена в сетивния свят и с това в ограничението, няма още като такава съдържанието на първичното същество в себе си. Тя трябва тепърва да го развие в себе си. Тя трябва да унищожи себе си като отделно същество. Майстер Екхарт характеризира много сполучливо това унищожение като отставане. "Когато идвам до основата на божественото, никой не ме пита, откъде идвам и къде съм бил, никой не забелязва и не съжалява за моето отсъствие, защото тук има едно /отставане, анихилация/.
Ясно говори върху това отношение и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето.
Слънцето хвърля от своя светъл блясък в огледалото и въпреки това то не угасва. Отражението на огледалото в слънцето е слънце в слънцето, и все пак огледалото си остава това, което си е. Така е и с Бога. Бог е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата. Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
към текста >>
За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли
отношение
.
Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си. Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа.
За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение.
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам.
към текста >>
4.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това, за което Платон никога не е писал и не е искал да пише, трябва да бъде нещо, по
отношение
на което писането е напразно.
Защото дали той или някой друг се изказва по този начин върху настроението, изразено в писмото, това може да ни бъде безразлично. В това писмо се казва: „Толкова мога да кажа аз за всички онези, които са писали или ще пишат, че знаят към какво съм се стремил, било, че са го чули от мен, или от някой друг: не трябва да им се вярва в нищо. Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата." Тези думи биха могли да покажат само безсилието на думите да изразят мислите. Би представлявало само една лична слабост, ако не бихме могли да намерим в тях смисъла на Мистериите.
Това, за което Платон никога не е писал и не е искал да пише, трябва да бъде нещо, по отношение на което писането е напразно.
То трябва да бъде едно чувство, един усет, една опитност, което не може да се придобие чрез еднократно съобщение, а чрез „вживяване". Тук се загатва за интимното възпитание, което Платон е искал да даде на избраните. Тогава от неговото слово излизал огън, в който другите виждали само думи. Съвсем не е безразлично как. Пристъпваме към беседите на Платон.
към текста >>
По
отношение
на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание?
Не ти ли се струва, че цялото занимание на такъв човек ще бъде насочено не към тялото, но ще бъде, колкото е възможно, отвърнато от тялото и насочено към душата? Следователно, в това се проявява на първо място философът: Да освободи своята душа от връзката и с тялото, много повече от всички други хора." После допълва: Стремежът към мъдростта има общо със смъртта, защото и при него човек се отвръща от тялото. Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят. Но може ли той да иска от духовния свят същото, което иска от сетивния?
По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание?
Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието? Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека? Или поетите са прави, когато казват, че ние нищо не чуваме и нищо не виждаме... Следователно, кога душата намира истината? Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани.
към текста >>
Навсякъде аз мога да намеря сходство само в известно
отношение
.
Споменът е посредник на познанието. Той ми дава възможност да сравнявам най-разнообразните сетивни неща. Но с това моето познание не се изчерпва. Когато виждам два предмета, които са подобни, аз си образувам съждението: тези предмети са подобни. Но в действителност никога два предмета не са напълно еднакви.
Навсякъде аз мога да намеря сходство само в известно отношение.
Следователно, мисълта за сходството се появява в мен, без то да съществува в сетивната действителност. Тази мисъл ми помага да стигна до едно съждение, както споменът ми помага за постигането на едно съждение, на едно познание. Както при едно дърво аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено отношение, аз идвам до мисълта за сходство. Следователно, в мен се появяват като спомени такива мисли, които не са били придобити от сетивната действителност. Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли.
към текста >>
Както при едно дърво аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено
отношение
, аз идвам до мисълта за сходство.
Когато виждам два предмета, които са подобни, аз си образувам съждението: тези предмети са подобни. Но в действителност никога два предмета не са напълно еднакви. Навсякъде аз мога да намеря сходство само в известно отношение. Следователно, мисълта за сходството се появява в мен, без то да съществува в сетивната действителност. Тази мисъл ми помага да стигна до едно съждение, както споменът ми помага за постигането на едно съждение, на едно познание.
Както при едно дърво аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено отношение, аз идвам до мисълта за сходство.
Следователно, в мен се появяват като спомени такива мисли, които не са били придобити от сетивната действителност. Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли. Цялата математика се състои само от такива мисли. Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце. Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа.
към текста >>
С това мъдростта намира своето правилно
отношение
към Космоса.
Обаче не един гроб, в който лежи нещо мъртво, а нещо вечно, за което смъртта е само повод да изрази всемогъществото на живота. И само онзи вижда тази природа в нейната истинска светлина, който пристъпва към нея, за да освободи разпънатата на кръст световна душа. Тя трябва да възкръсне от своята смърт, от своето омагьосване. Къде може тя да възкръсне отново? Само в душата на посветения човек.
С това мъдростта намира своето правилно отношение към Космоса.
Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание. В „Тимей" се проследява развитието на света от несъвършеното към съвършеното. Лесно можем да си представим този възходящ процес. Съществата се развиват. Бог се разкрива в това развитие.
към текста >>
„Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-
свещено
то, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство. Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата. Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота." Това е описанието на един вид познание, изложено по начин, от който виждаме, че който върви по този път, той съзнава: Когато Логосът оживее в него, той се слива с Божественото. Това е изразено ясно с думите:
„Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
Изпълнен само с диханието на Този, на когото е спътник и служител, той диша само неговия живот и му принася в жертва най-свещената и най-девствена добродетел." За Филон съществуват само два пътя. Или човек следва сетивното, това, което възприятието и умът предлагат и тогава той се ограничава в своята личност, откъсва се от Космоса; или пък става съзнателен за великата космическа Сила и тогава в личността си той изживява Вечното. „Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става." Платоническият мироглед иска да бъде едно познание, което по самото си естество е религия.
към текста >>
Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско
отношение
към този Логос.
И с това в Платоновата философия отново е изразена една мистерийна тайна. Църковният отец Иполит загатва за тази тайна: „Тази е великата тайна на самотракеца (пазителя на определен мистериен култ), която не може да се изкаже и коя то само посветените познават. И те могат да разкажат много неща за Адам, когото те считат за свой праотец и всемирен човек." Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за Любовта" или „Симпозион". Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта.
Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос.
Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото. То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта. В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота.
към текста >>
5.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото числото седем е
свещено
то символично число, което е избрано именно заради неговото символично значение.
Той го даде в знаци и го изпрати чрез ангела Си на Своя раб Йоан." Това, което се открива тук е изпратено „в знаци". Следователно, не трябва да се взима неговият буквален смисъл, а да се търси един по-дълбок смисъл, за който значението на думите е само знак. Но и още много други неща сочат за един такъв „таен смисъл". Йоан се обръща към седемте църкви в Азия. С това не трябва да се разбират сетивно-действителните църкви.
Защото числото седем е свещеното символично число, което е избрано именно заради неговото символично значение.
Действителният брой на църквите в Азия е бил съвсем друг. Тайнствеността се подчертава и по-нататък с това, как Йоан е стигнал до Откровението: „В Господния ден бях обзет от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който каза: Това, което видиш, напиши в една книга и го изпрати на седемте църкви." Следователно, тук имаме работа с едно откровение, което Йоан е получил в Духа. А то е откровението на Исус Христос. Това, което се открива на света чрез Христос Исус, се явява обвито в един таен смисъл. Следователно, в учението на Христос трябва да се търси един окултен смисъл.
към текста >>
Спрямо обикновеното християнство, това откровение има същото
отношение
, каквото е имало откровението на Мистериите спрямо народната религия.
Действителният брой на църквите в Азия е бил съвсем друг. Тайнствеността се подчертава и по-нататък с това, как Йоан е стигнал до Откровението: „В Господния ден бях обзет от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който каза: Това, което видиш, напиши в една книга и го изпрати на седемте църкви." Следователно, тук имаме работа с едно откровение, което Йоан е получил в Духа. А то е откровението на Исус Христос. Това, което се открива на света чрез Христос Исус, се явява обвито в един таен смисъл. Следователно, в учението на Христос трябва да се търси един окултен смисъл.
Спрямо обикновеното християнство, това откровение има същото отношение, каквото е имало откровението на Мистериите спрямо народната религия.
Ето защо, оправдано е да третираме този Апокалипсис като Мистерия. Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла. В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника.
към текста >>
Авторът на Апокалипсиса излага своя възглед за
отношение
то на своята църква към старите църкви.
Ето как нагледно Апокалипсисът описва всички опасности, с които антихристовите сили заплашват християнството и как накрая то ще победи въпреки всичко. Всички други Богове преминават в единната християнска Божественост. „И градът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е Агнето." (гл.21, ст.23). Тайната на „Йоановото Откровение" е, че Мистериите вече не са затворени. „И той ми каза: - Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото Бог е близо."
Авторът на Апокалипсиса излага своя възглед за отношението на своята църква към старите църкви.
Той иска да обедини всички Мистерии под формата на една духовна Мистерия. Авторът е написал своята Мистерия на остров Патмос. Той е трябвало да получи „Откровението" в една пещера. В този факт е скрит целият мистериен характер на Откровението. Следователно, християнството е произлязло от Мистериите.
към текста >>
6.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
При съвършено нови условия атлантецът винаги беше принуден отново да изпитва нещата, докато на съвременния човек много неща му са спестени в това
отношение
, защото той е въоръжен с правила.
Ето защо в онези времена също и всяко обучение беше различно от обучението в по-късни времена. То не се стремеше да въоръжи детето с правила, да изостри неговия ум. Поскоро животът му се представяше в нагледни образи, така че по-късно то можеше да си спомни за колкото е възможно повече неща, когато трябваше да действа в дадени условия. Когато детето израстваше и навлизаше в живота, при всичко, което трябваше да върши, то си спомняше, че нещо подобно му е било представяно през време на неговото обучение. То най-добре се справяше, когато новият случай беше подобен на някой такъв, който вече беше видяло.
При съвършено нови условия атлантецът винаги беше принуден отново да изпитва нещата, докато на съвременния човек много неща му са спестени в това отношение, защото той е въоръжен с правила.
Той може да прилага тези правила също и в случаи, които още не е срещал. Една такава система на възпитанието придаваше на целия живот нещо еднообразно. В течение на много дълги периоди нещата се вършеха постоянно по същия начин. Вярната памет не позволяваше да се появи нищо, което да прилича макар и малко на бързината на нашия днешен прогрес. Хората вършеха това, което са “виждали” по-рано.
към текста >>
Рмоахалите чувствуваха това изобилие от сили изцяло като дар на могъщата природа; и това тяхно
отношение
към природата носеше религиозен характер.
Когато се говори за вълшебна сила на думите, се загатва за нещо, което за тези хора беше далеч по-действително, отколкото за съвременността. Когато рмоахалецът произнасяше една дума, той развиваше сила, подобна на самия предмет, който обозначаваше. На това се основа, че думите от онова време имаха лечебна сила, че те действаха благоприятно върху растежа на растенията, че можеха да опитомяват животните и още други подобни действия. Всичко това намаля все повече и повече по сила при по-късните подраси на Атлантида. Бихме могли да кажем, че изобилието на природна сила постепенно се изгуби.
Рмоахалите чувствуваха това изобилие от сили изцяло като дар на могъщата природа; и това тяхно отношение към природата носеше религиозен характер.
Особено говорът беше нещо свещено за тях. И невъзможна беше злоупотребата с определени звуци, в които се криеше една особена сила. Всеки човек чувствуваше, че такава злоупотреба би му донесла голяма вреда. Вълшебството на подобни думи би се превърнало в противоположнст; използуваното по правилен начин би донесло благословение; приложено по престъпен начин то би било във вреда на причинителя. С определена невинност на чувството рмоахалите приписваха тяхната сила по-малко на себе си, отколкото на действуващата в тях божествена природа.
към текста >>
Особено говорът беше нещо
свещено
за тях.
Когато рмоахалецът произнасяше една дума, той развиваше сила, подобна на самия предмет, който обозначаваше. На това се основа, че думите от онова време имаха лечебна сила, че те действаха благоприятно върху растежа на растенията, че можеха да опитомяват животните и още други подобни действия. Всичко това намаля все повече и повече по сила при по-късните подраси на Атлантида. Бихме могли да кажем, че изобилието на природна сила постепенно се изгуби. Рмоахалите чувствуваха това изобилие от сили изцяло като дар на могъщата природа; и това тяхно отношение към природата носеше религиозен характер.
Особено говорът беше нещо свещено за тях.
И невъзможна беше злоупотребата с определени звуци, в които се криеше една особена сила. Всеки човек чувствуваше, че такава злоупотреба би му донесла голяма вреда. Вълшебството на подобни думи би се превърнало в противоположнст; използуваното по правилен начин би донесло благословение; приложено по престъпен начин то би било във вреда на причинителя. С определена невинност на чувството рмоахалите приписваха тяхната сила по-малко на себе си, отколкото на действуващата в тях божествена природа. Това се промени при втората подраса (така наречените народи тлаватли).
към текста >>
7.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
От дневното съзнание то се различава и в количествено, и в качествено
отношение
.
Този вътрешен живот позволява и на други Същества да се присъединят към развитието на Сатурн. Това са „Духовете на Хармонията" (В езотеричното християнство: „Херувими".) Те подпомагат „Синовете на Живота", така че последните стигат до един вид смътно, притъпено съзнание. То е още по-смътно и по-неопределено, отколкото сънищното съзнание на днешния човек и се приближава до неговото съзнание по време на дълбокия сън, лишен от сънища*. То е от толкова низша степен, че така да се каже, човек няма „никакво съзнание" за него. Въпреки това то съществува.
От дневното съзнание то се различава и в количествено, и в качествено отношение.
Днес такова „лишено от сънища" съзнание, характерно за спящия човек, притежават също и растенията. Въпреки че не предлага на човека никакви външни възприятия, то регулира жизнените процеси и ги поставя в хармония с външния свят. На въпросната степен от Сатурновото развитие „Синовете на Живота" не могат да възприемат това регулиране на жизнените процеси, но „Духовете на Хармонията" го възприемат; те впрочем са истинските „регулатори". Целият този живот се отразява в споменатите по-горе „човеци- фантоми". Ето защо пред духовния поглед те за стават като живи, обаче техният живот е само привиден.
към текста >>
По този начин, сетивата, които принадлежат на физическото човешко тяло, влизат във взаимо
отношение
със „Синовете на Живота".
За да допълним картината, описваща тези процеси, нека вземем под внимание, че през този период от време „Синовете на Живота" достигат своята човешка степен. На Луната човек все още не може да си служи със своите сетива за възприемането на външни предмети. Вече знаем, че първите заложби на тези сетива бяха създадени на Сатурн. Сега на Лунната степен, тези сетива се превръщат в инструменти на „Синовете на Живота". Те си служат с тях, за да възприемат нещата и процесите на Луната.
По този начин, сетивата, които принадлежат на физическото човешко тяло, влизат във взаимоотношение със „Синовете на Живота".
А последните не само си служат с тях, но и ги усъвършенствуват. Както вече споменахме, променящите се отношения спрямо Слънцето, водят до промени в жизнените процеси на самото човешко същество. Нещата се подреждат така, че всеки път, когато човешкото Същество е под Слънчевите влияния, то е отдадено повече на Слънчевия живот и на неговите явления, отколкото на самото себе си. В такива моменти то усеща величието и блясъка на Космоса така, както те се изразяват в Слънчевото битие. То сякаш ги всмуква в себе си.
към текста >>
Така човешкото същество възпроизвежда свои подобия по
отношение
на определени части от физическото и етерно тяло.
Човекът усещаше това обновление като обличането в нова дреха. Основното ядро на неговата същност не минаваше нито през едно истинско раждане, нито през истинска смърт; то само преминаваше от едно духовно звуково съзнание при което оставаше отдадено на външния свят към едно друго съзнание, при което беше обърнато предимно към своя вътрешен свят. Човек сякаш сменяше своята кожа. Старото тяло ставаше неизползваемо; то беше изхвърляно, а после обновявано. Ето че стигаме до едно по-точно описание на това, което вече охарактеризирахме като един вид размножение и посочихме голямата му близост с образуването на представите.
Така човешкото същество възпроизвежда свои подобия по отношение на определени части от физическото и етерно тяло.
Съвсем не трябва да смятаме, че от родителското тяло произлизат нови дъщерни форми; просто ядрото на човешкото същество преминава от едното състояние в другото. Родителското тяло не произвежда ново същество; то възпроизвежда самото себе си в нова форма. Така лунният човек изпитва една смяна на съзнанието. Когато наближи Слънчевият цикъл, неговите образни представи стават все по-бледи и по-бледи; изпълва се с една блажена всеотдайност, а в притихналия му вътрешен свят прозвучават хармониите на Космоса. Към края на този цикъл образите в астралното тяло оживяват; то започва все повече и повече да усеща себе си.
към текста >>
Те вършат това не само по
отношение
на човешките същества, но и за другите царства, които възникнаха на Луната.
Преизпълненото с мъдрост етерно тяло е първата заложба на това, което в предишните страници описахме като „Разсъдъчна Душа" при съвременния човек, докато пробуденото от „Духовете на Движението" астрално тяло е първия зародиш на „Сетивната Душа". И понеже всичко се извършва в условията на растяща самостоятелност на човешкото същество, тези начални заложби на Разсъдъчната и Сетивната Душа се явяват като израз на „Духа-Себе". Нека не се заблуждаваме с мисълта че в този период от развити ето „Духът-Себе" е нещо отделно, наред с Разсъдъчната и Сетивната Душа. Последните две са само израз на „Духа-Себе", а той представлява тяхното единство и хармония. Обстоятелството, че „Духовете на Мъдростта" се включват точно сега и по гореописания начин, е изключително важно.
Те вършат това не само по отношение на човешките същества, но и за другите царства, които възникнаха на Луната.
При повторното съединяване на Слънцето и Луната, тези низши царства са включени в сферата на Слънцето. Всичко, което в тях беше физическо, се етеризира. Следователно, наред с минералите-растения и растенията-животни, на Слънцето се намира и човешкото същество. Все пак другите същества запазват своите особености. Ето защо те се усещат като чужди в своето обкръжение.
към текста >>
През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по
отношение
на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта.
А докато е вън от своето тяло, душата му е преизпълнена с образите на по-висшите Същества, в чието лоно се намира той тогава. На тази степен от своето развитие Земята минава през два етапа. През първия тя трябва да обгърне човешките души със своите субстанции и да ги облече в тела. През втория етап душите се отдръпват от нея и там остават само телата. Заедно с човешките същества тя потъва в сън.
През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта.
Денят се проявява, когато Земната повърхност, върху която се развива човекът, е обърната към Слънцето; а нощта, т.е. времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето. Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата. Отношенията бяха съвсем различни. Обаче има смисъл още сега да загатнем, че движенията на небесните тела възникват като последица от отношенията, в които влизат обитаващите ги духовни Същества.
към текста >>
Естествено, в хода на времето небесните тела са променили своя външен облик, и в известно
отношение
своето място в небесното пространство.
(Тук говорим за небесни тела, планети и техните имена според смисъла на една по-древна наука. Обяснението на нещата произтича от техните взаимни връзки. Както физическата Земя е само физически израз на един духовно-душевен организъм, такъв е случаят и при всяко друго небесно тяло. Произнасяйки имената „Земя" и „Слънце", наблюдателят на свръхсетивния свят няма предвид съответно физическата планета и физическата звезда. По същия начин, когато говори за „Марс", „Юпитер" и т.н., той обхваща чисто духовни отношения.
Естествено, в хода на времето небесните тела са променили своя външен облик, и в известно отношение своето място в небесното пространство.
Връзката между съвременните планети и техните предшественици може да бъде доловена само с помощта на свръхсетивното познание). На „Юпитер" описаните души продължиха своето развитие. Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване. Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс". Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие.
към текста >>
Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно
отношение
към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се сравни с
отношение
то на Христос към Космоса.
Но имаше и Същества, които под ръководството на най-издигнатия между тях се отделиха от всеобщата мирова субстанция и си избраха за обиталище планетата Марс. Под тяхно влияние се обособи трета категория „марсови" човеци; те също възникнаха чрез един вид смесване. (Тези познания хвърлят известна светлина върху истинските причини за възникването на планетите в нашата Слънчева система. Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества. Разбира се, тук не можем да засегнем всички подробности на космогонията.) Онези човеци, които в своето етерно тяло възприемаха присъствието на самото Слънчево Същество, ще наречем „слънчеви човеци".
Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно отношение към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се сравни с отношението на Христос към Космоса.
По-нататък можем да различим и „сатурновите човеци". При тях като „висш Аз" се проявява едно Същество, което заедно със своите спътници трябваше да напусне общата мирова субстанция още преди отделянето на Слънцето. При тази категория човеци, от луциферическото влияние беше предпазена не само част от етерното, но и част от физическото тяло. При по-ниско стоящите човешки видове етерното тяло беше твърде слабо защитено, за да се противопоставя в достатъчна степен на луциферическите въздействия. Тази категория човеци допускаше такъв произвол в действията на стаената в тях „Азова" искра, че предизвикваше в околната среда мощни и вредни огнени колизии.
към текста >>
Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова
отношение
, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос.
И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък. Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението. До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци. Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано.
Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос.
Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята". Съвсем други оракули бяха създадени от представителите на сатурновото, марсовото и юпитеровото човечество. Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло.
към текста >>
По-слабо развитите в духовно
отношение
имаха груби и неподвижни телесни форми.
През тези далечни епохи, за които става дума тук, физическият облик на човека беше твърде различен от днешния. До голяма степен този облик беше израз на душевните качества. Тогавашният човек беше изграден от една по-фина и нежна материя. Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични. Човек с по-душевна и с по-духовна същност, притежаваше по-нежно, по подвижно и по-изразително тяло.
По-слабо развитите в духовно отношение имаха груби и неподвижни телесни форми.
Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък. Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери. Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи. Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на тялото, което стигаше до колосални размери. Съвременната конфигурация на човешкото физическо тяло е получена чрез свиването, сгъстяването и втвърдяването на атлантския човек.
към текста >>
От особено значение беше едно светилище, което всред всеобщия упадък успя да запази в най-чист вид старите
свещено
действия.
Сега човекът беше изложен не само на луциферическото влияние, но и на това, идващо от други Същества, за които загатнахме по-горе и чиито водач можем да наречем, според наименованието запазено по-късно в персийската култура, Ариман. (Мефистофел е друго име на същото Същество.) След смъртта си, намирайки се под това влияние, човек става зависим от такива сили, които го превръщат в същество, чийто поглед е отправен единствено към сетивния земен свят. Тези сили постепенно отнемат свободния му взор в процесите на духовния свят. Човек се усещаше като попаднал във властта на Ариман и в определена степен изключен от общуването с духовния свят.
От особено значение беше едно светилище, което всред всеобщия упадък успя да запази в най-чист вид старите свещенодействия.
То принадлежеше на Христовите оракули и можа да съхрани не само тайната на Христос, но и тайните на другите оракули. Защото в откровенията на най-висшия Слънчев Дух се разбулваха също и силите на Сатурн, Юпитер и т.н. В това светилище познаваха тайната да изграждат у един или друг човек такива етерни тела, каквито притежаваха най-добрите Посветени на Юпитер, Меркурий и т.н. С определени средства, за които тук не можем да говорим с подробности, те умееха да запазват отпечатъците от най-добрите етерни тела на старите Посветени и да ги пренасят по-късно в подходящи хора. А чрез Посветените на Венера, Меркурий и Вулкан, тези процеси можеха да обхванат и астралните тела.
към текста >>
8.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
В едно подобно
отношение
към двамата мислители стоеше Шилер.
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея".
В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил.
към текста >>
За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се примири по
отношение
самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция.
Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха. При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза". По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание. Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза". Спиноза извлече с един голям замах в своята личност извода на своя образ на света.
За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се примири по отношение самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция.
Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по отношение на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц? Защото всички душевни импулси, които бяха действали в тези тримата, действаха в него. И в неговата душа те действаха едни върху други и произвеждаха натрапващите му се загадки на света и на човечеството. Един поглед върху духовния живот от епохата на Кант дава насоката за начина, как Кант е чувствал върху тези загадки. Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси.
към текста >>
Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по
отношение
на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц?
При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза". По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание. Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза". Спиноза извлече с един голям замах в своята личност извода на своя образ на света. За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се примири по отношение самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция.
Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по отношение на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц?
Защото всички душевни импулси, които бяха действали в тези тримата, действаха в него. И в неговата душа те действаха едни върху други и произвеждаха натрапващите му се загадки на света и на човечеството. Един поглед върху духовния живот от епохата на Кант дава насоката за начина, как Кант е чувствал върху тези загадки. Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси. Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род".
към текста >>
Какво становище зае той по
отношение
на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума. Пред този избор стоеше и Кант.
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго
отношение
/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място.
Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума. Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място.
Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби. Пътят, по който Кант стигна до своите резултати, беше минал през света, на мислите на Юм.
към текста >>
Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по
отношение
на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията.
Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума. Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място.
Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията.
Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби. Пътят, по който Кант стигна до своите резултати, беше минал през света, на мислите на Юм. При този последния той намери възгледа, че нещата и процесите на света не разкриват на човешката душа никакви мислителни връзки, че човешкият ум само по навик си представя такива връзки, когато той възприема нещата и процесите на света в пространството и времето едни до други и едни след други.
към текста >>
Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по
отношение
на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума. Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията.
Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби. Пътят, по който Кант стигна до своите резултати, беше минал през света, на мислите на Юм. При този последния той намери възгледа, че нещата и процесите на света не разкриват на човешката душа никакви мислителни връзки, че човешкият ум само по навик си представя такива връзки, когато той възприема нещата и процесите на света в пространството и времето едни до други и едни след други. Че човешкият ум не получава от света това, което му се струва познание: Това мнение на Юм направи впечатление на Кант.
към текста >>
От това изказване виждаме, че по
отношение
на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата".
От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
Пътят, по който Кант стигна до своите резултати, беше минал през света, на мислите на Юм. При този последния той намери възгледа, че нещата и процесите на света не разкриват на човешката душа никакви мислителни връзки, че човешкият ум само по навик си представя такива връзки, когато той възприема нещата и процесите на света в пространството и времето едни до други и едни след други. Че човешкият ум не получава от света това, което му се струва познание: Това мнение на Юм направи впечатление на Кант. За него се откри като една възможност мисълта: Познанията на човешкия ум не идват от действителността на света. Чрез изложенията на Юм Кант бе събуден от неговия сън, в който, според неговата изповед, го беше потопила идейната посока на Волф.
към текста >>
То не определя нищо по
отношение
на това, дали идеите за тях са истинни или погрешни.
Ние виждаме явленията в нас; дали тези явления произхождат вън от нас от едно божествено същество, това ние не можем да знаем. Ние можем да възприемаме само нашите собствени душевни състояния. Но и тези също са само явления. Дали зад тях царува една свободна, безсмъртна душа, това остава скрито за нашето познание. Нашето познание не казва нищо върху тези "вещи в себе си".
То не определя нищо по отношение на това, дали идеите за тях са истинни или погрешни.
Ако сега долавяме от някоя друга страна нещо върху тези неща не ни пречи да приемем тяхното съществуване. Само че не можем да знаем нищо върху тях. До тези най-висши истини съществува само един достъп. А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това. Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем.
към текста >>
Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по
отношение
на един предмет.
В областта на добродетелното действане едно такова отдаване не се понася с това на сетивния свят. Съществува обаче едно поле, на което сетивното е така възвисено, че то се явява като непосредствен израз на духовното. Това е областта на красотата и на изкуството. Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието.
Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет.
Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта. Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене.
към текста >>
И това изказване на Гьоте не може да ни измами по
отношение
на неговата противоположност спрямо Кант.
И Гьоте знаеше за това, че съществува едно такова изживяване на идеята. Той долавяше в себесъзнателния Аз диханието на живата идея. За Кантовата "Критика на разсъдъчната способност" Гьоте казва, че на нея той "дължи една много радост на епоха на живота". "Великите главни мисли на съчинението бяха напълно аналогични на моето досегашно творчество, работа и мислене. В книгата беше ясно изразен вътрешният живот на изкуството както и на природата, неговото /на изкуството/ двустранно действие отвътре навън".
И това изказване на Гьоте не може да ни измами по отношение на неговата противоположност спрямо Кант.
Защото в статията, от която то е взето, се казва същевременно: "Страстно възбуден аз доста бързо вървях по-нататък в моите пътища, за щото самият аз не знаех, накъде водят те, и за това, което аз съм си присвоил и как съм го присвоил, намирам малко разбиране и съзвучие при кантианците. Защото аз изказвах това, което беше възбудено в мене, а не това, което бях чел". На Гьоте е присъщо един строго единен светоглед; той иска да добие една гледна точка, от която цялата вселена да разкрие своята закономерност, "от керемидата, която пада от покрива, до блестящата светкавица на духа, която възниква в тебе и която ти предаваш". Защото "всички действия, от каквито и естество да са те, които забелязваме в опитността, са свързани по-най-постоянен начин, преминават едни в други". "Една керемида се откъсва от покрива: В приетия смисъл ние наричаме това случайно; тя пада върху рамото на един минувач, механически; обаче не напълно механически, тя следва законите на тежестта и така действува физически.
към текста >>
Аз мисля, че това значи да открием
отношение
то на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното.
"Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка". Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум". Други също са разбрали незадоволителността на Кантовия кръг на мисли. Лихтенберг, един от най-одухотворените и независими умове от втората половина на 18-тото столетие, който искаше Кант, не можеше въпреки тава да си забрани да направи важни възражения против неговия светоглед. От една страна той казва: "- Що значи да мислиш с Квантиански дух?
Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното.
Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба?
към текста >>
Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по
отношение
то на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света.
Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността.
Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света.
Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните". Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината". Ние разбираме за едни човек, който живееше по този начин в истината, че той искаше не само да насочи другите към разбиране, а да ги принуди. Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия. Опит да бъдат принудени читателите към разбиране".
към текста >>
Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един
свещено
служител на истината".
Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните".
Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината".
Ние разбираме за едни човек, който живееше по този начин в истината, че той искаше не само да насочи другите към разбиране, а да ги принуди. Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия. Опит да бъдат принудени читателите към разбиране". Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност.
към текста >>
Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по
отношение
на нещо велико.
Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия. Опит да бъдат принудени читателите към разбиране". Една личност, която вярва че не се нуждае от действителността и нейните факти, за да върви по своя жизнен път, а има погледа неотклонно насочен към света на идеите, това е Фихте. Той малко мисли за онези, които не разбират една такава идеална насока на духа." Докато в онази окръжност, която обикновеният опит е начертал около нас, хората мислят по-правилно и по-общо отколкото може би когато и да е, по-голяма част от тях са напълно заблудени и заслепени, щом излязат макар и малко от тази окръжност. Ако е невъзможно да бъде отново запалено в тези хора загасналата искра на по-висшия дух, трябва да ги оставим спокойни в този кръг, и доколкото те са полезни и незаменими в него, да им оставим ненамалена стойност за този кръг.
Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико.
Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях. Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли!
към текста >>
Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по
отношение
на познанието на истината.
"Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е. на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция". И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание?
Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината.
Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина. Когато приемем нещо, което се е родило без нашето участие, ние сме зависими от него. Ние трябва да създадем най-висшата истина; тя трябва да се роди чрез нас. Следователно Фихте може да постави на върха на светогледа само нещо, което е добило своето съществуване едва чрез нас. Когато казваме за даден предмет на външния свят: Той е, ние го вършим затова, защото го възприемаме.
към текста >>
Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото
отношение
както към красотата.
В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен.
Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата.
Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях. Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се. От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората. Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен. Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони.
към текста >>
"Сред ужасното царство на силите и сред
свещено
то царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората. Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен. Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони.
"Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
"Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест". В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
към текста >>
А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по
отношение
на природата.
Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции. Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия.
А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата.
Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо. Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на дълга. Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства. Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада. Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото.
към текста >>
И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по
отношение
на моралните представи.
Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа.
И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област". Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
към текста >>
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по
отношение
на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството.
към текста >>
Ако се изоставяше на природата, това ставаше по
отношение
на изпълнената с дух природа.
Ако човек е навлязъл в съответното на културата и ако изкуството е сложило ръка на него, онази сетивна хармония в него е премахната и той може още да се проявява като морално единство, т.е. като стремящ се към единство. Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот. "Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен. Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа.
Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа.
Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността. Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа. Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ.
към текста >>
Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по
отношение
на лишената от дух природа.
"Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен. Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността.
Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа.
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
към текста >>
С изказването, което Шилер прави по
отношение
на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен.
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен.
Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението.
към текста >>
Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето
отношение
към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/. Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука".
Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина.
И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта?
към текста >>
По
отношение
на своя образ на света Гьоте не говори нито за едно просто познание с понятията, нито за една вяра, а за едно виждане в духа.
Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта? Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира".
По отношение на своя образ на света Гьоте не говори нито за едно просто познание с понятията, нито за една вяра, а за едно виждане в духа.
На Якоби той пише: "Ти се придържаш към вярата в Бога; аз във виждането". Това виждане в духа, така както то се разбира тук, навлиза в развитието на светогледите като онази душевна способност, която отговаря на една епоха, за която мисълта не е вече това, каквато тя е била за гръцкия мислител; за която по-скоро тя се явява като едно произведение на себесъзнанието; но като едно такова произведение, което се добива благодарение на това, че това себесъзнание знае себе си намиращо се сред творящите духовно в природата същества. Гьоте е представител на една епоха на светогледа, която се чувствува принудено да премине от простото мислене към виждането. Шилер полага усилия да оправдае по отношение Кант този преход. * * * * *
към текста >>
Шилер полага усилия да оправдае по
отношение
Кант този преход.
Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира". По отношение на своя образ на света Гьоте не говори нито за едно просто познание с понятията, нито за една вяра, а за едно виждане в духа. На Якоби той пише: "Ти се придържаш към вярата в Бога; аз във виждането". Това виждане в духа, така както то се разбира тук, навлиза в развитието на светогледите като онази душевна способност, която отговаря на една епоха, за която мисълта не е вече това, каквато тя е била за гръцкия мислител; за която по-скоро тя се явява като едно произведение на себесъзнанието; но като едно такова произведение, което се добива благодарение на това, че това себесъзнание знае себе си намиращо се сред творящите духовно в природата същества. Гьоте е представител на една епоха на светогледа, която се чувствува принудено да премине от простото мислене към виждането.
Шилер полага усилия да оправдае по отношение Кант този преход.
* * * * * Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум. Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент. Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката.
към текста >>
Човекът има възможност да създаде своето
отношение
към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят.
Гьоте е представител на една епоха на светогледа, която се чувствува принудено да премине от простото мислене към виждането. Шилер полага усилия да оправдае по отношение Кант този преход. * * * * * Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум. Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент.
Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят.
Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
към текста >>
Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по
отношение
на нещата, романтиците го наричат иронично.
Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения. Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея.
Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично.
Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония". Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност". Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия. Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света.
към текста >>
9.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
По
отношение
на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение.
Той би искал да има само мисли, които са приели в себе си богатото, наситено съдържание на света. Ето защо неговите мисли трябва да бъдат също така във вечното течение, в постоянно ставане, в пълно с противоречие движение напред както самата действителност. Хербарт е един напълно абстрактен мислител; той не се стреми да проникне нещата, а ги разглежда от своя ъгъл на мислене. Противоречието смущава чисто логическите мислители; те искат ясни понятия, които могат да съществуват едни до други. Едното не трябва да пречи на другото.
По отношение на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение.
Понятията, които тя му доставя, не го задоволяват. Те са противни на неговата логическа потребност. Това чувство на недоволство става изходна точка на неговия светоглед. Хербарт си казва: Щом разпростряната пред мене действителност, щом така, както тя се представя на моите сетива и на моя дух, тя ми доставя пълни с противоречия понятия, тя не може да бъде истинската действителност, към която се стреми моето мислене. Оттук за него възниква неговата задача.
към текста >>
Когато едно просто същество влиза в отношения към друго, чрез това не се изменят; обаче аз възприемам резултата на тяхното
отношение
.
Едно същество, което се развива, е в даден момент нещо различно от това, което то е в друг момент, т.е. в даден момент то противоречи на свойството, което има в един друг момент. Следователно едно множество от прости, никога неизменящи се същества е истинският свят. И това, което ние възприемаме, не са тези прости същества, а само техните отношения едни към други. Тези отношения нямат нищо общо с истинската същност.
Когато едно просто същество влиза в отношения към друго, чрез това не се изменят; обаче аз възприемам резултата на тяхното отношение.
Нашата непосредствена действителност е един сбор от отношения между действителните същества. Когато едно същество излиза от отношението към друго такова, и в замяна на това влиза в отношение с едно трето същество, тогава е станало нещо, без това събитие да е посегнало битието на самите същества. Това събитие възприемаме ние. То е нашата илюзорна, пълна с противоречия действителност. Интересно е, как Хербарт си представя живота на душата въз основа на този негов възглед.
към текста >>
Когато едно същество излиза от
отношение
то към друго такова, и в замяна на това влиза в
отношение
с едно трето същество, тогава е станало нещо, без това събитие да е посегнало битието на самите същества.
Следователно едно множество от прости, никога неизменящи се същества е истинският свят. И това, което ние възприемаме, не са тези прости същества, а само техните отношения едни към други. Тези отношения нямат нищо общо с истинската същност. Когато едно просто същество влиза в отношения към друго, чрез това не се изменят; обаче аз възприемам резултата на тяхното отношение. Нашата непосредствена действителност е един сбор от отношения между действителните същества.
Когато едно същество излиза от отношението към друго такова, и в замяна на това влиза в отношение с едно трето същество, тогава е станало нещо, без това събитие да е посегнало битието на самите същества.
Това събитие възприемаме ние. То е нашата илюзорна, пълна с противоречия действителност. Интересно е, как Хербарт си представя живота на душата въз основа на този негов възглед. И душата, както всички други действителни същества, е нещо просто, неизменимо в себе си. То влиза сега в отношение към други съществуващи същества.
към текста >>
То влиза сега в
отношение
към други съществуващи същества.
Когато едно същество излиза от отношението към друго такова, и в замяна на това влиза в отношение с едно трето същество, тогава е станало нещо, без това събитие да е посегнало битието на самите същества. Това събитие възприемаме ние. То е нашата илюзорна, пълна с противоречия действителност. Интересно е, как Хербарт си представя живота на душата въз основа на този негов възглед. И душата, както всички други действителни същества, е нещо просто, неизменимо в себе си.
То влиза сега в отношение към други съществуващи същества.
Изразът на тези отношения е животът на представите. Всичко, което става в нас, мислене, чувстване, воление е една игра на отношения между душата и останалия свят на простите същества. виждаме, че чрез това душевния живот се превръща в една илюзия от отношения, в които душевното същество влиза във света. Хербарт е един математически ум. И всъщност цялата негова представа за света е родена от математически представи.
към текста >>
Защото каква връзка може да съществува между едно
отношение
на прости същества, на които всички процеси са безразлични, и действията на човека?
Че те са целесъобразни, това сочи към един мъдър ръководител на света, който урежда техните отношения. "Никой не може да определи по-отблизо същността на Божественото, казва Хербарт. "Дръзновенията на системите, които говорят за Бога като за един познат предмет, който може да бъде схванат в резки очертания, чрез което бихме могли да се издигнем до едно познание, за което не си отказа ни данните", се осъждат от Хербарт. В този образ на света действието на човека и неговите произведения на изкуството висят напълно във въздуха. Липсва всяка възможност те да бъдат включени в този образ на света.
Защото каква връзка може да съществува между едно отношение на прости същества, на които всички процеси са безразлични, и действията на човека?
Ето защо Хербарт трябва да търси както за етиката така и за естетиката един самостоятелен корен. Той счита, че го е намерил в човешките чувства. Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването. Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност.
към текста >>
Едно такова чувство може да се свърже само с едно
отношение
между морални елементи.
Той счита, че го е намерил в човешките чувства. Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването. Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност. Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително.
Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи.
Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност. Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея. Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид. Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане. Той я отделя от светогледа, който трябва да бъде.
към текста >>
Хербарт нарича едно
отношение
на морални елементи практическа идея.
Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност. Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително. Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи. Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност.
Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея.
Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид. Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане. Той я отделя от светогледа, който трябва да бъде. Той я свързва с естетиката, даже прави от нея една част от тази естетика. Защото тази наука също съдържат изисквания върху това, което трябва да бъде.
към текста >>
Защото който е самостоятелен, ще изгради също самостоятелно своето
отношение
към действителността.
Хегел също имаше множество ученици и последователи. Но те бяха далече по-малко верни от тези на Хербарт. Докато силната личност на Хегел оживяваше неговите мисли, те продължаваха да упражняват своя чар; и това, на което се спираше този чар, действаше убедително. След неговата смърт много от неговите ученици тръгнаха по свой собствен път. И това е много естествено.
Защото който е самостоятелен, ще изгради също самостоятелно своето отношение към действителността.
При учениците на Хербарт ние констатираме нещо друго. Те са верни. Те развиват по-нататък ученията на учителя; но запазват в непроменена форма основния фонд на неговите мисли. Който се вживява в Хегеловия начин на мислене, той се задълбочава в хода на развитието на света, който се проявява в безброй развойни степени. Тук отделният мислител може да бъде подбуден да върви по този път на развитието; но той може да оформи отделните степени според своя индивидуален начин на мислене.
към текста >>
В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно
отношение
противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
Внезапната смърт на бащата, която бе предизвикана чрез падане от един склад, лошите изживявания сред търговското съсловие, виждането на арени на човешката мизерия при пътуванията, които младежът направи, и много други неща бяха предизвикали в него по-малко потребността да познае света, защото считаше че той заслужава да бъде познат, отколкото напротив онази потребност да си създаде в съзерцанието на нещата едно средство, за да ги понася. Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение. Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа".
В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене. Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане. Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон. Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка. Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното.
към текста >>
Шулце също беше един противник на Кант по
отношение
на тези негови възгледи.
с една дума: Доколкото си образувам представи за тях. Един предмет за мене само в моята представа. Следователно небе, земя и т.н. са за мене представи, защото "вещта за себе си", която им отговаря, е станала мой предмет само благодарение на това, че е приела характера на представата. Колкото безусловно правилно намери Шопенхауер всичко, което Кант изнесе върху представния характер на света на възприятията, толкова малко се чувстваше той задоволен от неговите забележки върху "вещта за себе си".
Шулце също беше един противник на Кант по отношение на тези негови възгледи.
Как може да знаем нещо за "вещ в себе си", как можем въобще да изкажем само една дума върху нея, щом знаем само за представи, а "вещта в себе си" остава изцяло вън от нашата представа? Шопенхауер трябваше да търси един друг път, за да стигне до "вещта в себе си". При търсенето той беше повлиян от съвременните нему светогледи много повече отколкото е допускал някога. Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше слушал в 1811 година в Берлин. Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи.
към текста >>
Наистина цветовете и светлината стоят помежду си в най-точно
отношение
, но ние трябва да си представим и двете като принадлежащи на цялата природа; защото тя е изцяло тази, която чрез това иска да се изяви по особен начин на сетивната способност на окото".
"Защото всъщност ние напразно се заляваме да изразим същността на дадено нещо. Ние долавяме действия и една пълна история на тези действия би обхванала във всеки случай същността на това нещо. Напразно бихме полагали усилия да опишем характера на един човек; напротив нека съпоставим неговите дела, неговите действия и пред нас ще застане един образ на характера. Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл ние можем да очакваме осветления от същите върху светлината.
Наистина цветовете и светлината стоят помежду си в най-точно отношение, но ние трябва да си представим и двете като принадлежащи на цялата природа; защото тя е изцяло тази, която чрез това иска да се изяви по особен начин на сетивната способност на окото".
Тук ние намираме Гьотевия възглед за света приложен към един специален случай. В човешкия организъм, чрез неговите сетива, чрез неговата душа се изявява това, което се намира скрито в останалата природа. Тази последната достига своя връх в човека. Ето защо, който търси истината на природата вън от човека, както прави това Нютон, той, според мнението на Гьоте, не може да я намери. Шопенхауер вижда в света, който е даден на духа в пространство и време, само една представа на този дух.
към текста >>
От становището, което двата антипода на светогледа, Хегел и Шопенхауер, заемат по
отношение
на изкуството, можем да видим, как схващането на света се намесва в личното
отношение
на човека към отделните области на живота.
Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
От становището, което двата антипода на светогледа, Хегел и Шопенхауер, заемат по отношение на изкуството, можем да видим, как схващането на света се намесва в личното отношение на човека към отделните области на живота.
Хегел, който виждаше в света на представите и идеите на човека това, към което цялата останала природа се стреми като към своето съвършенство, може да признае като най-съвършено изкуство също само онова, в което духът се явява в най-висша, в най-съвършена форма, и където въпреки това той се придържа към онова, което непрестанно се стреми към него. Всяка форма навъншната природа иска да бъде дух; но тя не го постига. Когато човекът създава една такава външна, пространствена форма, в която отпечатва духа, който тази форма търси, но не може да постигне чрез самата себе си, тогава той е създал едно съвършено произведение на изкуството. Този е случаят в пластиката. Това, което иначе се явява само във вътрешността на човешката душа като лишен от форма дух, като идея, на него скулпторът дава форма изработвайки я от груба материя.
към текста >>
Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по
отношение
на този на Хегел.
Ето защо аскетизмът е за Шопенхауер моралният идеал. Мъдрецът ще заличи в себе си всяко желание, ще отрече напълно своята воля. Той довежда това дотам, че вече никакъв мотив не го принуждава да прояви воля. Неговият стремеж се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот. Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта.
Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел.
Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света. Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света. * * * В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите. Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
към текста >>
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в
свещено
то писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие.
към текста >>
Който размишлява върху изкуството, той стои към него в същото
отношение
както стои към религията онзи, който иска да открие нейната същност.
Без съмнение, според неговия възглед, както цялата природа така и духовният свят произхождат от идеята. Ето защо човешкият дух може отново да намери тази идея в религията. Не както магнитът е бил създаден от мисълта за магнетизма преди раждането на човешкия дух и след това този дух следва само да разбере това раждане, така и религията се е развила от мисълта, преди тази мисъл да просветне в човешката душа като съставна част на светогледа. Ако би изживял религиозната критика на своите ученици, Хегел би се изказал така: Дигнете ръцете от всяко основание на една религия, от всяко създаване на религиозни представи, дотогава, докато искате да останете мислители, а не искате да станете месияси. Правилно разбран, светогледът на Хегел не може да действа обратно върху религиозното съзнание.
Който размишлява върху изкуството, той стои към него в същото отношение както стои към религията онзи, който иска да открие нейната същност.
* * * За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници". От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи". От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория". Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода.
към текста >>
10.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по
отношение
на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други.
Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие. Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива". Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо излизане наяве на нещо съществуващо. Ето защо този природоизследовател противопостави на идеята на Волф безапелационното решение: "Не съществува никакво развитие"/Nulla ert erigenecic/. С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред.
Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други.
Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека.
към текста >>
Такова становище взе Фойербах по
отношение
на Хегел.
Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света". Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
Такова становище взе Фойербах по отношение на Хегел.
Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява. Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един всемирен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход. Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа.
към текста >>
Неговото превъзходство се изразява в едно сполучливо съждение върху
отношение
то на Кант към неговите съвременници: "Аз вярвам, че както привържениците на Кант упрекват постоянно техните противници, че те не го разбират, някои също вярват, че Кант има право, защото те го разбират.
Ние познаваме само съществуването на нашите усещания, представи и мисли. Би трябвало да казваме: - Нещо мисли, както казваме: - Святка се". Ако при такива проблясъци на мислите Лихтенберг би притежавал способността да изгради един хармоничен от себе си светоглед; той не би останал незабелязан до такава степен, както се е случило в действителност. За образуването на един светоглед се изисква не само превъзходство на духа, каквото той е притежавал, а също така способността да бъдат оформени всестранно идеите в една връзка и да бъдат пластично закръглени. А тази способност му липсваше.
Неговото превъзходство се изразява в едно сполучливо съждение върху отношението на Кант към неговите съвременници: "Аз вярвам, че както привържениците на Кант упрекват постоянно техните противници, че те не го разбират, някои също вярват, че Кант има право, защото те го разбират.
Неговият начин на мислене е нов и се отклонява много от обикновения; и когато някой счита за истинен, особено защото той има толкова много горещи последователи. При това обаче винаги трябва да се помисля, че това разбиране не е още никакво основание той да бъде считан за истинен. Аз вярвам, че по-голяма част от тях наред с радостта, че разбират една много абстрактна и смътно замислена система същевременно са повярвали, че тази система е доказана". Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот. Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци".
към текста >>
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали
отношение
то на техния светоглед към практическия живот.
А тази способност му липсваше. Неговото превъзходство се изразява в едно сполучливо съждение върху отношението на Кант към неговите съвременници: "Аз вярвам, че както привържениците на Кант упрекват постоянно техните противници, че те не го разбират, някои също вярват, че Кант има право, защото те го разбират. Неговият начин на мислене е нов и се отклонява много от обикновения; и когато някой счита за истинен, особено защото той има толкова много горещи последователи. При това обаче винаги трябва да се помисля, че това разбиране не е още никакво основание той да бъде считан за истинен. Аз вярвам, че по-голяма част от тях наред с радостта, че разбират една много абстрактна и смътно замислена система същевременно са повярвали, че тази система е доказана".
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот.
Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци". Който, както е сторил Фойербах, поставя всеки светоглед на основата на познанието на природата и на човека, той трябва също и в областта на морала да отхвърли всички задачи, всички задължения, които произхождат от друга област освен от при родните заложби на човека или които имат една цел различна от тази, която се отнася напълно за възприемаемия свят". "Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик". На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен".
към текста >>
Свещено
е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът,
свещено
доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите".
Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество. Всичко правилно, истинно, добро има навсякъде своята свещена основа в самото себе си, в неговите свойства.
Свещено е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът, свещено доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите".
Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
към текста >>
Обаче всички подобни зависимости не са валидни по
отношение
на Аза; защото всички те са взети от самия него.
Също и всяка мисъл е създадена от индивидуалния Аз на отделния човек, било това и мисълта за собственото същество. И когато човек вярва, че познава своя собствен Аз, иска да го опише някакси в неговата същност, той го прави вече зависим от тази същност. Аз мога да мисля, каквото си искам: но щом определим себе си в понятия, щом дефинирам себе си, аз правя от себе си един роб на това, което понятието, дефиницията ми доставя. Хегел направи от Аза едно явление на разума т.е. той го направи зависим от този разум.
Обаче всички подобни зависимости не са валидни по отношение на Аза; защото всички те са взети от самия него.
Следователно те почиват за това, че Азът се мами. В действителност той не е зависим. Защото всичко, от което той трябва да бъде зависим, той трябва първо сам да го създаде. Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави като "признаци" над себе си. "Човече, нещо не е ред в главата ти; дъската ти хлопа!
към текста >>
Следващите десетилетия не можаха да добият никакво
отношение
към това изолирано представяне на Аза.
Фактът на себесъзнателния Аз застана рязко пред неговия дух. За него всяко творение на мисълта се яви така, както митичният образен свят може да се яви на един мислител, който иска да схване света само в мисли. Пред този факт за него изчезна всяко друго съдържание на света, доколкото то показва една връзка със себесъзнателния Аз. Той представи себесъзнателния Аз съвършено изолирано. Ширнер не чувства, че може да има трудности Азът да бъде представен така.
Следващите десетилетия не можаха да добият никакво отношение към това изолирано представяне на Аза.
Защото тези десетилетия са заети преди всичко с това, да добият образа на природата под влиянието на естественонаучния начин на мислене. След като Щирнер представи едната страна на по-новото съзнание, факта на себесъзнателния Аз, отначало епохата отклонява погледите от този Аз и ги насочва там, където този Аз не може да бъде намерен, към образа на природата. Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
към текста >>
11.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Колко много неща се разколебаха от тези, които бяха свързани с най-вътрешното и най-
свещено
изживяване на душа та!
Защото тази душа още имаше както за духа така и за материята идеи, които бяха близки една от друга, така щото едната /материята/ можеше да бъде представена като преминаваща в другия /в духа/. Обаче такива идеи не могат да бъдат интелектуалистични идеи, които изискват също доказателства за съществуването на Бога; те трябва да бъдат такива, които още съдържат нещо от имагинацията. Чрез това в материята се чувствува действуващият дух, а в духа стремежът към материята. Идеи от този род имат зад себе си космическите си ли на Михаел. Нека само си помислим, колко много неща се разколебаха в това време за човешката душа!
Колко много неща се разколебаха от тези, които бяха свързани с най-вътрешното и най-свещено изживяване на душа та!
Личности, в които същността на Съзнателната душа беше проблеснала най-ясно, които имаха такова душевно устройство, което ги свързваше със силите на Михаел с такава сила, до каквато другите трябваше да стигнат едвам след столетия, Хус, Уйклиф и други, се явиха на сцената на историята. От гласа на Михаела, който звучеше в техните сърца, те наложиха правото на Съзнателната душа да се издигне до схващането на най-дълбоките религиозни тайни. Те чувствуваха: интелектуалността, която възникна със съзнателната душа, трябва да бъде способна да обхване в областта на своите идеи това, което в древни времена можеше да се постигне чрез имагинацията. Срещу това схващане стоеше положението, че древното, исторически предадено положение на човешката душа беше изгубило всяка вътрешна сила за по-голяма част от хората. Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
към текста >>
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по
отношение
на най-свещените истини.
Те чувствуваха: интелектуалността, която възникна със съзнателната душа, трябва да бъде способна да обхване в областта на своите идеи това, което в древни времена можеше да се постигне чрез имагинацията. Срещу това схващане стоеше положението, че древното, исторически предадено положение на човешката душа беше изгубило всяка вътрешна сила за по-голяма част от хората. Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност. Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в характерните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен живот"/. Неговата личност е като една гранична колона на времето. Той искаше да доведе до всеобща валидност възгледа, който не се бори с неуредиците на света с мечтателски тенденции, а със здравия човешки разум искаше да вкара в неговите релси това, което беше излязло от тях. Нека погледнем неговото действие на събора от Базел, а и иначе сред неговата църковна общи на, и ще забележим това. Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин силите на Михаел.
към текста >>
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по
отношение
на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора.
Той поставя в своето време добрите стари идеи, които водеха чувството на човешката душа към развитието на способности за възприемане на интелигентните Същества в Космоса Когато Михаел още управляваше мировата Интелигентност. "Учението невежество", за което той говори, е едно разбиране поставено над възприемането насочено върху сетивния свят, което води мисълта над Интелектуалността обикновеното знание е една област, където в незнание, в невежество но в замяна на това в едно живяно виждане може да бъде обхванато духовното. Така Николай от Куза е онази личност, която чувствувайки в собствения духовен живот смущението на космическото равновесие чрез Михаела си искала интуитивно да допринесе колкото е възможно повече за това, щото това смущение да бъде насочено за доброто на човечеството. Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго. Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора.
Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха. Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област. Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня.
към текста >>
Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по
отношение
на това, което ставаше във физическата област.
Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго. Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството. Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора. Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха.
Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област.
Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само могли да смущават тяхната задача. Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот.
към текста >>
Той иска да остане в онова
отношение
на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората.
Това, което по един не отговарящ на действителността начин в света наричат с името "розенкройцери", за не го ви говоря тук. Истинското Розенкройцерство се намира напълно в линията на действие на Михаеловата мисия. То помогна на Михаела да приготви на Земята това, което той искаше да подготви като своя духовна работа за една по-късна епоха. Какво можеше да се случи с това, ще можем да оценим, когато насочим вниманието си към следващото. Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот.
Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората.
Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество. Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действува върху първия. Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно. Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот. Ето защо за Михаел препятствията бяха особено големи в неговото действие при реформаторите.
към текста >>
12.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по
отношение
на тези погрешни съждения.
Трябва да призная, че по принцип нямам особена склонност към това. Тъй като стремежът ми винаги е бил да формулирам и подреждам всичко, което имам да кажа и което вярвам, че трябва да направя така, както го изискват нещата, а не изхождайки от лични съображения. Наистина винаги съм бил на мнение, че личният елемент придава най-ценните окраски в много области на човешката дейност. Струва ми се обаче, че този личен елемент трябва да се проявява единствено чрез начина, по който човек говори и постъпва, а не чрез съзнателен поглед върху собствената му личност. Каквото и да излезе от един такъв поглед, то е нещо, което човек трябва да уреди със самия себе си.
И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения.
Родината на моите родители е Долна Австрия. Баща ми е роден в Герас, малко селце в долноавстрийската област Валдфиртел, а майка ми – в Хорн, град в същата област. Детството и младостта си баща ми е изживял в най-тясна връзка с манастира на премонстрантите в Герас. Той винаги си спомняше с голяма любов за този период от живота си. Обичаше да разказва как е изпълнявал службата си в манастира и как са му преподавали монасите.
към текста >>
В
отношение
то си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен.
Теоремата на Питагор ме омагьосваше. Възможността в обучението си да изживявам душевно изцяло вътрешно възприемани форми, без впечатления от външните сетива, ми доставяше най-висше удовлетворение. В това намерих утешение от настроението, в което бях изпаднал поради останалите без отговор въпроси. Да мога да разбера нещо чисто в духа, ми носеше вътрешно щастие. Знам, че за първи път срещнах щастието благодарение на геометрията.
В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен.
Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма. Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси. В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена. Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него.
към текста >>
Не можех да си създам никакво
отношение
към тази ложа.
Иначе значението на ложата се забелязваше само поради факта, че от време на време идваха непознати гости „отдалеко“, които се струваха на селяните във висша степен злокобни. Търговецът на дрехи беше забележителна личност. Той винаги вървеше с наведена глава, сякаш потънал в мисли. Наричаха го „преструванко“ и поради неговата странност хората нямаха нито възможност, нито потребност да го заговарят. Масонската ложа се събираше в неговата къща.
Не можех да си създам никакво отношение към тази ложа.
Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо. И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата. Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени. Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това. На този свещеник също съм изключително задължен, особено за силния тласък за по-нататъшната ми духовна ориентация.
към текста >>
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като
свещено
служител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят.
Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“. Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния дом. От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието.
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят.
От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по
отношение
на всички практически въпроси в живота.
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят.
При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
В пълна противоположност на този мой свят беше и политиканстването на баща ми. В службата му го сменяше един друг служител. Той живееше на друга ж.п. гара, която също обслужваше. В Нойдьорфл идваше веднъж на всеки два или три дни.
към текста >>
Отношение
то ми към четенето беше съвсем различно от това към писането.
Освен всичко това, живо ме занимаваха железопътните съоръжения. Благодарение на телеграфа на гарата за първи път се запознах със законите на електричеството. Също така още като момче се научих да телеграфирам. Що се отнася до езика, израснах изцяло с немския диалект, който се говори в източна Долна Австрия. По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария.
Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането.
В детските си години четях отвъд думите. С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика. Затова пък при писане имах тенденцията да се придържам стриктно към словоформите на диалектните думи със звуковете точно така, както най-често ги чувах. Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, докато с четенето му ми беше много лесно от самото начало. Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат.
към текста >>
13.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Същевременно обаче в разбирането на Гьотевото познание за природата се заключаваше изискването да се даде представа за същността на това съдържание от идеи-образи по
отношение
на самата духовна действителност.
Но идеите му не са абстрактни мисли. Те са образи, живеещи в душата по мисловен начин. Когато разбирах какво е вложил в такива образи в естественонаучните си трудове, пред мен заставаше нещо, което ми носеше най-дълбоко душевно удовлетворение. Гледах едно идейно-образно съдържание, за което можех единствено да вярвам, че – ако бъде доразвито – представлява истинско отражение на ставащото в природата в човешкия дух. Стана ми ясно, че преобладаващият в момента естественонаучен начин на мислене трябва да се извиси до този на Гьоте.
Същевременно обаче в разбирането на Гьотевото познание за природата се заключаваше изискването да се даде представа за същността на това съдържание от идеи-образи по отношение на самата духовна действителност.
Идеите-образи са оправдани единствено тогава, когато се отнасят до такава духовна действителност, която стои в основата на сетивното. Но в свещеното си благоговение пред необятното богатство на действителността Гьоте се въздържа да пристъпи към изобразяване на духовния свят, след като е довел сетивния до духовен образ-форма в душата си. Сега трябваше да покажа, че дори Гьоте наистина да може да живее душевно, когато напредва с познанието си от сетивната към духовната природа, някой друг може да разбере напълно душевния живот на Гьоте само когато, излизайки отвъд него, сам отведе своето познание до възприемане на духовния свят в идеи. Когато говори за природата, Гьоте пребивава в духа. Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване.
към текста >>
Но в
свещено
то си благоговение пред необятното богатство на действителността Гьоте се въздържа да пристъпи към изобразяване на духовния свят, след като е довел сетивния до духовен образ-форма в душата си.
Когато разбирах какво е вложил в такива образи в естественонаучните си трудове, пред мен заставаше нещо, което ми носеше най-дълбоко душевно удовлетворение. Гледах едно идейно-образно съдържание, за което можех единствено да вярвам, че – ако бъде доразвито – представлява истинско отражение на ставащото в природата в човешкия дух. Стана ми ясно, че преобладаващият в момента естественонаучен начин на мислене трябва да се извиси до този на Гьоте. Същевременно обаче в разбирането на Гьотевото познание за природата се заключаваше изискването да се даде представа за същността на това съдържание от идеи-образи по отношение на самата духовна действителност. Идеите-образи са оправдани единствено тогава, когато се отнасят до такава духовна действителност, която стои в основата на сетивното.
Но в свещеното си благоговение пред необятното богатство на действителността Гьоте се въздържа да пристъпи към изобразяване на духовния свят, след като е довел сетивния до духовен образ-форма в душата си.
Сега трябваше да покажа, че дори Гьоте наистина да може да живее душевно, когато напредва с познанието си от сетивната към духовната природа, някой друг може да разбере напълно душевния живот на Гьоте само когато, излизайки отвъд него, сам отведе своето познание до възприемане на духовния свят в идеи. Когато говори за природата, Гьоте пребивава в духа. Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване. Той желае да се усеща вътре в духа, но не иска сам да мисли себе си в духа. У мен често възникваше усещането, че няма да остана верен на Гьотевия начин на мислене, ако дам израз само на мисли, касаещи неговия светоглед.
към текста >>
14.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно
отношение
едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество.
Между констатациите на Духовната наука, на които можахме да обърнем вниманието в течение на изнесените вече сказки от този цикъл, се намира преди всичко идеята за повтарящите се земни съществувания, т.е. онази днес малко обичана и разбирана идея за това, че в течение на развитието на човечеството върху Земята човешката индивидуалност отново и отново идва да живее в една отделна човешка личност. Ние видяхме и ще видим още, как някои въпроси са свързани с тази идея. Между тези въпроси обаче ще има един, който се отнася за значението на повтарящите се земни съществувания. Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята?
Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество.
Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти. Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно отношение са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството. През този зимен цикъл ние ще се занимаем с редица такива ръководещи същества на развитието на човечеството във връзка с други въпроси. Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра. Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството.
към текста >>
Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно
отношение
са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството.
Ние видяхме и ще видим още, как някои въпроси са свързани с тази идея. Между тези въпроси обаче ще има един, който се отнася за значението на повтарящите се земни съществувания. Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята? Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество. Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти.
Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно отношение са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството.
През този зимен цикъл ние ще се занимаем с редица такива ръководещи същества на развитието на човечеството във връзка с други въпроси. Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра. Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството. Един късоглед поглед може лесно да помисли: Какъвто е човекът днес, както той мисли днес, чувствува, образува си представи, както днес чувствува морално, така е чувствувал той по същество откакто съществува като човек. Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на волението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени.
към текста >>
Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно
отношение
е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра.
Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята? Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество. Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти. Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно отношение са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството. През този зимен цикъл ние ще се занимаем с редица такива ръководещи същества на развитието на човечеството във връзка с други въпроси.
Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра.
Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството. Един късоглед поглед може лесно да помисли: Какъвто е човекът днес, както той мисли днес, чувствува, образува си представи, както днес чувствува морално, така е чувствувал той по същество откакто съществува като човек. Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на волението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени. В древни времена човешкото съзнание е било съвършено различно и ние имаме основание да приемем, че в бъдеще ще бъдат достигнати отново други степени на това съзнание, различни от тези на нормалното днес човечество. Когато насочим поглед върху Заратустра, ние трябва всъщност да обгърнем съвършено отдалечени от нашата епоха времена.
към текста >>
Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по
отношение
на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството.
Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество. Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти. Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно отношение са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството. През този зимен цикъл ние ще се занимаем с редица такива ръководещи същества на развитието на човечеството във връзка с други въпроси. Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра.
Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството.
Един късоглед поглед може лесно да помисли: Какъвто е човекът днес, както той мисли днес, чувствува, образува си представи, както днес чувствува морално, така е чувствувал той по същество откакто съществува като човек. Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на волението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени. В древни времена човешкото съзнание е било съвършено различно и ние имаме основание да приемем, че в бъдеще ще бъдат достигнати отново други степени на това съзнание, различни от тези на нормалното днес човечество. Когато насочим поглед върху Заратустра, ние трябва всъщност да обгърнем съвършено отдалечени от нашата епоха времена. Въпреки това някои нови изследвания считат Заратустра за съвременник на Буда и съгласно тези изследвания той е живял преди шест или шест и половина столетия преди явяването на Християнството на Земята.
към текста >>
В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по
отношение
на духовния свят.
Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично. Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата? Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи. Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят.
В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят.
Този духовен свят е влизал в неговото съзнание. Днес вратата на духовния свят е затворена по отношение на нормалното човешко съзнание. В древни времена не е било така. Тогава човекът е притежавал междинните състояния между будността и съня; тогава той е виждал в образи, които наистина са били подобни на образите на сънищата, обаче недвусмислено са изразявали духовна същност и духовно тъкане, каквито съществуват зад физическия сетивен свят. Така щото в древни времена човекът действително е имал едно непосредствено наблюдение и опитност на духовния свят -, макар и по времето на Заратустра това да е било малко неясно и неопределено.
към текста >>
Днес вратата на духовния свят е затворена по
отношение
на нормалното човешко съзнание.
Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи. Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят. В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят. Този духовен свят е влизал в неговото съзнание.
Днес вратата на духовния свят е затворена по отношение на нормалното човешко съзнание.
В древни времена не е било така. Тогава човекът е притежавал междинните състояния между будността и съня; тогава той е виждал в образи, които наистина са били подобни на образите на сънищата, обаче недвусмислено са изразявали духовна същност и духовно тъкане, каквито съществуват зад физическия сетивен свят. Така щото в древни времена човекът действително е имал едно непосредствено наблюдение и опитност на духовния свят -, макар и по времето на Заратустра това да е било малко неясно и неопределено. Ето защо той можеше да си каже: Също както виждам външния физически свят и сетивния живот, така аз зная, че съществуват опитности и наблюдения на едно друго състояние на съзнанието, че на основата на сетивния свят стои един друг свят, един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството се състои в това, че от епоха на епоха способността на човека да вижда в духовния свят намалява все повече и повече, защото способностите се развиват така, че винаги една способност трябва да бъде изкупена за сметка на друга.
към текста >>
И понеже в познанието, което по
отношение
на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват.
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
към текста >>
Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по
отношение
на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга.
В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм. Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е. допуска нещо неясно, мъгливо духовно зад всички физически явления. Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин. А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се намира зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно.
Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга.
Ако бихме предали с прости думи това, което искаше да обясни на своите ученици в убедителни учения, Заратустра казваше: Вижте как човекът, който стои пред нас, не е само физическо тяло, защото това тяло е само външен израз на Духа. Но както физическото тяло е само изява, откровение, кристализация на духовния човек, така и Слънцето, което ни се явява като физическо тяло от светлина, е само външното тяло на нещо Духовно, така да се каже на едно духовно Слънце. И както наричаме това, което духовният човек е по отношение на физическия човек, негова аура можем да го наречем Аура или Ахура, ако употребим стария израз -, така и това, което е зад физическото Слънце, можем да го наречем "Велика Аура", една огромна Аура, като това, което е духовното зад физическия човек, можем да го наречем "малката аура"! Ето защо Заратустра нарече това, което е зад физическото Слънце, "Великата Аура", Аурамазда или Ахура Маздао. Това беше духовното зад Слънцето, онова, което по отношение на всички духовни събития, на всички духовни състояния на битието ни засяга също така, важи за нас също така, както ни засяга и важи за нас физическото Слънце по отношение виреенето на растенията, на животните и на всеки живот на Земята.
към текста >>
И както наричаме това, което духовният човек е по
отношение
на физическия човек, негова аура можем да го наречем Аура или Ахура, ако употребим стария израз -, така и това, което е зад физическото Слънце, можем да го наречем "Велика Аура", една огромна Аура, като това, което е духовното зад физическия човек, можем да го наречем "малката аура"!
Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин. А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се намира зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно. Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга. Ако бихме предали с прости думи това, което искаше да обясни на своите ученици в убедителни учения, Заратустра казваше: Вижте как човекът, който стои пред нас, не е само физическо тяло, защото това тяло е само външен израз на Духа. Но както физическото тяло е само изява, откровение, кристализация на духовния човек, така и Слънцето, което ни се явява като физическо тяло от светлина, е само външното тяло на нещо Духовно, така да се каже на едно духовно Слънце.
И както наричаме това, което духовният човек е по отношение на физическия човек, негова аура можем да го наречем Аура или Ахура, ако употребим стария израз -, така и това, което е зад физическото Слънце, можем да го наречем "Велика Аура", една огромна Аура, като това, което е духовното зад физическия човек, можем да го наречем "малката аура"!
Ето защо Заратустра нарече това, което е зад физическото Слънце, "Великата Аура", Аурамазда или Ахура Маздао. Това беше духовното зад Слънцето, онова, което по отношение на всички духовни събития, на всички духовни състояния на битието ни засяга също така, важи за нас също така, както ни засяга и важи за нас физическото Слънце по отношение виреенето на растенията, на животните и на всеки живот на Земята. Зад физическото Слънце е духовният Господ и Творец, Ахура Маздао, Аурамазда! От това се получи после името Ормузд или "Дух на Светлината". Следователно, докато индийците гледаха мистично в своята вътрешност, за да стигнат по този начин до Брахман, до Вечното, което светеше като една точка от вътрешността на човека, Заратустра насочваше вниманието на своите ученици върху великата периферия на съществуването и показваше, как в тялото на Слънцето съществува великият Дух на Слънцето, Ахура Маздао, Духът на Светлината.
към текста >>
Това беше духовното зад Слънцето, онова, което по
отношение
на всички духовни събития, на всички духовни състояния на битието ни засяга също така, важи за нас също така, както ни засяга и важи за нас физическото Слънце по
отношение
виреенето на растенията, на животните и на всеки живот на Земята.
Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга. Ако бихме предали с прости думи това, което искаше да обясни на своите ученици в убедителни учения, Заратустра казваше: Вижте как човекът, който стои пред нас, не е само физическо тяло, защото това тяло е само външен израз на Духа. Но както физическото тяло е само изява, откровение, кристализация на духовния човек, така и Слънцето, което ни се явява като физическо тяло от светлина, е само външното тяло на нещо Духовно, така да се каже на едно духовно Слънце. И както наричаме това, което духовният човек е по отношение на физическия човек, негова аура можем да го наречем Аура или Ахура, ако употребим стария израз -, така и това, което е зад физическото Слънце, можем да го наречем "Велика Аура", една огромна Аура, като това, което е духовното зад физическия човек, можем да го наречем "малката аура"! Ето защо Заратустра нарече това, което е зад физическото Слънце, "Великата Аура", Аурамазда или Ахура Маздао.
Това беше духовното зад Слънцето, онова, което по отношение на всички духовни събития, на всички духовни състояния на битието ни засяга също така, важи за нас също така, както ни засяга и важи за нас физическото Слънце по отношение виреенето на растенията, на животните и на всеки живот на Земята.
Зад физическото Слънце е духовният Господ и Творец, Ахура Маздао, Аурамазда! От това се получи после името Ормузд или "Дух на Светлината". Следователно, докато индийците гледаха мистично в своята вътрешност, за да стигнат по този начин до Брахман, до Вечното, което светеше като една точка от вътрешността на човека, Заратустра насочваше вниманието на своите ученици върху великата периферия на съществуването и показваше, как в тялото на Слънцето съществува великият Дух на Слънцето, Ахура Маздао, Духът на Светлината. И както в човека същинският човек-дух се стреми да се издигне до съвършенство, но има срещу себе си нисшите страсти и желания, възможността да бъде изложен на измамните образи на лъжата и неистината, както човекът има в себе си противника на собствените импулси за усъвършенствуване, така Ахура Маздао има срещу себе си противника, врага, Духа на тъмнината, Ангро-Майниуш, Ариман. Тук ние виждаме, как възгледът на великия Заратустра можеше също да се превърне от едно учение в едно съдържание на усещанията, на чувствата.
към текста >>
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно
свещено
благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение. Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд.
към текста >>
Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по
отношение
на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по
отношение
на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете.
Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството. Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
към текста >>
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за
отношение
то на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра. Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството. Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма. Всичко, което бе казано сега, може да бъде подкрепено с изказвания от официалната история.
към текста >>
И така той ще бъде един от онези, по
отношение
на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по
отношение
на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
Сияят подобно на звездите На небосвода на вечното битие От Бога пратените Духове. Нека всички човешки души успеят, В царството на земното битие,
към текста >>
15.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Макар и съвестното проучване, сериозната наука през последните десетилетия и години да е изкарала на повърхността някои неща, които в известно
отношение
хвърлят тази или онази светлина върху историята на Мойсея, доколкото ние я вземаме от Библията, трябва все пак да кажем, когато погледнем всичко това по-точно: Извънредно малко нещо се изменило в общия образ, който ние носим в себе си и който сме добили от Библията.
При всичко, което е свързано с името на Мойсея, ние чувствуваме, че безкрайно много от него продължава още да живее непосредствено в това, което е съставна част, духовно съдържание на нашата собствена душа. Ние чувствуваме в нашите удове, как все още продължават да действуват импулсите, които са изходили от Мойсея. Ние чувствуваме, как той още живее в нашите мисли и усещания и как така да се каже, когато се обясняваме с него, като че се обясняваме с една част от нашата собствена душа. Ето защо и текущото предание, което е свързано с Мойсея, присъствува за нас по един съвършено друг начин, стои пред нашите очи непосредствено като непрекъснато течащото предание, което се свързва с другите разгледани величия. Това от една страна ни улеснява да разглеждаме личността на Мойсея, защото всеки познава днес от Библията този мощен, издигащ се високо във времената образ.
Макар и съвестното проучване, сериозната наука през последните десетилетия и години да е изкарала на повърхността някои неща, които в известно отношение хвърлят тази или онази светлина върху историята на Мойсея, доколкото ние я вземаме от Библията, трябва все пак да кажем, когато погледнем всичко това по-точно: Извънредно малко нещо се изменило в общия образ, който ние носим в себе си и който сме добили от Библията.
Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност. Обаче от друга страна трябва отново да кажем, че именно чрез формата на преданието, което имаме от Библията върху Мойсея, това разглеждане отново се затруднява. Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
към текста >>
Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова
свещено
уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
Макар и съвестното проучване, сериозната наука през последните десетилетия и години да е изкарала на повърхността някои неща, които в известно отношение хвърлят тази или онази светлина върху историята на Мойсея, доколкото ние я вземаме от Библията, трябва все пак да кажем, когато погледнем всичко това по-точно: Извънредно малко нещо се изменило в общия образ, който ние носим в себе си и който сме добили от Библията. Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност. Обаче от друга страна трябва отново да кажем, че именно чрез формата на преданието, което имаме от Библията върху Мойсея, това разглеждане отново се затруднява. Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век.
Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена. Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по
отношение
на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена.
Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност. Обаче от друга страна трябва отново да кажем, че именно чрез формата на преданието, което имаме от Библията върху Мойсея, това разглеждане отново се затруднява. Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена.
Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията. И в известен смисъл ние можем да наречем трагичен резултатът от това изследване затова, защото всъщност той е изцяло отрицателен, защото не е допринесъл нищо за оживяването на това, което Библията може да направи да оживее, което тя е направила да оживее в сърцата и в душите на хората в течение на хилядолетия.
към текста >>
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по
отношение
на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по
отношение
на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията. И в известен смисъл ние можем да наречем трагичен резултатът от това изследване затова, защото всъщност той е изцяло отрицателен, защото не е допринесъл нищо за оживяването на това, което Библията може да направи да оживее, което тя е направила да оживее в сърцата и в душите на хората в течение на хилядолетия.
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет. То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят.
към текста >>
Това никак не е лесно, особено по
отношение
на Стария Завет.
Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията. И в известен смисъл ние можем да наречем трагичен резултатът от това изследване затова, защото всъщност той е изцяло отрицателен, защото не е допринесъл нищо за оживяването на това, което Библията може да направи да оживее, което тя е направила да оживее в сърцата и в душите на хората в течение на хилядолетия. Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет.
То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят. Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда.
към текста >>
То е особено трудно по
отношение
на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея.
Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията. И в известен смисъл ние можем да наречем трагичен резултатът от това изследване затова, защото всъщност той е изцяло отрицателен, защото не е допринесъл нищо за оживяването на това, което Библията може да направи да оживее, което тя е направила да оживее в сърцата и в душите на хората в течение на хилядолетия. Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход? Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет.
То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея.
Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят. Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда. Разказват се пътувания и други външни изживявания, които трябва да вземем просто като такива.
към текста >>
Трябва да кажем, че това твърдение ще остане за всеки едно твърдение само до тогава, докато той не се вживее все повече и повече в особеността на библейските описания с помощта на изложенията на Духовната наука, особено по
отношение
на онези части, които говорят за Мойсея.
Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда. Разказват се пътувания и други външни изживявания, които трябва да вземем просто като такива. Но след това се продължава така, че първо съвсем не забелязваме, че по-нататък в живота се намираме сред едно описание от съвършено друг род, като че едно пътуване става от едно място на друго, като че по-нататъшните изживявания трябва да се вземат също така като външни физически изживявания както и предшествуващите ги. И след това се намираме сред едно описание на душевния живот на съответната личност, в едно описание, което съвсем не се отнася за външни събития, а за вътрешни душевни борби, за душевни преодолявания, за душевни изживявания, чрез което тогава съответната личност се издига на една по-висока степен на душевното развитие, на познанието, на една по-висока степен на енергичността или до една мисия в развитието на света. Описанията на външните събития се вливат така да се каже непосредствено в символични изложения, които са държани напълно в стила на предишните външни събития, но които съвсем не искат да говорят за външни изживявания, а за вътрешни душевни изживявания.
Трябва да кажем, че това твърдение ще остане за всеки едно твърдение само до тогава, докато той не се вживее все повече и повече в особеността на библейските описания с помощта на изложенията на Духовната наука, особено по отношение на онези части, които говорят за Мойсея.
Но когато човек се вживее в тази особеност, той се научава да чувствува, как в такива точки, където едно външно описание на физически изживявания преминава в едно описание на душевни изживявания и развития, всъщност целият стил, целият основен тон се изменя, че внезапно се явява един нов елемент на изложението, по отношение на който се запитваме: Защо е това? Тогава на това защо не може да се отговори по никакъв друг начин, освен чрез убеждението, което може да се добие от самата душа. Ние имаме работа с онази особеност на изложението, която току що бе охарактеризирана. Това намираме изобщо при всички стари религиозно-исторически изложения тогава, когато трябва да бъдат описани личности, които са достигнали определена висота на познанието, на душевното действие и ние се запознаваме отблизо с един такъв стил, когато все повече и повече се вживяваме в Духовната наука. Това прави така да се каже трудно да добием от библейското изложение едно пълно разбиране на това, което трябва да се разбира на отделните места при описанието на Мойсея.
към текста >>
Но когато човек се вживее в тази особеност, той се научава да чувствува, как в такива точки, където едно външно описание на физически изживявания преминава в едно описание на душевни изживявания и развития, всъщност целият стил, целият основен тон се изменя, че внезапно се явява един нов елемент на изложението, по
отношение
на който се запитваме: Защо е това?
Разказват се пътувания и други външни изживявания, които трябва да вземем просто като такива. Но след това се продължава така, че първо съвсем не забелязваме, че по-нататък в живота се намираме сред едно описание от съвършено друг род, като че едно пътуване става от едно място на друго, като че по-нататъшните изживявания трябва да се вземат също така като външни физически изживявания както и предшествуващите ги. И след това се намираме сред едно описание на душевния живот на съответната личност, в едно описание, което съвсем не се отнася за външни събития, а за вътрешни душевни борби, за душевни преодолявания, за душевни изживявания, чрез което тогава съответната личност се издига на една по-висока степен на душевното развитие, на познанието, на една по-висока степен на енергичността или до една мисия в развитието на света. Описанията на външните събития се вливат така да се каже непосредствено в символични изложения, които са държани напълно в стила на предишните външни събития, но които съвсем не искат да говорят за външни изживявания, а за вътрешни душевни изживявания. Трябва да кажем, че това твърдение ще остане за всеки едно твърдение само до тогава, докато той не се вживее все повече и повече в особеността на библейските описания с помощта на изложенията на Духовната наука, особено по отношение на онези части, които говорят за Мойсея.
Но когато човек се вживее в тази особеност, той се научава да чувствува, как в такива точки, където едно външно описание на физически изживявания преминава в едно описание на душевни изживявания и развития, всъщност целият стил, целият основен тон се изменя, че внезапно се явява един нов елемент на изложението, по отношение на който се запитваме: Защо е това?
Тогава на това защо не може да се отговори по никакъв друг начин, освен чрез убеждението, което може да се добие от самата душа. Ние имаме работа с онази особеност на изложението, която току що бе охарактеризирана. Това намираме изобщо при всички стари религиозно-исторически изложения тогава, когато трябва да бъдат описани личности, които са достигнали определена висота на познанието, на душевното действие и ние се запознаваме отблизо с един такъв стил, когато все повече и повече се вживяваме в Духовната наука. Това прави така да се каже трудно да добием от библейското изложение едно пълно разбиране на това, което трябва да се разбира на отделните места при описанието на Мойсея. Така ние имаме тъй да се каже Библията от една страна но от друга страна имаме също трудностите поради формата на нейното изложение там, където тя прониква в особени дълбочини.
към текста >>
Това е станало причина, щото по
отношение
на схващането на Библията понякога се е отишло твърде далече.
Тогава на това защо не може да се отговори по никакъв друг начин, освен чрез убеждението, което може да се добие от самата душа. Ние имаме работа с онази особеност на изложението, която току що бе охарактеризирана. Това намираме изобщо при всички стари религиозно-исторически изложения тогава, когато трябва да бъдат описани личности, които са достигнали определена висота на познанието, на душевното действие и ние се запознаваме отблизо с един такъв стил, когато все повече и повече се вживяваме в Духовната наука. Това прави така да се каже трудно да добием от библейското изложение едно пълно разбиране на това, което трябва да се разбира на отделните места при описанието на Мойсея. Така ние имаме тъй да се каже Библията от една страна но от друга страна имаме също трудностите поради формата на нейното изложение там, където тя прониква в особени дълбочини.
Това е станало причина, щото по отношение на схващането на Библията понякога се е отишло твърде далече.
Когато например вземе предвид схващането на древноеврейската история от онзи философ, който е живял по времето на основаването на Християнството, ФИЛО, ние виждаме, как той иска да представи цялата история на древноеврейския народ като една алегория. Той иска да даде едно символично изложение на схващането на историята, така щото цялата история би била един вид символизъм на душевните изживявания на един народ. Тук се отива твърде далече. Фило е отишъл така далече затова, защото му е липсвал тактът, който Духовната наука дава, благодарение на който човек знае, къде външните изживявания преминават в душевни изживявания. С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-висше естество, от най-голямо значение.
към текста >>
Когато чувствуваме по
отношение
на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост.
Когато например вземе предвид схващането на древноеврейската история от онзи философ, който е живял по времето на основаването на Християнството, ФИЛО, ние виждаме, как той иска да представи цялата история на древноеврейския народ като една алегория. Той иска да даде едно символично изложение на схващането на историята, така щото цялата история би била един вид символизъм на душевните изживявания на един народ. Тук се отива твърде далече. Фило е отишъл така далече затова, защото му е липсвал тактът, който Духовната наука дава, благодарение на който човек знае, къде външните изживявания преминават в душевни изживявания. С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-висше естество, от най-голямо значение.
Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост.
Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание.
към текста >>
Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по
отношение
на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание.
Тук се отива твърде далече. Фило е отишъл така далече затова, защото му е липсвал тактът, който Духовната наука дава, благодарение на който човек знае, къде външните изживявания преминават в душевни изживявания. С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-висше естество, от най-голямо значение. Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост. Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея.
Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание.
Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание. Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса".
към текста >>
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по
отношение
на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието.
Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание.
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието.
По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи.
към текста >>
Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по
отношение
на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове!
Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние. Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини. Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия.
към текста >>
Така трябва да си представим
отношение
то на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ.
Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/. Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време. Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях.
Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта.
към текста >>
Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез
отношение
то между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта.
Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е.
свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура. Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще. Така на нас ни се показва, как историята на света става пълна със смисъл и как духовното е свързано с външния физически инструмент с кръвта.
към текста >>
Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по
отношение
на интелектуалния душевен живот.
Зад преминаването на Червено Море от Израелите и издавянето на Египтяните се крие един чудесен факт за развитието на човечеството. Този факт става обясним за нас, когато разберем тези събития. Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура. След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация.
Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени.
към текста >>
16.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Разликата между Окултните Братства преди и след Християнството е, че преди появата на Християнството главната им мисия бе да пазят
свещено
то предание; след него бе да формират и оформят бъдещето.
Мисията на Манихейството
Разликата между Окултните Братства преди и след Християнството е, че преди появата на Християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето.
Окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива. Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос. Същността на Манихейското учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото. В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто.
към текста >>
Дарвинизмът е направил много грешки по
отношение
на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата. Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека. "Азът" на Арийската раса можеше да бъде съзнателно реализиран само когато етерното тяло бе централизирано във физическия мозък. Едва тогава човекът можеше да каже "Аз". Атлантите говореха за себе си в трето лице.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите.
към текста >>
17.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо
свещено
да произнесеш "името".
Човекът е преминал през царствата на природата. азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм).
По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името".
Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.
към текста >>
В едно
отношение
двата са еднакви и все пак напълно различни.
По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото. И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло. Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог. Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другият е Соломоновият храм/*4/.
В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни.
Ноевият Ковчег бе изграден, за да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване. Преди Ной човекът е живял в атлантската и в лемурийската епоха. През това време той не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване. Човекът е дошъл от водите на астралния свят и Ноевият ковчег го пренася през тях. Ковчегът представлява конструкция, изградена от несъзнавани божествени сили.
към текста >>
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за
отношение
то на човека към Христос.
На времето рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което Спасителят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача. И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато Спасителят всъщност искаше. Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала чак през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим. Трябва да насочваме човешките души по такъв начин, че да бъде проявено едно истинско, правилно и чисто християнство, в което името на най-възвишеното да намери своето място".
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос.
Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездопоклонничество, а също и слънцепоклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна. Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя". В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
към текста >>
В Кивота на завета е скрито
свещено
то име на Яхве.
Според легендата ние имаме две различни течения, при слизането на човечеството на Земята: Децата на Каин, които един от Елохимите създаде чрез Ева, децата на света, при които откриваме великите изкуства и външните науки. Това е едно от теченията; което беше презряно, но ще бъде осветено чрез християнството, когато петият принцип дойде в света. Другото течение е онова на божиите деца, които доведоха човека до разбирането на петия принцип. Те са създадените от Адам. По-късно синовете на Каин бяха призовани да създадат външната обвивка, която да съдържа онова, което божиите синове, децата на Авел-Сет създадоха.
В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве.
Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм. Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради. И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре.
към текста >>
18.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Виж в това
отношение
"Тайната доктрина, кн.
До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен". /*14/ – Трябва да се отбележи, че този параграф е неправилен.
Виж в това отношение "Тайната доктрина, кн.
2 на Блаватска, "История на четвъртата раса", също лекцията на д-р Щайнер, Дорнах, 18 януари 1920 /още не преведена/, в която датата на прекъсване на физическото въплъщение е дадена като 6-то хилядолетие сл. Хр. /*15/ – Битие 6, 1-2. Също вж. "Тайната доктрина", кн. 2, ч.
към текста >>
Блаватска – искам да кажа първа по
отношение
на теософското движение.
Тези възвишени същества вече са завършили пътя, който останалото човечество все още има да извърви. Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие". Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т. нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П.
Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение.
Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова. Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П. Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото като такова. То по целия си характер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята". Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г.
към текста >>
Виж също "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото
отношение
към съвременната култура".
Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.." /*15/ – "Пистис София". Заглавие на една творба, като се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения доктор на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие. Единственият ръкопис на "Пистис София", известен да съществува, е ръкописът на Аскю, купен от Британския Музей от наследниците на д-р Аскю в края на 18-то столетие. /*16/ – "Езотеричен Будизъм" от Синет, публикуван през 1888 г.
Виж също "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към съвременната култура".
/*17/ -"Нифелхайм" или "Имер Великанът". Отнесете се до бележките за лекция 3, изнесена на 30 септември 1904 г. /включена в този том/ и също към първата и 31-та лекции в "Основи на езотеризма", Рудолф Щайнер, 1982 г. /*18/ – Виж 23-та лекция в "Основи на езотеризма". ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 септември 1904 г.
към текста >>
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било
свещено
сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
ГЛАВА 8. ДРУИДИТЕ Друидите, магите на Запад. Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични. Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище.
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
ХРАМОВЕ Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия.
към текста >>
Отношение
то между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
"Мани" е името, което той самият си е дал и според Шмид /виж бел. относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215-276 сл. Хр. /*5/ – Според Чарлз Уилям Хекатрон /виж бел. лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна оплоди зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане".
Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
Според Йосиф Шауберг в неговата книга върху символите на Свободното масонство, копие от която се намирало в библиотеката на Рудолф Щайнер: "..почти всички символи на Свободното масонство показват, че масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти – сабаенците, парсите, може би също и манихейците". /*6/ – Няма никакво доказателство, което да се покаже, кога е станало указаното в текста. Виж също лекция 6 /25 септември 1916 г./ от "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството" и лекцията от 2. октомври 1916 г. /*7/ – Произходът на Свободното масонство и неговата връзка с Розенкройцерството е много разисквана и неразрешена тема, дори в литературата на самото Свободно масонство, където едва е била засегната в сериозните исторически проучвания.
към текста >>
Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно
отношение
е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе.
Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани. Бауер продължава същото.
Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе.
Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус? След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах. Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани.
към текста >>
7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото
свещено
владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината".
Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл.
7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината".
Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
към текста >>
За "гьотевото
отношение
с Розенкройцерството", които са прикрепени.
/*10/ – След подписване на Договора за толерантност от 1813 г. "Степента Царската дъга" е преминала като четвърта степен. Виж бел. 16 към предшестващата лекция. Също бел.
За "гьотевото отношение с Розенкройцерството", които са прикрепени.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9 декември 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографски бележки на Франц Зайлер, отново редактирани за публикуване. /*1/ – Рудолф Щайнер по-късно /1906/ влезе в чисто формални отношения със Свободното масонство Мемфис-Мизраим, виж "Насоката на моя живот", гл. 36. /*2/ – Според едни труд на Фридрих Хелдман, съдържащ се в частната библиотека на Р.
към текста >>
Като орхидеите, управляващите и още по-специално
свещено
служителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата.
Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение. Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса. В някои случаи атлантците са душите на съвремието, ала те са били развенчани.. Те е трябвало да се завърнат в обикновен живот по простия начин на раждането, както обикновени бебета. Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще. Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха.
Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата.
Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля.. Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея. Имам предвид тайната на смърт и раждане. Не е необходимо хората да умират.
към текста >>
От друга страна, когато говори за Египетския ритуал във връзка с Калиостро, Хекетрон казва: "Египетският ритуал изнамерен от Калиостро е смес от
свещено
и светско, от сериозно и смехотворно; шарлатанство е неговата преобладаваща черта".
мистична, 4. кабалистична: които бяха разделени на 17 класове". "Ритуалът на Мемфис", казва той, "е копие на Мизриала на Мизраим и бе основан в Париж 1839 г. Той бе съставен от 91 степени, подредени в 3 секции и 7 класове". Там, където Хекетрон говори за "Древния и примитивен ритуал на масонството или ордена на Мемфис" той казва: "Древният и примитивен ритуал на масонството обработва в степени, разделени в 3 секции, обземащи съвременно, рицарско и египетско масонство, тъй като последното бе обработено на континента през миналото столетие.. То обхваща далеч по-разширен ритуал на обработваеми степени, отколкото всеки друг ритуал, като всеки един от неговите 33 степени има подходящ и сложен церемониал, подреден за лесно предаване и неговите титли са очистени от несъответни претенции".
От друга страна, когато говори за Египетския ритуал във връзка с Калиостро, Хекетрон казва: "Египетският ритуал изнамерен от Калиостро е смес от свещено и светско, от сериозно и смехотворно; шарлатанство е неговата преобладаваща черта".
От това произтича, че "Мемфис и Мизраим ритуалът", за който говори Р. Щайнер е сложна смес от онези ритуали, които дават висшите степени. Хекетрон говори за тях като за "фалшивото масонство" в противовес на "Синьото" или "Символичното" масонство, което ограничава себе си до трите най-нисши степени. /*21/ – Това не е било записано в бележките, които имаме. Във връзка със самата реч виж бел.
към текста >>
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съ
отношение
една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
/*21/ – Това не е било записано в бележките, които имаме. Във връзка със самата реч виж бел. 19 на предишната лекция и следващата на тази бележка. /*22/ – Следното извлечение от речта на Балфур е частта, отнасяща се към това. Под заглавието: "Размишления, внушени от новата теория за материята".
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
Но ако грубата материя е едно групиране на атоми и ако атомите са система на електрически монади, какво са тези електрически монади? Може би, както внушава проф. Лармор, те са само модификация на всемирния етер, една модификация, грубо сравнима с един възел в една среда, която е неразширяема, несгъстяема и непрекъсната. Но дали тази окончателна унификация ще бъде приета или не, сигурно е, че тези монади не могат да бъдат смятани отделно от етера. Възоснова на тяхното взаимодействие с етера зависят техните качества; без етера не е възможна една електрическа теория за материята.
към текста >>
Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съ
отношение
от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение". /*5/ – Не е било възможно да се идентифицира литературният източник, който Щайнер споменава. В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос. Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части. И това е пропорцията, в която фактически е бил построен ковчегът". /*6/ – Тук е преведено от бележките на Берта Рибщайн-Леман. Валтер Вегелановият запис е само откъслечен. Той е даден така".. Храмът е така оформен, че включва петорното човешко същество.
към текста >>
В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съ
отношение
на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части.
Те имат много реално значение". /*5/ – Не е било възможно да се идентифицира литературният източник, който Щайнер споменава. В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос. Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части.
И това е пропорцията, в която фактически е бил построен ковчегът". /*6/ – Тук е преведено от бележките на Берта Рибщайн-Леман. Валтер Вегелановият запис е само откъслечен. Той е даден така".. Храмът е така оформен, че включва петорното човешко същество. Това .. е най-важното нещо за храма.
към текста >>
Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане
свещено
за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар.
– публикувана в Сс 98/ този факт отново много ясно се установява със следните думи": ..Когато човек ще е развил себе си дотам, че да стигне първата степен на ясновидство, тогава животът на растенията, законите, управляващи живота, ще му бъдат така ясни, както законите на минералния свят са му ясни сега. Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят. Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория.
Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар.
Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник.
към текста >>
/*4/ – Веда /санскритска дума за "
свещено
знание"/.
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Първото обявяване най-вероятно е било направено по време на Общото събрание на Немската секция. /*2/ – Тогавашното име на Берлинския клон, който правил своите обикновени вечерни събрания. /*3/ – Главното учение на Питагор около 580-500 пр. Хр. бе, че Вселената бе считана като форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/.
/*4/ – Веда /санскритска дума за "свещено знание"/.
Ведите са пълно събрание на най-старите религиозни документи на индусите, написани на санскритски, на които се приписва свръхсетивен произход. Те съдържат обширна всестранна литература, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове. Ведическите ръкописи се делят главно, както следва: 1. Санхитас, 2. Брамани, 3.
към текста >>
Или същият ритуал като този, който в специфично
отношение
съответства на ония, който се нарича Египетски, Мизраим- или Мемфиски ритуал".
/*6/ – Не може да се определи към какъв текст Р. Щайнер се отнася тук. Обаче, според Хекетрон, цитиран и преди, това понятие вече се бе появило в 1751 г. /текстът не се чете/. /*7/ – Това в стенографските бележки на Зайлер в текст 1 е дадено: "така наречен шотландски?
Или същият ритуал като този, който в специфично отношение съответства на ония, който се нарича Египетски, Мизраим- или Мемфиски ритуал".
Текстът на Рибщайн казва само: "Шотландски или Приет ритуал – Мемфиски ритуал". /*8/ – За това виж бел. 6 към лекцията, дадена на 29. май 1905 г. /лекция 18/.
към текста >>
Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е
свещено
чрез силите на своята душа".
/*19/ – Очебиещо тук Р. Щайнер говореше за легендата за "Бедният Хенрих", съчинена от Хартман фон Ауе /1165-С 1215/, съвременник на Волфрам фон Ешенбах. /виж също бел. 13/. Рудолф Щайнер твърде често говореше за това стихотворение в края на тази лекция. /*20/ – Това изречение се явява само в текст 1.
Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е свещено чрез силите на своята душа".
/*21/ – Текст 1 съдържа "обществена сила" /текстът не се чете/. В доброто копие на Зайлер е "свързваща сила" /текстът не се чете/, ала в стенографското копие на Зайлер, /текстът не се чете/ може да бъде прочетено. Целият текст, вкл. предшестващия тпараграф е даден в текста на Рибщайн 4 по следния начин: "Обективна любов присъстваше в боговете, които създадоха Космоса. Нещо свръхчовешко се задвижваше, което днес е разбираемо, което по-късно ще бъде любов.
към текста >>
В тях аз определям моето положение по
отношение
на философските усилия на съвремието.
По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година. В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия. Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване.
В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието.
Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки. Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото. Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове.
към текста >>
И по
отношение
на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен. Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда.
И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
към текста >>
19.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Разликата между окултните братства преди и след християнството е, че преди появата на християнството главната им мисия бе да пазят
свещено
то предание; след него бе да формират и оформят бъдещето.
Лекция пред членовете на Антропософското Общество 26 май 1906 год., Париж, Франция, По записки на слушатели, непрегледани от автора. превод от английски: Радослав Радев Целта на тази лекция е да разшири и задълбочи казаното в предишната лекция.
Разликата между окултните братства преди и след християнството е, че преди появата на християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето.
окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива. Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос. Същността на манихейската учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото. В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която Доброто трябва да унищожи другата Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто.
към текста >>
Дарвинизмът е направил много грешки по
отношение
на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата. Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, “дъгата в небето” била нов знак за съюза между Бог и човека. “Азът” на Арийската раса можеше да бъде съзнателно реализиран само когато етерното тяло бе централизирано във физическия мозък. Едва тогава човекът можеше да каже “Аз”. Атлантите говореха за себе си в трето лице.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите.
към текста >>
20.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало
свещено
то му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание.
От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога. Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто. Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове. Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
към текста >>
чрез тях
свещено
то тъй принизено да изкаже,
и пак отново идваща в съзнание. Това, ако на други някой да разкаже пожелаеше, със ангелски език той би го произнесъл, на думите усещащ беднотата. Отблъсващо за него е
чрез тях свещеното тъй принизено да изкаже,
че изговарянето им му грях изглеждаше и потресен устата си затваряше. Каквото посветеният на себе си сам забраняваше, законът мъдър повеляваше на духовете бедни да не изказват те каквото в нощите свещени
към текста >>
Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по
отношение
на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално.
Учени изказват особеното твърдение: Тя написа велико произведение – «Тайната доктрина», – в което са изложени Дзиан-строфите20. За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях.
Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по отношение на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално.
Не мислите ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне. Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска. Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо. Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Свещено
то любовно копие.
Методи на ясновиждането. Несетивно мислене. Имагинация. Растението, животното и човекът, изобразени в символа на кръста. Сърцето и ларинксът като бъдещи органи. Сексуалните органи като дегенериращи органи.
Свещеното любовно копие.
Свещеният Граал. Лъжата и нейното въздействие. Духовното чуване. Образът на листото, което отново ще засвети. Апокалипсисът на Йоан.
към текста >>
За елементарните същества и
отношение
то им към хората и животните.
Текст и тълкуване на текста. Отдаденост на пронизания от духа външен свят. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. Изгубване на чувството за годишните празници.
За елементарните същества и отношението им към хората и животните.
Силфи, ундини, гноми, саламандри. Груповите души на животните. Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега. Германците при Тацит. Времето на патриарсите на еврейския народ.
към текста >>
За
отношение
то на човека към заобикалящия го свят
Постепенното разхлабване на етерната глава в бъдеще. Необходимост от духовното учение. За Бьоклиновата «Пиета». Въздействие на духовни същества във формите на строителното изкуство. Идеята на Петдесятница.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
Нюрнберг, 1 декември 1907 г. Изживяването на природата в теософски смисъл. Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението.
към текста >>
Отношение
то на човека към природата
Кръв, нерви, жлези и сетива. Спящият човек. Съзнателният аз в минералното царство днес и в бъдещото растително царство. Въздействия от астралното поле върху човека през нощта. Седемте елементарни царства.
Отношението на човека към природата
Щутгарт, 7 декември 1907 г. Същност на антропософията и теософите. Минерал, растение, животно, човек. Груповите души на животните (миграцията на птиците). Удоволствие и болка в растителния свят.
към текста >>
22.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това
отношение
.
След това тази астрална майка се отблъсква и едва тогава се ражда астралното тяло, както по-рано са се родили физическото и етерното тяло. Издигането на човека до половата зрялост означава раждането на астралното тяло. Раждането на аза става в периода от двадесет и първата до двадесет и осмата година. Когато хората някога знаят как се извършва това развитие, тогава ще се види какво голямо значение има това върху възпитанието. То е описано в моята книга «Възпитанието на детето от гледната точка на науката за духа»3.
В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това отношение.
Учител, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието. Адепството е практическо действие, изхождащо от духовните светове. До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите. Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година. След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо.
към текста >>
Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съ
отношение
.
До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите. Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година. След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо. Така могат да се направят големи пропуски във възпитанието. Оттам нататък етерното тяло е свободно.
Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение.
Двата процеса – израстването на постоянните зъби и изграждането на етерното тяло се намират във взаимна връзка. С това са свързани растежът и възпроизвеждането. Ако едното не е в ред и другото няма да бъде. Тук можем да видим как от духовната наука се обяснява връзката между зъбите и етерното тяло. Жени, които например получават родилна треска, обикновено имат лоши зъби.
към текста >>
И в определено
отношение
теософското движение иска да помогне да бъде видяно чрез ясновидци всичко, което би трябвало да се оповести.
Можете да си представите каква буря ще се вдигне, ако човек се появи с такива учения в университета. Човечеството трябва да се подготви постепенно и тогава то ще стигне дотам, да изисква от духовните водачи, да подкрепят своите учения с дела, като изхождат от духовния свят. Че има посветени, е в зависимост от това, че духовният свят, с неговите закони, може да бъде намерен и изследван чрез ясновидството. Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум. Човек може да бъде посветен, без да е ясновидец, но тогава трябва да разчита на ясновидеца.
И в определено отношение теософското движение иска да помогне да бъде видяно чрез ясновидци всичко, което би трябвало да се оповести.
Какво се изисква от слушателите? В определено отношение се изисква те да бъдат посветени, да разбират нещата, без сами да са ясновидци. Това е задачата на антропософското движение, това е и правилното съотношение между сведенията, които се оповестяват, и начина, по който се поднасят на широката публика. Истинското навлизане в свръхсетивните светове почива на точно определени методи. Веднъж беше говорено тук специално за розенкройцерските методи5, затова ще кажа само някои неща.
към текста >>
В определено
отношение
се изисква те да бъдат посветени, да разбират нещата, без сами да са ясновидци.
Че има посветени, е в зависимост от това, че духовният свят, с неговите закони, може да бъде намерен и изследван чрез ясновидството. Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум. Човек може да бъде посветен, без да е ясновидец, но тогава трябва да разчита на ясновидеца. И в определено отношение теософското движение иска да помогне да бъде видяно чрез ясновидци всичко, което би трябвало да се оповести. Какво се изисква от слушателите?
В определено отношение се изисква те да бъдат посветени, да разбират нещата, без сами да са ясновидци.
Това е задачата на антропософското движение, това е и правилното съотношение между сведенията, които се оповестяват, и начина, по който се поднасят на широката публика. Истинското навлизане в свръхсетивните светове почива на точно определени методи. Веднъж беше говорено тук специално за розенкройцерските методи5, затова ще кажа само някои неща. Когато искаме да издигнем някой човек до висшите светове, да го направим ясновидец, е необходимо да развием първо силите, които вече се намират в него – мислене, чувстване и воля. Вътре вече лежи много от това, което първите елементарни степени донасят като трудности, за които се говори, когато трябва да се обърне вниманието към опасностите.
към текста >>
Това е задачата на антропософското движение, това е и правилното съ
отношение
между сведенията, които се оповестяват, и начина, по който се поднасят на широката публика.
Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум. Човек може да бъде посветен, без да е ясновидец, но тогава трябва да разчита на ясновидеца. И в определено отношение теософското движение иска да помогне да бъде видяно чрез ясновидци всичко, което би трябвало да се оповести. Какво се изисква от слушателите? В определено отношение се изисква те да бъдат посветени, да разбират нещата, без сами да са ясновидци.
Това е задачата на антропософското движение, това е и правилното съотношение между сведенията, които се оповестяват, и начина, по който се поднасят на широката публика.
Истинското навлизане в свръхсетивните светове почива на точно определени методи. Веднъж беше говорено тук специално за розенкройцерските методи5, затова ще кажа само някои неща. Когато искаме да издигнем някой човек до висшите светове, да го направим ясновидец, е необходимо да развием първо силите, които вече се намират в него – мислене, чувстване и воля. Вътре вече лежи много от това, което първите елементарни степени донасят като трудности, за които се говори, когато трябва да се обърне вниманието към опасностите. За много хора днес ясновидството е нещо хубаво и тези, които чуят нещо за антропософия, започват да жадуват да станат ясновидци.
към текста >>
Растението, животното и нагоре човекът образуват кръста, който преминава през цялата природа.» На ученика освен това се е казвало: «Виж при растението как то обръща цвета си нагоре и как е целувано от Слънцето, от лъча на светлината, наречен
свещено
то любовно копие.
Представи си всичко съвсем ясно. Ако растението не насочва оплождащите си органи нагоре, а към центъра на Земята, те биха се проникнали с копнежи и страсти. Така в човека имаме обърнатото растение, което същевременно е пронизано от копнежи и страсти. Чрез това човешкото тяло е плът, а растителното тяло, непорочното, е още неразвило се до плът тяло. А сега погледни животното: То стои между растението и човека.
Растението, животното и нагоре човекът образуват кръста, който преминава през цялата природа.» На ученика освен това се е казвало: «Виж при растението как то обръща цвета си нагоре и как е целувано от Слънцето, от лъча на светлината, наречен свещеното любовно копие.
Човекът е трябвало да смени растителното тяло с пронизаната от страсти плът, но пред очите му стои един висш идеал.» Тук трябва да разгледаме човешкото сърце и ларинкса. В човека се намират два вида органи – такива, които са на път да станат несъвършени и постепенно да отпаднат, и такива, които едва започват да се изграждат. Всички нисши органи, както и сексуалните органи ще отпаднат. Сърцето и ларинксът обаче са органи, които ще достигнат своето съвършенство едва в бъдеще, те ще се развият едва в бъдеще.
към текста >>
Цветната чашка на растението се е развила до изпълнената със страсти плътска форма, а ларинксът отново ще стане непорочния, пречистен съд, който ще се опложда от духа и ще трябва да се разтвори пред
свещено
то любовно копие.
Когато човекът е бил вече въплътен, те са останали още дълго време като растителни органи. Затова на различни картини могат да се видят хермафродити6 с растителни органи. Когато в Библията се разказва за смокиновите листа на Адам и Ева, под символите трябва да се разбира, че тези органи са били последните, които са се развили от плътта. Така трябва да се проникне в религиозните документи. Сексуалните органи са органи в упадък, а ларинксът се намира в пълно преобразуване и когато човекът стане отново непорочен, ларинксът ще се обърне отново към духовното Слънце.
Цветната чашка на растението се е развила до изпълнената със страсти плътска форма, а ларинксът отново ще стане непорочния, пречистен съд, който ще се опложда от духа и ще трябва да се разтвори пред свещеното любовно копие.
Това е и символът на Свещения Граал, неговият висш идеал. Сравнете това, опитайте се да усетите целия трепет на тези картини. Тук имате един от картинните образи, който е бил даван на учениците на розенкройцерите. И когато сте се упражнявали така, постепенно ще забележите, че чувствата ви са станали действителност за вас. Вие ще възприемете, че тези чувства излъчват светлина.
към текста >>
23.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
То донася християнското посвещение, което може да се постигне само чрез непосредствено
отношение
към Христос Исус чрез евангелието на св.
През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове. Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете. На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът. Ако проследим развитието на човечеството по-нататък, през персийското и халдейското културно течение, стигаме до християнското културно течение.
То донася християнското посвещение, което може да се постигне само чрез непосредствено отношение към Христос Исус чрез евангелието на св.
Йоан и Апокалипсиса. В 13-то и 14-то столетие се появява първата зора на материалистическото културно течение. Тогава просветените хора разбират, че изгрява материалистическата епоха. Всичко, което изцяло се изпълнява през 19-то столетие и се появява като крайност, е подготвяно дълго преди това. Материализма го намираме не само в областта на външните отношения, а във всички области.
към текста >>
Онези, които по-късно рисуват по подобен начин, като подражатели на старите художници, които чрез традицията още са притежавали познания за действителността на астралния свят, ни изглеждат като варвари спрямо тези, които наистина са имали още
отношение
към висшите светове.
Промяната настъпва във всички области, дори и в привидно най-отдалечените. Голяма промяна в чувстването на човека виждаме например в изобразителното изкуство. Днес на материалиста му се струва като своеволие, когато например Цимабуе10 рисува основата на своите картини златна. Този художник обаче съхранява още традицията за съзерцанието на висшите светове. Когато проникнем в най-висшите области на астралния свят, откриваме, че тази златна основа е действителност, че е реалност.
Онези, които по-късно рисуват по подобен начин, като подражатели на старите художници, които чрез традицията още са притежавали познания за действителността на астралния свят, ни изглеждат като варвари спрямо тези, които наистина са имали още отношение към висшите светове.
Така например при Джото11 нямаме вече изображението на това, което той чувства като истина, а всичко е нарисувано, като се изхожда от външната традиция. По неговото време е било естествено да се премине към това, което може да се види само на физическия план, към материалистическото изкуство. Само още големите художници на тази епоха се придържат здраво към традицията. В картината «Диспут» на Рафаел12 може да се види как в основните багри отдолу нагоре правилно е предадено изживяването, което човекът има, когато се издига във висшите светове. Това постепенно изживяване на прехода от нисшите към висшите светове до съзерцанието на онези гении, които се появяват пред златното сияние, е станало необходимост.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме вътрешното съ
отношение
между растение и човек.
Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята. Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак. Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите мисли, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят.
Ние се научаваме да познаваме вътрешното съотношение между растение и човек.
Опознаваме чистата невинна растителна природа, която не е проникната още от страсти и копнежи, и природата на човека, при когото невинната растителна субстанция се е преобразувала в проникнатата от страсти, желания и копнежи плът. Но към това в неговото същество същевременно навлиза нещо висше и той постига своето ясно дневно съзнание. Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти. Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане. Животното стои по средата.
към текста >>
След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч –
свещено
то любовно копие.
То също има страсти и пориви, но не е достигнало до ясното дневно съзнание. Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло. Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста. Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста. Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.»
След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие.
В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена. В тайните школи това се нарича Свещеният Граал. То е реалният идеал на Свещения Граал – един орган, който човекът ще има, когато се одухотвори неговата репродукционна сила.»
към текста >>
В невинната целувка на слънчевия лъч,
свещено
то любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението.
Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло. Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста. Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста. Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.» След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие.
В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението.
Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена. В тайните школи това се нарича Свещеният Граал. То е реалният идеал на Свещения Граал – един орган, който човекът ще има, когато се одухотвори неговата репродукционна сила.» В миналото ние виждаме невинната растителна природа, в настоящето виждаме пронизания от страсти човек, а в бъдеще ще виждаме как човекът с пречистеното тяло приема духовния слънчев лъч в Свещения съд на Граала, като по-висша степен на развитието на растителния съд.
към текста >>
24.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
В известно
отношение
обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
До едно радикално разбиране стигаме, ако сме наясно, че нещата не се оставят да се разместват като фигурите на шахматното поле. Разгледаме ли самия човек, трябва да го разберем по следния начин. Имаме физическото, етерното, астралното тяло и аза. Тук често е посочвано, че е важно да сме наясно за съотношенията между четирите същности. Лесно се предполага, че физическото тяло е най-несъвършеното и най-нисшето.
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка.
към текста >>
По-късно растенията ще могат да се създават в лабораторията, но едва тогава, когато това стане тайнство,
свещено
действие.
Поради това, че човекът опознава сега само минералното естество на растението, материалистите твърдят, че растението е само конгломерат от минерални процеси. Ако човекът е работил върху себе си толкова дълго, че да постигне първата степен на ясновидството, тогава животът на растенията, законите на живота ще му станат така ясни, както сега са ни ясни законите на минералния свят. Конструирате ли машина, строите ли сграда, правите това според законите на минералния свят. Машината е конструирана според законите на минералния свят, но ние не можем да създадем едно растение по същия начин. Искате ли да имате някакво растение, трябва да предоставите работата на природните същества.
По-късно растенията ще могат да се създават в лабораторията, но едва тогава, когато това стане тайнство, свещенодействие.
Всяко създаване на живо същество ще бъде позволено на човека, когато той стане така сериозен и просветлен, че лабораторната маса да му служи като олтар. Преди това няма да бъде предадено и най-минималното за това, как се създават живите същества. С други думи: Азът като познаваща същност живее в минералното царство и ще се издигне до растителното царство и ще се учи също така да го разбира, както днес разбира минералното царство. По-късно ще се научи да разбира закономерностите на животинското царство и след това на човешкото царство. Всички хора ще се учат да разбират същността на растението, животното и човека, това са бъдещи перспективи.
към текста >>
Светът е безкраен във всяко
отношение
.
Това е ленивост, колкото и благочестиво да го казва душата. Божественото е дълбоко и ни трябва вечност, за да го опознаем. Човекът наистина носи искрата на божественото в себе си, но същността на божественото може да се опознае само чрез опознаването на световните факти. Първо трябва да се упражнява голямо търпение и смирено да се очаква познанието само да се разкрие. Човекът трябва да узрее за определена преценка.
Светът е безкраен във всяко отношение.
Трябва да имаме скромността да кажем, че всичко е в известна степен полуистина. Трябва да превърнем всичко в морални импулси, също разделянето на човека на дванадесет части.36 Науката за духа дава образи, към които трябва да се присъединят и чувствата. Науката за духа е ценна само тогава, когато не само черпим познание от нея, а се изпълним с най-дълбоките чувства към обкръжението. Тогава и копнежът към божественото ще става по-силен.
към текста >>
25.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по
отношение
на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното.
Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето. И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея.
Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното.
И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици. Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение.
към текста >>
Ако човек достатъчно се е израснал по
отношение
на това основно чувство, в него се появява това, което се нарича /белези/ стигматами.
Тук ученикът отново трябва да развие в себе си съвършенно определено чувство. Сега човек отъждествява тялото си със своя "Аз". този който иска да премине през християнското посвещение, трябва да привикне да носи тялото си по света така, както носят страничен предмет, например маса. Тялото за такъв човек трябва да стане чуждо. Като нещо чуждо, странично изграждане той го носи към вратата или го изнася зад вратата.
Ако човек достатъчно се е израснал по отношение на това основно чувство, в него се появява това, което се нарича /белези/ стигматами.
По кожата се появяват червени белези на определени места, така че той може да пресъздаде раните на Христос по дланите на ръцете му, стъпалата и дясната страна на гърдите. Ако човек с топлината на своите чувства може да извика в себе си тези /белези/ стигмати външен признак,то настъпва и вътрешен, астрален факт самият човек се усеща като разпънат. Петата степен е мистичната смърт. Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него.
към текста >>
Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по
отношение
състава на човека.
По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение. Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите. Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат. Но колкото и прекрасни чувства да е усвоила душата, не е възможно само чрез тях да се издигнеш във висшите светове.
към текста >>
Тези книги нямат
отношение
към този, който ги е написал.
Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно. Той говори на ученика за това, което съществува и без него, без учителя. Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга.
Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал.
Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват. По този начин, изучаването е за този, който желае елементарно да премине този курс, запознавайки се с елементарните факти на духовната наука. Но за този, който желае да се издигне по-нагоре, е това задълбочаване в изграждане на мисли, където една мисъл израства от другата. Втората степен имагинативното познание, т.е. познание, което се присъединява към това, което е предадено на човек в процеса на изучаване чрез мислене.
към текста >>
Ученикът трябва да се извиси до такова
отношение
, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята.
Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие.
Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята.
Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него. Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът.
към текста >>
За това слънчевият лъч се нарича "
свещено
копие на Любовта": Погледни сега човека.
Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него. Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение.
За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека.
той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът.
към текста >>
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне
свещено
то копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение.
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>
за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със
свещено
то копие на Любовта.
Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло.
за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта.
Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението. Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ. Но само тогава въглищата ще станат "философски камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес.
към текста >>
26.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените
свещено
служители, така както те са ни представени в мита.
Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята.
Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
Сказанията и митовете не са нищо друго освен астрални, духовни наблюдения. Видяхме, как древният германец или принадлежащият към древното европейско население е виждал дървото на света Игдразил в астралния план, как той е възприемал 12-те течения, които се вляха като сили в неговата глава и формираха 12-те му основни нерви. Ние видяхме всичко това като астрални влияния, а не чрез някакви фантазни, духовити спекулации. А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности. При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток.
към текста >>
Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно
отношение
към бога.
Точно както засищането и съпътствуващото го удоволствие се предхожда от глада, така и всяко познание и всяка радост имат за основа болката. Това е причината, поради която в трагедията болката и пред усещането за очакваното разрешение ни задоволяват. Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на болка и страдания. Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство. Днешните съвършени очи ние дължим на съществуването в миналото на болезнени точки в човешкото тяло, на болката, която беше преодоляна.
Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога.
Този, който разбира съществуването той вижда как болката протича през цялото съществувание. Нека сега си представим добрите духове, без значение дали ще ги наречем както в персийския мит Ормузд или както в германския Вотан, Вили и Ве, нека си представим как тези слънчеви сили се спускат. Кога то мъглите на Атлантида се изгубиха и слънцето се освободи, те се намесиха в слънчевите лъчи и изпълниха въздуха. Затова светлинните духове са едновременно и духове на въздуха, които се описваха като волния отряд на Вотан. Тези духове биваха усещани в трите части Вотан, Вили и Ве.
към текста >>
Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съ
отношение
.
Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите.
Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение.
Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието. Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка.
към текста >>
27.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не става дума и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и
отношение
то му към астралния и духовния свят.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Кьолн, 28 декември 1907 г. Това, което може да бъде съобщено тук като цяло са само примери от огромния брой окултни символи и знаци.
Не става дума и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и отношението му към астралния и духовния свят.
Ако тези знаци не бяха нищо друго освен схематична илюстрация, то целта и значението им нямаше да бъдат големи, и някой би могъл да помисли, че се касае само за един вид онагледяване на определени факти от висшите светове. Случаят обаче не е такъв. Онези символи и знаци, които са извлечени от окултния светоглед имат огромно значение за развитието на човека, за неговото усъвършенствуване, дори може да се каже, че окултните знаци и печат, ако приемем думите най-широк смисъл, са изиграли голяма роля в цялото възпитание и развитие на човечеството. Трябва единствено да знаете, че мислите, чувствата, представите, които човекът изпитва, са действителни сили, които му въздействуват преобразяващо, формиращо, променящо. Нужно е да извикаме пред душите си факта, че физическото и етерното в човека, така както той днес е изправен пред нас, са уплътнявания на астралното.
към текста >>
Защото това е мерното съ
отношение
, което човекът трябва да има около себе си по време на прехода от атлантската в следатлантската епоха, за да образува правилната мисловна форма, която да стане причината тялото на следатлантския човек да се образува правилно по
отношение
на дължината, височината и ширината.
Когато по това време физическото тяло и етерното тяло бяха още повече разделени на човека бяха показани тези форми, тези мерки, физическото тяло беше подбудено да приеме формата, която има днес. А тези форми беше подбудена от тези, които са водачите на човечеството. В различните легенди за потопа, и преди всичко в библейската, се съдържат следи от данни именно за това. Ако си представите човекът обгърнат от формите, които трябва да има етерното му тяло, за да бъде образувана правилно формата на физическото, то вие ще получите размера на Ноевия ковчег. Защо размерът му е посочен в Библията с 50 лакътя ширина, 30 лакътя височина и 300 лакътя дължина?
Защото това е мерното съотношение, което човекът трябва да има около себе си по време на прехода от атлантската в следатлантската епоха, за да образува правилната мисловна форма, която да стане причината тялото на следатлантския човек да се образува правилно по отношение на дължината, височината и ширината.
В Ноевия ковчег виждате един символ на мерните съотношения на днешното ви тяло. Тези мерки са резултат от онези мисловни форми, които изживя Ной, и които той така вмести н ковчега, че от наблюдението на последния възникваше същия мисловен свят, според който трябваше да бъде построен организма на следатлантските хора. Човечеството биваше възпитавано с ефикасни символи. В мерките на физическото си тяло вие днес носите мащабите на Ноевия ковчег. Когато човек простре ръцете си нагоре, в мерките на Ноевия ковчег получавате мерките на днешното човешко тяло.
към текста >>
Съ
отношение
то е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме.
В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия.
Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме.
Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него. Така и астралният и духовният свят ще се открият пред нас, когато се отворят сетивата ни за тях, тогава ще възприемем и факта, че тези светове не граничат едни с друг, а се проникват взаимно. Всичко, което е в единия свят може да се възприеме и в останалите. Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния свят и се отпечатва в числа и фигури. Това, което се нарича питагорейска музика на сферите обикновено се приема от абстрактните философи за образ.
към текста >>
в съ
отношение
2½ : 1, а скоростта на движение на Юпитер е в
отношение
към тази на Марс 5 : 1.
Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе" взаимоотношенията в тях. От гледна точка на висшите светове например Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер. Това движение на Сатурн се възприема в духовния свят, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон. Нека сега онагледим съотношенията на движенията на планетите в нашата слънчева система. Ако вземете скоростта на движение на Сатурн спрямо Юпитер, то Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер, т.е.
в съотношение 2½ : 1, а скоростта на движение на Юпитер е в отношение към тази на Марс 5 : 1.
За духовното ухо скоростта на движението на Юпитер е представена спрямо тази на Марс в един по-висок тон. Ако вземете скоростта на движенията на Слънцето, Меркурий и Венера, които са приблизително равни, то тя е в отношение 2 : 1 със скоростта на движение на Марс, т.е. е два пъти по-голяма. Ако вземете скоростта на Слънцето, Меркурий и Венера към тази на Луната, то съотношението е 12 : 11 т.е. скоростта е дванадесет пъти по-голяма.
към текста >>
Ако вземете скоростта на движенията на Слънцето, Меркурий и Венера, които са приблизително равни, то тя е в
отношение
2 : 1 със скоростта на движение на Марс, т.е.
Това движение на Сатурн се възприема в духовния свят, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон. Нека сега онагледим съотношенията на движенията на планетите в нашата слънчева система. Ако вземете скоростта на движение на Сатурн спрямо Юпитер, то Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер, т.е. в съотношение 2½ : 1, а скоростта на движение на Юпитер е в отношение към тази на Марс 5 : 1. За духовното ухо скоростта на движението на Юпитер е представена спрямо тази на Марс в един по-висок тон.
Ако вземете скоростта на движенията на Слънцето, Меркурий и Венера, които са приблизително равни, то тя е в отношение 2 : 1 със скоростта на движение на Марс, т.е.
е два пъти по-голяма. Ако вземете скоростта на Слънцето, Меркурий и Венера към тази на Луната, то съотношението е 12 : 11 т.е. скоростта е дванадесет пъти по-голяма. Който разглежда движението на всички видими за нас звезди от духовна гледна точка в отношението им със скритите причини, за него звездното небе се измества с един градус за всяко столетие. А скоростта на движението на Сатурн спрямо звездното небе се отнася както 1200 : 1.
към текста >>
Ако вземете скоростта на Слънцето, Меркурий и Венера към тази на Луната, то съ
отношение
то е 12 : 11 т.е.
Ако вземете скоростта на движение на Сатурн спрямо Юпитер, то Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер, т.е. в съотношение 2½ : 1, а скоростта на движение на Юпитер е в отношение към тази на Марс 5 : 1. За духовното ухо скоростта на движението на Юпитер е представена спрямо тази на Марс в един по-висок тон. Ако вземете скоростта на движенията на Слънцето, Меркурий и Венера, които са приблизително равни, то тя е в отношение 2 : 1 със скоростта на движение на Марс, т.е. е два пъти по-голяма.
Ако вземете скоростта на Слънцето, Меркурий и Венера към тази на Луната, то съотношението е 12 : 11 т.е.
скоростта е дванадесет пъти по-голяма. Който разглежда движението на всички видими за нас звезди от духовна гледна точка в отношението им със скритите причини, за него звездното небе се измества с един градус за всяко столетие. А скоростта на движението на Сатурн спрямо звездното небе се отнася както 1200 : 1. Така получаваме: За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят.
към текста >>
Който разглежда движението на всички видими за нас звезди от духовна гледна точка в
отношение
то им със скритите причини, за него звездното небе се измества с един градус за всяко столетие.
За духовното ухо скоростта на движението на Юпитер е представена спрямо тази на Марс в един по-висок тон. Ако вземете скоростта на движенията на Слънцето, Меркурий и Венера, които са приблизително равни, то тя е в отношение 2 : 1 със скоростта на движение на Марс, т.е. е два пъти по-голяма. Ако вземете скоростта на Слънцето, Меркурий и Венера към тази на Луната, то съотношението е 12 : 11 т.е. скоростта е дванадесет пъти по-голяма.
Който разглежда движението на всички видими за нас звезди от духовна гледна точка в отношението им със скритите причини, за него звездното небе се измества с един градус за всяко столетие.
А скоростта на движението на Сатурн спрямо звездното небе се отнася както 1200 : 1. Така получаваме: За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят. Това реалните скрити причини на това, което се нарича "музика на сферите". Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии.
към текста >>
При лирата съ
отношение
то на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента.
Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек. Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня. Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата.
При лирата съотношението на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента.
Те съответствуваха така Бас-струна - на Земята Ре-струна - на Водата Ла-струна - на Въздуха Сол-струна - на Огъня
към текста >>
Физическите звуци на лирата са подражание на това, което присъствуваше първоначално като
отношение
на четирите елемента един към друг.
Бас-струна - на Земята Ре-струна - на Водата Ла-струна - на Въздуха Сол-струна - на Огъня Ако можем да се пренесем в отдалечени в миналите времена бихме могли да проследим много неща, и бихме видели, че това в културата, което днес се струва на днешния човек разбираемо само по себе си, е извлечено от наблюденията на духовния свят.
Физическите звуци на лирата са подражание на това, което присъствуваше първоначално като отношение на четирите елемента един към друг.
В основата на това лежи великата мисъл, че всичко, което се случва в човека, в микрокосмоса, е подражание на това, което живее в макрокосмоса. Ако всичко в микрокосмоса е в съзвучие с макрокосмическото духовно битие, тогава светът и човекът ще бъдат в съзвучие. Поради това, че не съществува дисхармония, човекът действително може да се свърже и да се чувства едно със световното развитие. Ако обаче човекът напусне тази хармония, ако не се включи в световната хармония, тогава и външната му конституция ще бъде дисхармонична, и за него ще е невъзможно да продължи пътя си в хода на света. Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти.
към текста >>
Там, където преобразуваме прадревно-
свещено
то във физическо-механични неща, ние работим надолу под физическия план.
Нашите машини и фабрики обаче, всичко, което правим само за да служим на външната полза, на принципа на утилитарността, ще бъде вреден елемент в следващото въплъщение на земята. Ако отпечатваме символи в материята, които са израз на по-висши светове, те ще действуват за напредъка. Напротив нашите машини и фабрики, които служат единствено на външната полза, ще имат демонично, унищожително влияние върху земята в следващото и въплъщение. така ние сами формираме добрите, а също така и демоничните сили за следващата епоха на човечеството. Днес, в петата следатлантска културна епоха, ние се намираме най-дълбоко в материята и създаваме на ужасните демонични сили за следващата.
Там, където преобразуваме прадревно-свещеното във физическо-механични неща, ние работим надолу под физическия план.
Долният свят ще бъде това, което човекът създава по този начин. Трябва да сме наясно, че и злите сили на развитието трябва да бъдат включени. Във времето, когато те ще трябва да бъдат преодолени, човекът ще трябва да вложи огромни сили, за да превърне злото и демоничното отново в добро. Но силата му ще се увеличи от това, тъй като задачата на злото е да кали силата на човека с преодоляването му. Всичкото зло трябва да бъде отново претопено в добро, и то е вложено в погледа към бъдещето, за да се развият в човека силни и енергични сили, много по-висши, отколкото ако никога не беше преобразил злото в добро.
към текста >>
28.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват
Свещено
то писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия?
Ние съвсем не трябва да спираме пред упрека, че по този начин внасяме в историческия документ някакъв личен елемент. Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в Евангелието нещо, което не съществува в него. Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек. Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот.
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия?
Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие. Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан.
към текста >>
Всички Вие знаете, че по
отношение
на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек. Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот. И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия? Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия.
към текста >>
В това
отношение
не се поддавайте на никакви илюзии!
“Скромния човек от Назарет” ще намерите не само в многобройни теологични статии, но дори и в академични теологични съчинения, в т.н. “просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение. В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен! Но след като човечеството изгуби способността да вижда в свръхсетивния и невидимия свят, то се лиши и от критериите за всичко, което се издига над средното човешко равнище, и това се прояви особено в религиозните схващания за живота.
В това отношение не се поддавайте на никакви илюзии!
Най-напред материализмът проникна именно в религиозния живот. За духовното развитие на човечеството, материализмът е много, много по- малко опасен когато се проявява в обясненията на външните естественонаучни факти, отколкото когато се промъква в самото схващане на религиозните тайни. В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение. Тъкмо духовното схващане е това, към което трябва да се стремим. А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието.
към текста >>
29.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно
отношение
плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем.
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура.
Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма. Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/. Както от върха на една планина се виждат градове, села и гори, така от върха на посвещението се виждат редуващите се културни епохи. Посветеният вижда тяхното значение.
към текста >>
А историците на 19-тото столетие още веднъж са се измамели по
отношение
на тези 7 римски епохи.
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим. В свещеническата одежда на католическия свещеник още имаше един отзвук от този факт. Тогава е била предварително набелязана една седем-периодична културна епоха по начина на древните жреци. Така са били набелязани тези 7 епохи на римските царе!
А историците на 19-тото столетие още веднъж са се измамели по отношение на тези 7 римски епохи.
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат. Не е тук мястото да се впуснем в подробности относно отделните 7 царе. Но в тези отделни царе, като Ромулус, Нума, Помпилий, Тулус, Хостилиус и т.н., вие бихте могли да видите, как те отговарят на това, което са редуващите се културни епохи според 7-те принципа, които се явяват за нас в толкова различни области. И така през третата културна епоха хората можаха да проникнат, да пропият света на илюзията, майя, с човешкия дух. Това бе завършено през четвъртата културна епоха.
към текста >>
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според
свещено
то число 7, до това те не можаха да стигнат.
В свещеническата одежда на католическия свещеник още имаше един отзвук от този факт. Тогава е била предварително набелязана една седем-периодична културна епоха по начина на древните жреци. Така са били набелязани тези 7 епохи на римските царе! А историците на 19-тото столетие още веднъж са се измамели по отношение на тези 7 римски епохи.
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат.
Не е тук мястото да се впуснем в подробности относно отделните 7 царе. Но в тези отделни царе, като Ромулус, Нума, Помпилий, Тулус, Хостилиус и т.н., вие бихте могли да видите, как те отговарят на това, което са редуващите се културни епохи според 7-те принципа, които се явяват за нас в толкова различни области. И така през третата културна епоха хората можаха да проникнат, да пропият света на илюзията, майя, с човешкия дух. Това бе завършено през четвъртата културна епоха. Погледнете Гръцко-римската култура, където в чудесните произведения на изкуството човекът създава във външния материален свят един съвършен образ на самия себе си, където в драмата се изобразяват неговите човешки съдбини /Есхил/.
към текста >>
Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно
отношение
наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи.
Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи.
Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи.
В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения.
към текста >>
30.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по
отношение
на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия.
Защо той съществува като такъв документ? Но сега, когато стигнахме до онази важна точка, която ни се разкри последния път, до преминаването на нашата Земя в едно духовно, отначало астрално състояние, до появяването на определени забележителни същества в онова, което се е втвърдило в материята и се е отцепило от нормалния ход на Земното развитие, сега ще бъде добре, преди да пристъпим по-нататък, да си съставим така да се каже един общ поглед върху определени неща, които стоят в основата на антропософския светоглед. Защото вие видяхте, че при всичко, което имахме да разглеждаме, играят роля определени понятия за числата и сега ни предстои да си съставим едно понятие за онова, което е звярът със 7-те глави и 10-те рога и за звяра с двата рога. Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения.
Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия.
Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7.
към текста >>
Има една окултна максима, която гласи: хората ще създават живи същества на лабораторната маса, както днес произвеждат минерални вещества, едвам тогава, когато лабораторната маса се превърне в олтар, а химическата операция в едно
свещено
действие.
Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство. И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше. Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
Има една окултна максима, която гласи: хората ще създават живи същества на лабораторната маса, както днес произвеждат минерални вещества, едвам тогава, когато лабораторната маса се превърне в олтар, а химическата операция в едно свещенодействие.
Това е една окултна максима, която винаги е била изказвана. Наистина, докато човек отива в лабораторията и мисли, че имайки в душата си нечисти и низши чувства може да върши същото, както ако би имал свещени чувства, дотогава той никога не ще може да създаде в лабораторията едно живо същество с позволението на онези, които ръководят развитието по правилен път. Това ще бъде възможно само тогава, когато хората ще знаят, че едно минерално вещество може наистина да бъде създадено и когато при лабораторната маса стои един подлец, но никога едно живо същество не може да бъде създадено от такъв човек. Защото в живото същество, когато то е създавано, се влива нещо, което се намира в самия човек. Ако човекът при лабораторната маса би бил един подлец, тогава неговата подлост би се вляла и преминало в създаденото същество и то би било копие на неговата подлост.
към текста >>
Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по
отношение
на минералите.
Едвам когато се разбере, що значи: "Когато човек създава нещо, той действува като цялостно същество с цялата си вътрешност в това, което създава", едвам тогава човечеството ще е узряло да твори в една свободна дейност. Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното. До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е изработва някой предмет. А до човешкото царство той ще се издигне, когато ще може да създава на ново човека в една свободна дейност. И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство.
Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите.
Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни.
към текста >>
Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални
отношение
такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни.
Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите. Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него.
Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни.
"Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички". Тази максима царува, когато човекът ще бъде приет в растителното царство. Никой човек не би могъл да се чувствува щастлив, ако неговото щастие би могло да се отдели от щастието на другите. Така вие виждате, че за такива тънки понятия, каквито трябва да имаме в Окултизма, за разберем всичко, днес съществуват малки възможности за усет. Но вие виждате също, че човекът има пред себе си още дълъг път на развитие.
към текста >>
31.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно
отношение
е валидна и самопонятна за всеки мислещ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата душа.
Първа лекция Лайпциг, 2 септември 1908 Ако се запитаме, какво следва да бъде антропософията за хората, тогава от всевъзможните усещания и чувства, които сме изградили покрай заниманията си в тази област, ние винаги ще посочваме един и същ отговор: За нас антропософия следва да бъде един път за по-високо развитие на нашите човешки качества.
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно отношение е валидна и самопонятна за всеки мислещ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата душа.
Всъщност най-добрите хора от всички времена винаги са си задавали въпроса: Как човекът може да разгърне по правилен начин това, което е заложено в него? На този въпрос са давани най-различни отговори. Едва ли бихме могли да посочим по-кратък и по-убедителен отговор от този, който Гьоте - воден от едно дълбоко разбиране на нещата - дава в своето стихотворение „Тайните”. „От властта, която всички същества обвързва, Освобождава се човекът, който себе си надмогва”
към текста >>
Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на
свещено
служителите, кастата на военните, на търговците, на работниците.
Втората епоха, която нарекохме Древно-персийска, ще се прояви отново в Шестата следатлантска епоха. След залеза на нашата Пета културна епоха ние ще видим как в Шестата културна епоха отново ще оживее религията на Заратустра. И в нашите лекции ние ще видим как в нашата Пета следатлантска епоха ще настъпи един вид повторение на Третата, Египетската културна епоха. Четвъртата, Гръцко-латинската епоха се намира в средата, тя няма нищо подобно на себе си нито в миналото, нито в бъдещето. За да направим по-разбираема тази тайнствена закономерност, трябва да добавим следното.
Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците.
Днешното съзнание не може да приеме подобно строго разграничаване между хората. Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири големи съсловия в зависимост от различните душевни качества. При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение. Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа. Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено.
към текста >>
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха
отношение
към физическия живот.
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха отношение към физическия живот.
Това, което човекът е имал във физическия живот, трябваше да бъде запазено. Така египтянинът свързваше своите мъртви с физическия план на битието. Тези обичаи се оказаха извънредно устойчиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска култура. Но всичко това не остана без последици за душите. Нека да се замислим върху това, че нашите души са живели в египетски тела.
към текста >>
Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно
отношение
.
Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят.
Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение.
За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха. И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
32.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но имаше и други, които запазиха известно
отношение
към човешките форми, и това
отношение
се свежда до следното.
Формата на тогавашните животни беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите. Днешните риби запазиха в себе си това, което можа да се получи, докато Слънцето все още беше съединено със Земята. Междувременно Земята се сгъсти до водна Земя и най-плътните форми, животните, плуваха в тази водна Земя. И сега се случи нещо твърде особено. Някои от тези пра-форми на рибите останаха животни и, така да се каже, не искаха да знаят за по-нататъшната еволюция.
Но имаше и други, които запазиха известно отношение към човешките форми, и това отношение се свежда до следното.
В момента, когато Слънцето се отдели от Земята, Земята също започна да се върти около своята ос, така че веднъж от едната си страна тя биваше огрявана от Слънцето, а веднъж тази част оставаше неогрята, или с други думи: родиха се денят и нощта. Обаче тогавашните дни и нощи бяха значително по-дълги от днешните. По времето, когато Луната още не беше отделена, винаги щом една такава човешка форма, която тогава беше значително сгъстена, се намираше откъм Слънчевата страна, към тази газообразна маса се присъединяваше част от такава животинска форма, каквато имаше долу във водната Земя. Така човешка форма се свързваше с животинска форма; и то по такъв начин, че горе имаме човешката форма, а долу - животинската форма; следователно, така, че горната част се издигаше навън към Слънцето, а в посока надолу тя ставаше все по-слаба и накрая към нея се присъединяваше животинското тяло. Следователно, имаме едно издигане на горната част над водната Земя, и поради факта, че Слънчевото действие проникваше през „човека-цвете”, то продължаваше и във вътрешните Земни и Лунни сили.
към текста >>
Когато Луната се отдели, човекът - по
отношение
на своята низша природа - се намираше приблизително на степента на един голям саламандър.
И поради обстоятелството, че тогава съществата, намиращи се на степента на рибите, се присъединиха към човека, съзвездието получи своето име. А сега, както знаем, развитието напредна по такъв начин, че Луната и Земята образуваха едно общо небесно тяло. При отделянето на Слънцето Яхве остана на Земята заедно с Лунните сили, и към неговите служители принадлежеше също и онзи Бог, когото египтяните наричаха Озирис. А докато от Земята се отдели и Луната, развитието протичаше по твърде особен начин. Както знаем, Земята беше една течна, водна Земя и по времето преди отделянето на Луната водните форми показваха низходящи степени на развитие.
Когато Луната се отдели, човекът - по отношение на своята низша природа - се намираше приблизително на степента на един голям саламандър.
Това е, което Библията нарича Змията; което се нарича Дракон или Змей. Докато Луната се отделяше от Земята, в долната част на човешката форма все повече и повече се развиха признаци от животинското царство. А когато Луната се отдели напълно, долната част на човека представляваше една животинска, грозна форма, докато в горната част бяха последните останки от една светлинна форма, в която отвън се вливаха силите на Слънцето. За човеците оставаше това, че светлинните Същества продължаваха да действуват в тях. Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море.
към текста >>
Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките
свещено
служители изглеждаха като малки, сричащи деца.
Това е онзи орган, онзи фенер, който първоначално беше извън човешкото тяло, за да се превърне после в един вътрешен орган, разположен в мозъка. В първичното изкуство всички символи са взети от действителни форми. Когато гръцките посветени бяха запознавани с тези тайни на египтяните, те научаваха и още нещо, но в общи линии то беше същото, каквото знаеха египетските посветени. Те само го обозначаваха с един друг език. Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало.
Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца.
И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците.
към текста >>
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше
свещено
също и за гърците.
Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици.
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците.
Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис.
към текста >>
33.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен
свещено
.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана! Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите! Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция. И в същото време ние стигаме до едно многозначително понятие на езотеричното християнство, което може да ни покаже как това християнство е проникнато с най-висшите истини.
към текста >>
По
отношение
на своя Аз човекът произлиза от Боговете.
Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят. Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят.
По отношение на своя Аз човекът произлиза от Боговете.
Този Аз слезе от духовния свят, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл. Тъкмо това, което възниква като втвърдена материя във физическото тяло, тъкмо то даде на човека неговия себесъзнателен Аз и възможността да прогледне. Но всичко това същевременно го прикова към земната маса. Преди да постигне своя Аз, човекът вече разполагаше с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Когато в тези три тела постепенно се разви Азът, той преобрази тези три тела.
към текста >>
34.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И когато древното
свещено
учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня.
Дюселдорф, 12 Април 1909, вечер Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, водещо своето познание от самите духовни извори на съществуванието. И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света. Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития. Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти.
И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня.
Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука. Всички физически процеси и събития на Земята бяха извеждани от т. нар. четири елемента, които съвременната материалистическа наука отхвърля напълно. Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън.
към текста >>
Вярното
отношение
към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове.
Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни Същества да се преродят отново заедно с теб. Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита. Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение. На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина.
Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове.
Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа. От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост. Сега вече всичко онова, което блика от окултните школи и от Мистериите, може да стане достояние на цялото човечество, и само по този начин хората ще проумеят цялото величие на прадревната Мъдрост, защото в противен случай, без окултното познание, те остават всред нейните неясни сенки. И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят. И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
към текста >>
35.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно
отношение
знаят от напред и могат да предскажат такива събития.
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия. Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча. С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития.
И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития.
С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване. През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване.
към текста >>
Нашата епоха се нуждае в известно
отношение
от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството.
Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха.
Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството.
Това благовестие е именно Антропософията. Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам.
към текста >>
Обаче то е нещо ново по
отношение
на формата.
Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството. Това благовестие е именно Антропософията. Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас.
Обаче то е нещо ново по отношение на формата.
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
към текста >>
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-
свещено
то у човека.
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството.
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса? Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то?
към текста >>
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по
отношение
на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.
Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
към текста >>
36.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всъщност, по
отношение
на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия.
Смъртта, зародиш на вечния Аз. Познанието на духа е огънят на живота. За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта. Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ. Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива.
Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия.
Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога.
към текста >>
Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по
отношение
на физическия свят?
Онези, които бяха заели небето, ги бяха изтласкали на Земята. Обаче не съществува грешност, зло, което да няма своята добра страна и да не намери смисъла на своето съществуване в всемирната мъдрост. Необходимо беше тези същества да изостанат назад в развитието, за да привлекат човека във физическата материя, в която му е единствено възможно до добие Аза, да развие лично съзнание. Ако не беше обхванат в мрежите на света на илюзията на Майа, човекът никога не би научил да казва на себе си: Аз. Сега трябва да Ви помоля да слушате това, което ще Ви кажа, с пълно безпристрастие и разумност; защото не ще разберете точно тези идеи освен когато ги оставите те да работят във Вас и ги вземете "буквално", разбира се не буквално в материалистичен смисъл.
Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия свят?
Какво искаха те да постигнат посредством човеците, върху които се упражни тяхното действие начиная от Атлантската епоха? Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята.
към текста >>
Същият стремеж съществува и по
отношение
на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Какво искаха те да постигнат посредством човеците, върху които се упражни тяхното действие начиная от Атлантската епоха? Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята.
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Същото е и по отношение на човека. За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта.
към текста >>
Същото е и по
отношение
на човека.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята. Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Същото е и по отношение на човека.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
към текста >>
Ние можем да засегнем само бегло тези въпроси, защото не е възможно да ги разберем освен като ги приемем в цялото тяхно
свещено
величие.
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един духовен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно голяма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество. Тайната Вечеря, причастието, е подготовката за мистичното съединение с Христа, казвам подготовка. Така трябва да разбираме тези неща. От физическото до духовното всичко се развива под Христовото действие, така под неговото действие растат и степените, които отначало са били само една точка. Причастието трябва да премине от физическото към духовното, за да доведе до истинско съединение с Христа.
Ние можем да засегнем само бегло тези въпроси, защото не е възможно да ги разберем освен като ги приемем в цялото тяхно свещено величие.
Задължението, което се налага на хората, е да познаят, че Христос се е съединил със Земята от събитието на Голгота насам. Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики духове. Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел. Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови.
към текста >>
След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "аз притежавам едно
свещено
благо, за което залагам цялото си същество.
Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците. Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати. Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван. А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "аз притежавам едно свещено благо, за което залагам цялото си същество.
Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам. Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света.
към текста >>
37.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но онези Същества, които в известно
отношение
бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка. Сега нека сторим това с няколко думи. Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
към текста >>
Те биха били призвани в известно
отношение
да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето.
И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие.
Те биха били призвани в известно отношение да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето.
Това бяха пропуснали те. С тези Същества се случи така, че в известно отношение те направиха опит да се отделят заедно със Слънцето от Земята, но след това не можаха да изпълнят условията за развитие на Слънцето и отново паднаха на Земята. Следователно бяха такива, които не бяха останали от самото начало заедно със Земята, когато Слънцето се отдели от нея, но след това не можаха да вървят в крак с развитието на Слънцето и паднаха обратно на Земята. Сега те останаха по-нататък свързани с развитието на Земята. Какво направиха сега тези Същества по-нататък в течение на развитието на Земята?
към текста >>
С тези Същества се случи така, че в известно
отношение
те направиха опит да се отделят заедно със Слънцето от Земята, но след това не можаха да изпълнят условията за развитие на Слънцето и отново паднаха на Земята.
На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие. Те биха били призвани в известно отношение да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето. Това бяха пропуснали те.
С тези Същества се случи така, че в известно отношение те направиха опит да се отделят заедно със Слънцето от Земята, но след това не можаха да изпълнят условията за развитие на Слънцето и отново паднаха на Земята.
Следователно бяха такива, които не бяха останали от самото начало заедно със Земята, когато Слънцето се отдели от нея, но след това не можаха да вървят в крак с развитието на Слънцето и паднаха обратно на Земята. Сега те останаха по-нататък свързани с развитието на Земята. Какво направиха сега тези Същества по-нататък в течение на развитието на Земята? Те, които следователно се намираха в едно твърде особено положение, се опитаха сега, да продължат по-нататък своето развитие с помощта на развитието на човечеството на Земята. Те не можаха да се домогнат до човешкия Аз; те не бяха се издигнали до тази способност през време на старата Луна.
към текста >>
Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно
отношение
съблазнители на човека.
Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно.
Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека.
И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>
Обаче другите епохи се намират в определено
отношение
помежду си.
Обаче с всичко това е било свързано и нещо друго. От моята книга "Тайната Наука" може да се види, че в хода на развитието на човечеството в следатлантската епоха трябва да различаваме Древно-индийската култура, Древно-персийската култура, Египто-халдейската култура, Гръцко-латинската култура, в която се пада Христовото Събитие; след това нашата съвременна култура. Нашата съвременна култура ще бъде последвана от една друга и тази от още една последна, след която Земята ще бъде засегната от една катастрофа, както бе засегната от атлантската катастрофа. Така ние имаме седем културни епохи. В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана Христовото Събитие.
Обаче другите епохи се намират в определено отношение помежду си.
Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е. на нашата собствена епоха трябва да се оживят отново определени явления, определени факти, определени възгледи, които са живели в древната Египто-халдейска епоха. Само че те оживяват в една друга форма, а именно така, че са пропити от онова, което е станало чрез Христовия Импулс. Ние нямаме едно просто повторение на Египто-халдейската култура, а в нашата епоха имаме едно такова повторение на тази културна епоха, че всичко е потопено в това, което Христос донесе на Земята. Това е едно повторение и все пак не е едно такова.
към текста >>
В известно
отношение
свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману.
В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство. Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха. Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия.
В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману.
А какво им предаде Ману? Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание. Да стигне човек до познанието така както това става днес, като се наблюдава външната природа, като се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл. В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло.
към текста >>
Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по
отношение
на тяхното собствено съдържание.
И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите. И когато днес се четат Ведите, хората би трябвало да имат съзнание, че това са само слаби копия на първичната свещена мъдрост на Ришите.
Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание.
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието. Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост".
към текста >>
Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо
свещено
, но самите те са не що
свещено
за онези, които са чувствували, каква е връзката.
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието. Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост".
Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката.
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена. Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е. да основем отново тази епоха на по-висока степен.
към текста >>
Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по
отношение
на трите големи планини".
Даже когато ще ги е изучавал много по-кратко време, той ще вярва, че знае много. Разказва се, че един ден при Варавадша дошъл богът Индра и му казал: "Ти си изучавал три столетия Ведата; ето погледни, тук има три планини, много високи планини! едната означава първата част на Ведата, Риг-Веда, втората планина означава втората част на Ведата, Сама-Веда, и третата планина означава третата част на Ведата, Ягур-Веда. ти си изучавал тези три части на Ведите в течение на три столетия". Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци!
Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини".
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите. Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа.
към текста >>
Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно
отношение
към всеобхватната мъдрост на света.
едната означава първата част на Ведата, Риг-Веда, втората планина означава втората част на Ведата, Сама-Веда, и третата планина означава третата част на Ведата, Ягур-Веда. ти си изучавал тези три части на Ведите в течение на три столетия". Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци! Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини". Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите.
Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света.
И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
към текста >>
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по
отношение
на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение.
Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение.
От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре. Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата. Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството".
към текста >>
Те живеят един вътрешен живот в душата и по
отношение
на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат.
Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове. През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре. Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове.
Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат.
Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен. Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено".
към текста >>
Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по
отношение
на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот. Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях.
Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог. Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа. Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности.
към текста >>
38.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Казано бе, че между числото седем и числото дванадесет съществува определено
отношение
и че това
отношение
има връзка с времето и пространството.
СКАЗКА ДЕВЕТА Фактът, с който вчера завършихме нашето съзерцание, когато той за първи път бъде изнесен пред хората, трябва по необходимост да остане неразбираем. Той принадлежи към тайните на числото. А тайните на числата са онези, до които се достига относително най-трудно.
Казано бе, че между числото седем и числото дванадесет съществува определено отношение и че това отношение има връзка с времето и пространството.
Но наистина възможно е тайната, която бе изказана с това, да може да бъде разбрана постепенно от всички хора, обаче в смисъла на съвременното единство признато познание нещата са само едно чисто твърдение. Ние вече можахме да обърнем внимание, че човек се ориентира в движението на света, когато различава между онези отношения, които са предимно пространствени, и онези, които са предимно временни. Но когато не се ограничаваме да говорим само отвлечено за пространство и време, а искаме да разберем, как се подреждат отношенията във времето и как отделните същества застават едно до друго и едно спрямо друго в пространството, тогава има една нишка, която води от една страна през отношенията на времето и от друга страна през отношенията на пространството. Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя.
към текста >>
Но това не почива просто на едно произволие на човешкия начин на мислене, този начин на мислене се е поучил от действителността и си е образувал това
отношение
, че човек се ориентира най-добре в пространството, когато вземе за основа на своето ориентиране дванадесет члена.
Напротив числото дванадесет е една ръководна нишка за всичко, което съществува едно до друго в пространството. Това винаги е чувствувала една наука, която същевременно е била мъдрост. Ето защо за мирови явления, които принадлежат на нашата Земя, тя е казала: ние се ориентираме, когато отнасяме пространствените отношения на дадено нещо, което става на Земята, към дванадесет трайни точки, които са разпределени в пространството. Тези дванадесет трайни точки са дадени чрез дванадесетте зодиакални знака в мировото пространство. Това трябваше да бъдат дванадесет основни точки, към които се отнася всичко в пространството.
Но това не почива просто на едно произволие на човешкия начин на мислене, този начин на мислене се е поучил от действителността и си е образувал това отношение, че човек се ориентира най-добре в пространството, когато вземе за основа на своето ориентиране дванадесет члена.
Там, където се касае за промени, т.е. за временност, там една по-стара наука е поставила на основа седемте планети. Там ръководна нишка е числото седем. А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят.
към текста >>
Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова
отношение
, което е сродно с временния душевен живот.
Душевният живот протича във времето. Това, което ни заобикаля вън, се групира в пространството; това, което протича вътрешно, се групира във времето. Ето защо всичко онова, което иска да говори на човешката вътрешност, се изпитва на ръководната нишка на числото седем. И как може да бъде разбрано най-добре едно същество, което иска да говори на човешката вътрешност? Как биха могли да бъдат най-добре разбрани в техните основни качества онези същества, които наричаме, например, свещените Риши?
Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен живот.
Ето защо в тези по-древни времена, когато говореха великите мъдреци, изникваше преди всичко този въпрос: от къде произхождат те? както при един син питаме: кои са майката и бащата? Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода. Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано?
към текста >>
Хората питаха тогава за временното, за
отношение
то на произхода.
И как може да бъде разбрано най-добре едно същество, което иска да говори на човешката вътрешност? Как биха могли да бъдат най-добре разбрани в техните основни качества онези същества, които наричаме, например, свещените Риши? Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен живот. Ето защо в тези по-древни времена, когато говореха великите мъдреци, изникваше преди всичко този въпрос: от къде произхождат те? както при един син питаме: кои са майката и бащата?
Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода.
Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
към текста >>
С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното
отношение
, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на
отношение
то между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството.
Христос не е слязъл на Земята по един временен път, но като се яви във времето, той се яви и в пространството идвайки в земния свят от вън. Заратустра го беше видял, като беше насочил погледа си навън към Слънцето и го нарече Аура-Маздао. За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек. Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност.
С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството.
Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение. Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура. Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта.
към текста >>
Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното
отношение
изразява тяхното истинско
отношение
.
За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек. Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята.
Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение.
Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура. Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше.
към текста >>
Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и
отношение
то, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото
отношение
.
Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение. Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура.
Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение.
Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена. И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно отношение.
към текста >>
И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно
отношение
.
Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена.
И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно отношение.
Обичани бяха прадедите, онези, които бяха предхождали настоящото поколение във времето. Чрез Христа дойде любовта от душа към душа, така щото онова, което стои пространствено едно до друго, идва в едно отношение, каквото бяха представяли отначало едновременно стоящите един до друг братя и сестри, в едно отношение на братска любов, каквато трябва да проявят хората в пространството един към друг от душа към душа. Тук животът един до друг в пространството започва да добива своето особено отношение. Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора.
към текста >>
Чрез Христа дойде любовта от душа към душа, така щото онова, което стои пространствено едно до друго, идва в едно
отношение
, каквото бяха представяли отначало едновременно стоящите един до друг братя и сестри, в едно
отношение
на братска любов, каквато трябва да проявят хората в пространството един към друг от душа към душа.
Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена. И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно отношение. Обичани бяха прадедите, онези, които бяха предхождали настоящото поколение във времето.
Чрез Христа дойде любовта от душа към душа, така щото онова, което стои пространствено едно до друго, идва в едно отношение, каквото бяха представяли отначало едновременно стоящите един до друг братя и сестри, в едно отношение на братска любов, каквато трябва да проявят хората в пространството един към друг от душа към душа.
Тук животът един до друг в пространството започва да добива своето особено отношение. Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него.
към текста >>
Тук животът един до друг в пространството започва да добива своето особено
отношение
.
Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена. И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно отношение. Обичани бяха прадедите, онези, които бяха предхождали настоящото поколение във времето. Чрез Христа дойде любовта от душа към душа, така щото онова, което стои пространствено едно до друго, идва в едно отношение, каквото бяха представяли отначало едновременно стоящите един до друг братя и сестри, в едно отношение на братска любов, каквато трябва да проявят хората в пространството един към друг от душа към душа.
Тук животът един до друг в пространството започва да добива своето особено отношение.
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
към текста >>
Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и
отношение
то на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното
отношение
към Христа.”
Тук животът един до друг в пространството започва да добива своето особено отношение. Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него.
Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет. Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н. От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
към текста >>
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява
отношение
то на числата седем и дванадесет.
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет.
Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н. От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира.
към текста >>
Колкото повече Христовото
отношение
просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н.
Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.” Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет.
Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н.
От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
към текста >>
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по
отношение
на Земното развитие.
Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.” Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет. Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н. От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие.
Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме. Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем.
към текста >>
Бихме могли още дълго да говорим върху
отношение
то на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.” Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет. Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н. От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие.
Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме. Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
към текста >>
Обаче за нас това
отношение
на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н. От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира.
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък.
към текста >>
Но съществува също и едно вътрешно
отношение
по
отношение
на пространството и времето; мога да ви покажа това
отношение
само в очерк.
От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк.
И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване.
към текста >>
И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в
отношение
на числата дванадесет и седем.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме. Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк.
И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем.
Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н.
към текста >>
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по
отношение
на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме. Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото.
към текста >>
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно
отношение
към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото.
И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото. Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя.
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото.
По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем.
към текста >>
От дванадесетте вечни точки по
отношение
на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем.
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло.
От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем.
Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят. Това трябва да бъде едно бегло указание, че пространството, когато то напуска своята сфера на вечността и приема в себе си творения, които протичат във времето, се разделя на добро и на зло, и че, когато отделим доброто, ние отделяме седемте от дванадесетте. Числото седем е доброто число за временните отношения.
към текста >>
Обаче по
отношение
на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда.
на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности. Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва. Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят. Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството.
Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда.
Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет. Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва. Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно.
към текста >>
Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо
свещено
да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа. Обаче това, което хората трябва да направят, то е подготвено по съответния начин в мистериите. Всяка епоха има своята особена задача; на всяка една епоха предстои да приеме истината именно в онази форма, която тази истина трябва да приеме за съответната епоха на човечеството. На древния индиец не можеше да бъде дадена една такава форма на истина, каквато се дава днес, нито на древния персиец. Истината трябваше да му бъде дадена в такава форма, която да бъде подходяща за неговите способности да чувствува.
към текста >>
А другото
свещено
нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
Обаче това, което хората трябва да направят, то е подготвено по съответния начин в мистериите. Всяка епоха има своята особена задача; на всяка една епоха предстои да приеме истината именно в онази форма, която тази истина трябва да приеме за съответната епоха на човечеството. На древния индиец не можеше да бъде дадена една такава форма на истина, каквато се дава днес, нито на древния персиец. Истината трябваше да му бъде дадена в такава форма, която да бъде подходяща за неговите способности да чувствува. Ето защо в епохата, която чрез своята друга особеност беше подходяща да приеме Христа на Земята, т.е.
към текста >>
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по
отношение
на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време. Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род. Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат. Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа. Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце. И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек.
към текста >>
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по
отношение
на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите. Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес. Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа.
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
" Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин. Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос. Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно като разбиране на Християнството. Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили. Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях.
към текста >>
Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по
отношение
на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по
отношение
на човека.
Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране.
Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека.
Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време. Ние сме толкова далече, че започваме да разпространяваме елементарните учения на посвещението.
към текста >>
39.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човешкото същество бе принудено следователно да пожертвува своето предишно
отношение
с духовния свят, своето предишно мъгляво ясновидство, за да може да придобие възможността да различава себе си като едно Аз от заобикалящата го среда и чрез това идване до Аза да дойде и до себесъзнание.
Това е липсвало на човечеството. Човешкото същество е било извън своето собствено себе през най-важните моменти на своя живот в състояние на унес и в това състояние той дори не е знаел, че е независима индивидуалност, притежаваща свой собствен вътрешен живот. Той е бил напълно отдаден на духовния свят. За да се научи да преживява себе си като едно Аз е било възможно за човек само тук, във физическия свят; само тук той е могъл да достигне истинско съзнание за себе. С това себесъзнание е неделимо свързано онова, което наричаме сила за преценка, нашето съвременно мислене съвременната ни способност за възприемане.
Човешкото същество бе принудено следователно да пожертвува своето предишно отношение с духовния свят, своето предишно мъгляво ясновидство, за да може да придобие възможността да различава себе си като едно Аз от заобикалящата го среда и чрез това идване до Аза да дойде и до себесъзнание.
В бъдеще човешкото същество отново ще придобие в допълнение на своето съзнание, за себе, тази способност да гледа ясновидски в света на духовете. Портата към духовния свят сега е затворена за него, за да може човек да стане себесъзнателно, вътрешно, духовно същество за да може да се издигне до съзнание за себе и чрез това да стане способен да навлезе в духовния свят отново като независимо същество. Следователно имало е някога едно древно време, през което човек е гледал една заобикалящата го среда, която е била напълно по-различна от това, което той знае днес. Какво виждаме днес, когато гледаме нашата физическа заобикаляща среда? виждаме света на минералите, растенията, животните и физическите форми на нашите събратя човешки същества.
към текста >>
Източната философия, която е била в състояние да вижда в тези условия поради това, че все още е притежавала остатъци от
свещено
то учение на древните Риши, продължавала да има и тя особени определения за различните периоди на човешката еволюция.
По същия начин, по който моето духовно-душевно същество живее в този свят, по този начин има също други такива същества, които аз виждам около себе си по време на моите ясновидски състояния". Човекът е бил другар на духовно-душевни същества през онези далечни векове на древното минало. Проникновението в света и знанието, което е гледало назад в онези условия винаги са били в състояния ясно да различат дори и днес различните степени, през които човек е преминал в течение на различните периоди от време. Първо, имало една степен, когато човекът е бил напълно в духовния свят, когато той едва е слизал със съзнание във физическия сетивен свят и е усещал себе си да принадлежи напълно на духовния свят, че е извличал всички свои енергии от този духовен свят. Духовното знание различава тази степен от онези, които я следват, през които тази сила постепенно изчезва и вместо нея възниква способността да се възприемат ясно обекти, очертани във външния свят, след това да става разработването на тези впечатления чрез логично мислене и преценка и едновременно с тях да се определя Аза, себесъзнанието.
Източната философия, която е била в състояние да вижда в тези условия поради това, че все още е притежавала остатъци от свещеното учение на древните Риши, продължавала да има и тя особени определения за различните периоди на човешката еволюция.
За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния живот, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,определението Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век. Последвала друга епоха, през която човешките същества вече виждали много по-малко в духовния свят; влиянията на духовния свят върху човека вече не били така силни и живи, както преди. Този период първоначално е бил наричан Трета Юга, а по-късно Сребърният Век. През този период човешките същества, живеещи между раждане и смърт, получавали своята сигурност за духовния свят по един по друг начин. Техните непосредствени опитности от духовния свят са били неясни наистина, но за компенсация на това те са могли да си спомнят времето, което е предшествувало, тяхното раждане, когато те са живеели заедно с духовните същества.
към текста >>
Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности старото
отношение
с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в резултат на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят.
Те са слезли и са наблизо. Повече не могат да бъдат търсени в един свят на екстаз извън съзнанието! " По тази причина Христос трябваше да слезе и да се яви в човешко тяло, защото душевното разположение на човека бе нагласено за разбиране на физическия свят. Бог трябваше да дойде при човешките същества на физическия план, защото чрез култивиране на Аза и чрез затваряне на портата, водеща към духовния свят, хората вече не бяха в състояние да се приближават до Боговете по стария начин.
Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности старото отношение с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в резултат на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят.
Така Христос стана посредник на духовните светове за онези човешки същества, които бяха достигнали такава степен на развитие че да могат в Аза, който живее на физическото поле да придобият връзка с духовния свят. "Променете разположението на душите си; не вярвайте вече, че човешкото същество може нормално да се изкачи до духовния свят чрез екстаз; а вярвайте, че чрез развитие на способности, вродени в Аза и с помощта на Христос, вие може да откриете пътя, водещ в духовните светове. Само по този начин вече човечеството ще бъде способно да намери духа." Днес ние отново живеем в подобен век, тъй като Кали Юга, Тъмният век е свършил в 1899 г., и отново нови разположения на душата, нови душевни способности бавно се подготвят по същия начин. Твърде е възможно нашите съвременници, човешките същества, живеещи в нашия век, да проспят това време.
към текста >>
40.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Той може да направи това съвсем независимо от всяко външно
отношение
между Слънцето и Земята; той може да спи във всеки час от деня или нощта, независимо от Слънцето, въпреки че е най-добре, наистина, когато Слънцето не свети.
Физически човекът не може да не усети тази зависимост. Доколкото е засегнато физическото тяло, той може да мине без животинската природа; той няма нужда, освен ако не е избрал това, да се изхранва с животинска субстанция, но той се нуждае от растенията за да може неговото физическо тяло да живее в този свят. Човешкото физическото тяло предполага съществуването на физическото тяло на растението. Физическото тяло на човека, каквото е то днес, не може да съществува без околната среда на растителното царство, осигурено за него от сегашната планета. А сега нека помислим за човека, преминаващ в състоянието на съня.
Той може да направи това съвсем независимо от всяко външно отношение между Слънцето и Земята; той може да спи във всеки час от деня или нощта, независимо от Слънцето, въпреки че е най-добре, наистина, когато Слънцето не свети.
Нека сега се осведомим за съответния процес в растителния свят. Там нещата са различни. Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от въздействието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята. Растението не може да прави това. Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето.
към текста >>
Растението е зависимо в определено
отношение
от положението на Земята спрямо Слънцето.
Той може да направи това съвсем независимо от всяко външно отношение между Слънцето и Земята; той може да спи във всеки час от деня или нощта, независимо от Слънцето, въпреки че е най-добре, наистина, когато Слънцето не свети. Нека сега се осведомим за съответния процес в растителния свят. Там нещата са различни. Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от въздействието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята. Растението не може да прави това.
Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето.
Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние. Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото. На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта.
към текста >>
Растението е зависимо от
отношение
то на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това.
Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние. Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото. На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта. Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека.
Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това.
Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз. Растението ни се представя като част от собственото ни същество, която иначе не можем да възприемем; дори спящият човек не функционира като растение, защото астралното тяло и Азът работят върху него. Растението е един пример, илюстрация на същество, което се състои само от физическо и етерно тяло. Оттук трябва да ни бъде ясно, че има не само физическо родство между човека и растителния свят, но също и морално и духовно. Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно чувство.
към текста >>
В една праисторическа епоха не се е случвало нещо, което в определено
отношение
се случва всяка сутрин, когато астралното тяло и Азът изплуват от духовния свят и са свързани с физическото и етерното тяло.
Също както формата, в която човекът стои пред нас днес, би била невъзможна без астрално тяло и Аз, също така можем да кажем, че със своя вътрешен живот, със съзнанието за своя Аза, за своите чувства и импулси на волята, човекът не би могъл да разгърне това съзнание, ако не притежаваше физическо и етерно тяло. Той се нуждае от тези тела като основа на своя вътрешен живот; от това следва, че те са необходими предпоставки за еволюцията на неговите астрално тяло и Аз. Първо трябва да ги има физическото тяло и етерно тяло, и тогава астрално тяло и Азът могат да влязат в тях. Така нашето внимание е отведено не само към епохи, когато формата на човека е била различна от формата му на Старата Луна, но също и към епохи, когато той всъщност е нямал астрално тяло или Аз, а само физическо и етерно тяло. Първо е трябвало физическото и етерното тяло да бъдат изградени от Макрокосмоса, преди да могат да послужат като необходими предпоставки на астралното тяло и Аза.
В една праисторическа епоха не се е случвало нещо, което в определено отношение се случва всяка сутрин, когато астралното тяло и Азът изплуват от духовния свят и са свързани с физическото и етерното тяло.
Така астралното тяло и Азът е трябвало някога да излязат от духовния свят и да намерят вече съществуващи физическо и етерно тяло. Затова преди човекът да може да стане онова, което е той в своите висши членове, неговото физическо и етерно тяло е трябвало да бъдат подготвени от космически Сили и Същества без никакво сътрудничество от негова страна. Човекът е трябвало първо да се развие един вид до растително съществуване, преди да стане възможно за неговите астрално тяло и Аз да се развиват. Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество. Днес единственото правилно отношение към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото.
към текста >>
Днес единственото правилно
отношение
към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото.
В една праисторическа епоха не се е случвало нещо, което в определено отношение се случва всяка сутрин, когато астралното тяло и Азът изплуват от духовния свят и са свързани с физическото и етерното тяло. Така астралното тяло и Азът е трябвало някога да излязат от духовния свят и да намерят вече съществуващи физическо и етерно тяло. Затова преди човекът да може да стане онова, което е той в своите висши членове, неговото физическо и етерно тяло е трябвало да бъдат подготвени от космически Сили и Същества без никакво сътрудничество от негова страна. Човекът е трябвало първо да се развие един вид до растително съществуване, преди да стане възможно за неговите астрално тяло и Аз да се развиват. Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество.
Днес единственото правилно отношение към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото.
Те ни показват нашето човешко естество в една прастара епоха, когато то още не е било изпълнено с импулси и желания, когато то още е било в своята първична чистота. Но когато свържем с това другия фактор, че нашата човешка растителна природа, каквато е тя сега, е независима от съответната позиция на Слънцето към Земята, докато растенията около нас днес са зависими от нея, напъпват напролет и умират наесен, тогава ние ще кажем, че ние никога не сме били същите като тези растения, които зависят от Слънцето и Земята. В растително-подобните същества, които сме били някога, трябва да е било възможно да влязат астрално тяло и Аз. Астрално тяло или Аз не могат да влязат в днешните растения. Физическото и етерното тяло на човека се различават от тези на растенията с това, че те са, както видяхме, независими от относителното положение на Слънцето към Земята.
към текста >>
Така Земята има Слънцето вътре в себе си, дори когато
отношение
то на Слънцето към Земята се променя.
Тя остава да действа под повърхността на Земята, запазва се през зимата. Дори и Слънцето да се е оттеглило, неговите въздействия остават. Въглените за нашите печки са взети от вътрешността на Земята. Тя е била оформена в далечното минало посредством това, че някои растения са потънали в Земята. Тези растения растели под влиянието на слънчевата топлина и светлина; с растенията слънчевата светлина и топлина от далечни минали епохи са извадени от Земята с цел да бъдат използвани.
Така Земята има Слънцето вътре в себе си, дори когато отношението на Слънцето към Земята се променя.
В своя напъпил живот днешните растения имат нещо, създадено от относителното положение на Слънцето към Земята. Земята се нуждае от онова, което получава от Слънцето, и го запазва през зимата. Когато, вследствие на позицията на Слънцето, Земята не се топли пряко, въпреки това има запазена слънчева топлина. Без нея човешкото физическо и етерно тяло не биха могли да живеят. Бъде ли човекът преместен от Земята, неговият живот не би могъл да продължи; той би загинал.
към текста >>
Ако изучим ларинкса в неговото
отношение
към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса.
Действително има такива органи. Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек. Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време.
Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса.
Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс. Къде може да се намери най-голямото човешко съвършенство днес? В онова, което дава на човека възможността да нарича себе си "Аз". Това е, което го поставя над другите същества на Земята. Човекът е индивидуалност, концентрирана в Аза, и тази индивидуалност е това, което преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по
отношение
на онова, което поражда в своя ларингс.
Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек. Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса.
Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс.
Къде може да се намери най-голямото човешко съвършенство днес? В онова, което дава на човека възможността да нарича себе си "Аз". Това е, което го поставя над другите същества на Земята. Човекът е индивидуалност, концентрирана в Аза, и тази индивидуалност е това, което преминава от една инкарнация в друга. Ние можем да погледнем назад в живот, предшестващ настоящия живот на Земята, след това по-далеч и по-далеч назад в миналото, и можем също да погледнем напред в бъдещето.
към текста >>
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото
свещено
съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни? Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг.
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Хора, иначе чужди нам, може тогава да ни се разкрият като носители на вътрешно същество, което познаваме, и ние осъзнаваме, че може да има кръвна връзка в духа. В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени души по цялото земно кълбо. Тогава се казва нещо от неизразимо значение за нашата епоха, за съвременния духовен живот. Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в индивиди, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те. В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките души.
към текста >>
41.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ясно е, че в случая далеч не можем да прибегнем до израза „Карма", за да опишем
отношение
то между следствието (изстреляната стрела) и неговата причина.
И така, никой не би трябвало да говори за Кармата в този смисъл, който посочихме с примера за Слънчевите лъчи и металната плоча. Разбира се, тук може да се говори за причинност, за връзка между причина и следствие, обаче ние никога не бихме стигнали до едно точно понятие за Кармата, ако останем в този начин на мислене. Следователно, говорейки за Кармата, съвсем не е достатъчно само да съпоставяме определени следствия с определени причини. А сега да се издигнем към едно по-висше понятие за връзката между причина и следствие. Да предположим, че държим в ръцете си един лък, опъваме го и изстрелваме една стрела; с други думи, чрез спъването на лъка, произвеждаме определено действие.
Ясно е, че в случая далеч не можем да прибегнем до израза „Карма", за да опишем отношението между следствието (изстреляната стрела) и неговата причина.
Ако обаче разгледаме този процес от малко по-друга гледна точка, ще се доближим в известен смисъл до Кармата, макар и все още да не сме обхванали цялото понятие: нека да се замислим, че след многократна употреба лъкът бавно започва да се отпуска. Следователно, имаме едно следствие, което се проявява не външно, а едно следствие, което засяга самия лък Постоянното обтягане на лъка има последици и за самия него. С други думи, това което настъпва при обтягането на лъка, се отразява обратно и върху самия лък. Накратко: тук имаме следствие, което се връща обратно и засяга обекта, който е произвел това следствие. Тази подробност вече наистина ни приближава до понятието за Кармата.
към текста >>
Обаче в този случай ние бихме имали работа с нещо, което няма
отношение
към основния закон.
Но има хора, които ще възразят: „Да, обаче ние познаваме случаи, при които нещата съвсем не изглеждат така! " Това е напълно възможно. Обаче на нито един физик, който изследва законите на гравитацията и падащото тяло, не би хрумнало да твърди: Законът престава да е валиден, ако падащото тяло се удари в даден предмет и промени своята посока? Да, хората трябва да се научат на правилни наблюдения и да изключват онези странични явления, които не се отнасят към сферата на този или онзи закон. Разбира се, младият човек от нашия пример не би стигнал до пълната досада в своята 23 година, чиито причини лежат в определени изживявания от 13 година, ако междувременно, например, се беше оженил.
Обаче в този случай ние бихме имали работа с нещо, което няма отношение към основния закон.
Същественото тук е, да открием онези фактори, от които можем да извлечем определен закон. Наблюдението само за себе си все още не струва нищо; едва насоченото наблюдение ни отвежда към истинската закономерност. Точно тези насочени наблюдения са необходими за всички, които си поставят трудната задача да изследват закона на Кармата. Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание. Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка.
към текста >>
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от
свещено
служителите.
Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка еволюция щеше да изглежда по коренно различен начин. Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент гърците не бяха отблъснали нападението на персите? " изглежда напълно излишен. Обаче следващият въпрос съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската война да протече тъкмо по този начин? "
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите.
Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците. И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите? Несъмнено, в тяхната Карма ще установим и строго личен елемент, но ще установим също, че личната Карма е свързана с Кармата на народа и с Кармата на човечеството, така че ще бъде напълно оправдано, ако за явим: Тъкмо общочовешката Карма изпрати определените личности в определеното време на определеното място! Ето как общочовешката Карма се намесва в индивидуалната Карма.
към текста >>
42.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ние не бихме, могли да продължаваме напред, ако именно по
отношение
на подобни разисквания не апелираме към доброжелателност и към едно добронамерено посрещане на духовните истини.
За мен е голяма радост предоставената възможност, вече за трети път, да развия една обширна тема пред нашите приятели тук, в Норвегия, и в отговор на сърдечния поздрав, отправен току що от нашия скъп приятел Ериксен, бих желал да отвърна със същата сърдечност и от същите дълбини на душата. Надявам се, че лекционният цикъл, който възнамерявам да изнеса пред Вас, ще допринесе не малко, за вникване в общите положения на нашия антропософски мироглед. Още в началото бих желал да обърна вниманието върху това, че в хода на лекциите ще бъдат изтъкнати някои подробности, които принадлежат, така да се каже, към най-решителните истини на нашия мироглед, както и такива факти, които все още са твърде далеч от съвременното човешко мислене. Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници. От тази гледна точка, предстоящите лекции следва да бъдат посрещнати с известна доброжелателност; защото за да изнеса пред Вас всичко онова, което би послужило като основания и доказателства за нашата основна тема през следващите дни, се изисква много повече време.
Ние не бихме, могли да продължаваме напред, ако именно по отношение на подобни разисквания не апелираме към доброжелателност и към едно добронамерено посрещане на духовните истини.
Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива. Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ. Бихме могли още да добавим, че безотечественият човек е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без при това да смесва нюансите на особените усещания и чувства, произтичащи от характера на този или онзи народ. Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
към текста >>
Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно
отношение
свободен.
Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива. Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ. Бихме могли още да добавим, че безотечественият човек е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без при това да смесва нюансите на особените усещания и чувства, произтичащи от характера на този или онзи народ. Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа.
Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен.
Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране. На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа. Обаче нещата не стоят така. Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души.
към текста >>
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това
свещено
състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция.
Следователно, Вие виждате, че за една определена степен на зрялост в мистичното или окултно развитие се изисква една по-свободна гледна точка относно всичко онова, което и без друго смятаме за нещо величествено; само че сега към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне само онзи, който извлича своето познание от дълбоките пластове на народностната почва, или казано с други думи, от самия Дух на Народа. Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен. Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране. На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа. Обаче нещата не стоят така.
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция.
И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“. Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
към текста >>
Както Сетивната душа има определено
отношение
към сетивното тяло, така и Разсъдъчната душа има определено
отношение
към етерното или жизнено тяло, явявайки се един вид далечен предшественик на това, което един ден ще представлява Духът-Живот, или Буди.
Ето защо ние твърдим, че между астралното тяло, както то се е развило през миналите епохи, и Духа-Себе, или Манас, който след време ще израсне от астралното тяло, са разположени три подготвителни части: Сетивната душа, т.е. най-низшата от тях, при която Азът вече е свършил основното, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Така че ние можем да кажем: От това, което изграждаме като Дух-Себе, или Манас, днес ние притежаваме само една незначителна част, само началото. Но човекът е подготвен за своята предстояща задача благодарение на обстоятелството, че в известна степен е овладял своите три по-низши съставни части. Той е подготвен благодарение на обстоятелството, че се е научил да владее сетивното, или астрално тяло, провиквайки там със своя Аз и развивайки в рамките на астралното тяло Сетивната душа.
Както Сетивната душа има определено отношение към сетивното тяло, така и Разсъдъчната душа има определено отношение към етерното или жизнено тяло, явявайки се един вид далечен предшественик на това, което един ден ще представлява Духът-Живот, или Буди.
А това, което се намира в Съзнателната душа е донякъде вече подготвено във физическото тяло. Ето защо Съзнателната душа е един слаб отблясък на това, което един ден ще представлява Човекът-Дух, или Атма. Или с други думи: Абстрахирайки се от незначителните части на своя Дух-Себе, или Манас, които човекът вече е изградил от елементите на своето астрално тяло, днес ние различаваме следните четири формации: 1. Физическото тяло 2. Етерното тяло
към текста >>
На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по
отношение
на най-важното, което ги е довело тук?
Всеки има право на лична оценка, на лични предпочитания. Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение; еволюцията непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък. Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред. И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове. За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време.
На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук?
Различните хора идват от областта на различните Народностни Духове и въпреки това има нещо, в името на което те наистина успяват да се разбират помежду си. По сходен начин можеха да се разбират и различните народи от миналото, защото във всяка епоха има нещо, което се простира над Народностната Душа и може да обедини различните Народностни Души, нещо, което хората навсякъде и по всяко време, доколкото могат, се стремят да разберат. Става дума за нещо, което назоваваме с твърде лошата, но широко разпространена немска дума „Дух на времето“ или „Дух на епохата“. Духът на епохата, Духът на времето, отнасящ се за гръцката култура, е съвсем различен от Духа на времето, определящ нашата епоха. Онези, които улавят Духа на нашето време, се обръщат към теософията*8.
към текста >>
43.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
По-нататък трябва да кажем, че великите идеи, на които трябва да се отдадем през следващите дни, изискват в известно
отношение
онова настроение, което можехме да получим чрез двете изнесени през последните дни представления.
СКАЗКА ПЪРВА Ние се намираме пред един важен цикъл от сказки и предварително трябва да кажем че този цикъл от сказки може да бъде изнесен едва сега, след една като години наред сме работили на полето на Антропософията.
По-нататък трябва да кажем, че великите идеи, на които трябва да се отдадем през следващите дни, изискват в известно отношение онова настроение, което можехме да получим чрез двете изнесени през последните дни представления.
Тези представления трябваше да ни въведат в онова настроение, в онова състояние на чувствата, което е необходимо, за да може това, което трябва да застане пред нас в областта на Антропософията, да бъде проникнато от истинска топлина и истинска вътрешност. Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по отношение на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно свещено настроение. И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада.
към текста >>
Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по
отношение
на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно
свещено
настроение.
СКАЗКА ПЪРВА Ние се намираме пред един важен цикъл от сказки и предварително трябва да кажем че този цикъл от сказки може да бъде изнесен едва сега, след една като години наред сме работили на полето на Антропософията. По-нататък трябва да кажем, че великите идеи, на които трябва да се отдадем през следващите дни, изискват в известно отношение онова настроение, което можехме да получим чрез двете изнесени през последните дни представления. Тези представления трябваше да ни въведат в онова настроение, в онова състояние на чувствата, което е необходимо, за да може това, което трябва да застане пред нас в областта на Антропософията, да бъде проникнато от истинска топлина и истинска вътрешност.
Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по отношение на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно свещено настроение.
И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа.
към текста >>
Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично
отношение
са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот.
Тези представления трябваше да ни въведат в онова настроение, в онова състояние на чувствата, което е необходимо, за да може това, което трябва да застане пред нас в областта на Антропософията, да бъде проникнато от истинска топлина и истинска вътрешност. Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по отношение на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно свещено настроение. И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот.
И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот.
към текста >>
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно
отношение
един граничен камък в нашия антропософски живот.
Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот.
Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето. Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
към текста >>
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно
отношение
като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни. Приемете това така, че действително да можем да почувствуваме: животворните антропософски сили живеят днес в кръга, от който трябва се разлее онова, което през последните дни оставихме да премине през нашите души. Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата година беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност. И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се разбира в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили. Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите.
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща.
към текста >>
И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е
свещено
за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред.
И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни.
Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място.
към текста >>
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно
отношение
е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
Вчера в една художествена сцена /"Вратата на посвещението". Розенкройцерска драма от Рудолф Щайнер/ се опитахме да представим пред Вашия поглед пътя към висините, където човек може да изпита това, което трябва да тече през антропософското развитие; това, което така да се каже изследователят на душата трябва да изживее. Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем внимание върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед. Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно. Душата на духовно развиващия се трябва да израсне от събитията на физическото поле.
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
Да, обични мои антропософски приятели, с думите "светът е майя, илюзия" или "чрез познанието ние проникваме до мъдростта", с тези думи е казано твърде много, но въпреки това твърде малко. Това, което е казано с тези думи, всеки един трябва да го изживее по индивидуален начин. Ето защо това, което има обща валидност, можа да бъде представено пълното, като го показахме в изживяването на един отделен образ, на едно отделно лице. Трябваше да бъде показано, как всеки се приближава към посвещението, но как съвсем индивидуалната фигура на Йоханес Томасиус може да се приближи до врата на посвещението изхождайки от нейните собствени условия. И би било съвършено неправилно, ако някой би помислил, че събитието, което бе показано в стаята за медитация, излъчването на Мария от нейното тяло и възлизането и в Девакана, би трябвало да се представи като едно общо за всички събитие.
към текста >>
Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по
отношение
на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго.
Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното. Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно.
Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго.
Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето.
към текста >>
Това е така, защото идеалите на Капезиус по
отношение
на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят.
А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето. Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива. Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици.
Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят.
Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване. И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят. Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
към текста >>
Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по
отношение
на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят.
Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус. Както това е възможно, обични мои антропософски приятели, така на духовното поле са възможни още безброй измами от най-различно естество.
Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят.
Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма. Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света. Ето, мои обични антропософски приятели, аз съвсем накратко се опитах да Ви кажа това, което вчера показахме.
към текста >>
Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно
отношение
направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма.
И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус. Както това е възможно, обични мои антропософски приятели, така на духовното поле са възможни още безброй измами от най-различно естество. Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят.
Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма.
Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света. Ето, мои обични антропософски приятели, аз съвсем накратко се опитах да Ви кажа това, което вчера показахме. Че можахме да го покажем при относително тежки условия, това стана възможно само благодарение на вярната и всеотдайна работа на много от нашите антропософски приятели.
към текста >>
В известно
отношение
в тези духовни светове трябва да се говори на един съвършено друг език.
Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат. Ние самите трябва да се издигнем с мислите до висините, до които показахме, че се издигна Йоханес Томасиус, там, където пулсира духовен живот, ако искаме да разберем физическия живот на Земята.
В известно отношение в тези духовни светове трябва да се говори на един съвършено друг език.
Но ние хората трябва поне да можем да дадем на думите, които се намират тук на наше разположение, нови отсенки, нови нюанси на чувствата, да можем да доловим чрез тях нещо друго, ако искаме те да изразяват онзи смисъл, за който ни говорят първите изречения на Библията, ако искаме да разберем духовния произход на нашия физически свят.
към текста >>
44.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено
свещено
благоговение и със съответното чувство на отговорност.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос.
И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса. Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности.
към текста >>
За съжаление трябва да кажем, че по
отношение
на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса.
Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса.
Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности. Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език.
към текста >>
Те не са в състояние да разберат, защо по
отношение
на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат.
Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност. За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса.
Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат.
Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности. Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят.
към текста >>
Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по
отношение
на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос.
Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност. За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса. Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос.
Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос.
Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности. Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване. В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
към текста >>
Следователно ние не трябва да си ги представяме в човешка форма; но в известно
отношение
при тези Елохими трябва да имаме предвид вече един вид разделяне в тяхното същество.
Обаче ние никога не ще можем да си го представим по един правилен начин, ако не държим постоянно в съзнанието си, че всичко това, което назоваваме като елементарно съществуване, въздух, вода и топлина, е също външна форма на изразяване на духовни Същества. Не е много правилно да се каже: дреха; то трябва да се схваща по-скоро като едно изявяване. Следователно всичко, което наричаме по този начин като въздух, вода, топлина, е всъщност майя, илюзия, то съществува първо за външния поглед даже и на душевните очи. В действителност, когато вникнем в неговата истинска същност, то е нещо душевно-духовно, то е външна изява на душевно-духовно естество на Елохимите. Но когато разглеждаме тези Елохими, ние не трябва да си ги представяме подобни на човеци, защото именно тази беше тяхната цел, да създадат човека, да му дадат съществуване чрез тяхната особена организация, която имат сега в тяхното мислене.
Следователно ние не трябва да си ги представяме в човешка форма; но в известно отношение при тези Елохими трябва да имаме предвид вече един вид разделяне в тяхното същество.
Когато днес говорим за човека, ние не можем да го разберем, ако не разделим неговото същество на едно телесно, едно душевно и едно духовно естество. И вие знаете, колко много се занимаваме на антропософското поле, за да се запознаем по-точно с действеността и същността на тази троица на човека, неговото тяло, неговата душа и неговия дух. Да правим тази разлика, да познаем едно същество в тази троичност, ние сме принудени да вършим това едва при човека. И естествено бихме направили най-голяма грешка, ако бихме си представили същността на Съществата преди човека както тази на човека; но и при тях трябва да различим един вид телесно естество и един вид духовно естество. Обаче когато при човека правите разликата между неговото телесно естество и неговото духовно естество, трябва да имате съзнанието, че и във външната форма, в която ви се представя човекът, неговото същество обитава по различен начин.
към текста >>
Нещо подобно трябва да сторим и по
отношение
на Елохимите, макар и не по същия, но по един подобен начин.
Да правим тази разлика, да познаем едно същество в тази троичност, ние сме принудени да вършим това едва при човека. И естествено бихме направили най-голяма грешка, ако бихме си представили същността на Съществата преди човека както тази на човека; но и при тях трябва да различим един вид телесно естество и един вид духовно естество. Обаче когато при човека правите разликата между неговото телесно естество и неговото духовно естество, трябва да имате съзнанието, че и във външната форма, в която ви се представя човекът, неговото същество обитава по различен начин. Например не ще ни хрумне да локализираме същинското духовно естество на човека в ръката или в крака, а казваме: телесното естество е вложено главно в туловището, в краката, в ръцете; духовното има своите органи в главата, в мозъка това са неговите инструменти. Следователно при външната форма на човека ние правим такава разлика, че считаме определени части повече като израз на тялото, а определени други части повече като израз на духовното.
Нещо подобно трябва да сторим и по отношение на Елохимите, макар и не по същия, но по един подобен начин.
Всъщност цялото тъкане и вълнуване, за което говорих, ще бъде правилно разбрано само тогава, когато го схващаме като тяло на духовно-душевно естество на Елохимите. Следователно всичко, което ни се представя като елементарно тъкане на въздухообразното, на топлинното, на течнообразното, е външната телесност на Елохимите. Обаче ние трябва да разпределим по различен начин частите на Елохимите в тези елементарни членове: трябва да си представим, че по-грубата част на Елохимите е свързана с течното и с въздухообразното. Това е тяхната телесна част. А във всичко онова, което проникваше въздухообразното и течното като топлинен елемент, което проникваше този "тоху-ва-боху" като топлинен елемент, което го вълнуваше като вълнуваща топлина, в него действуваше това, което можем да наречем духовно естество на Елохимите.
към текста >>
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази
отношение
то на това духовно естество на Елохимите към елементите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното.
Обаче ние трябва да разпределим по различен начин частите на Елохимите в тези елементарни членове: трябва да си представим, че по-грубата част на Елохимите е свързана с течното и с въздухообразното. Това е тяхната телесна част. А във всичко онова, което проникваше въздухообразното и течното като топлинен елемент, което проникваше този "тоху-ва-боху" като топлинен елемент, което го вълнуваше като вълнуваща топлина, в него действуваше това, което можем да наречем духовно естество на Елохимите. Също както казваме, в човека действува повече телесното в неговото туловище, в неговите крака и ръце, а повече духовното в неговата глава, така ние можем да кажем, когато схващаме целия космос като едно тяло на Елохимите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното. С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесно е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното.
С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесното е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите. А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано.
към текста >>
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази
отношение
то на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим".
А във всичко онова, което проникваше въздухообразното и течното като топлинен елемент, което проникваше този "тоху-ва-боху" като топлинен елемент, което го вълнуваше като вълнуваща топлина, в него действуваше това, което можем да наречем духовно естество на Елохимите. Също както казваме, в човека действува повече телесното в неговото туловище, в неговите крака и ръце, а повече духовното в неговата глава, така ние можем да кажем, когато схващаме целия космос като едно тяло на Елохимите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното. С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесно е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите. А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното. С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесното е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим".
Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано. Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея. И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент.
към текста >>
Важното е да ги познаем като по-тънки състояния по
отношение
на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н.
Сега нека обгърнем с поглед целостта на елементарното съществуване! От сказки държани по-рано знаете, че когато изброяваме това, което наричаме елементарни състояния в нашето земно съществуване, ние започваме с твърдото, след това преминаваме към течния, после към газообразния или въздухообразен елемент и накрая към топлинния елемент. С това ние посочихме така да се каже най-гъстите състояния на материята. Но с това състоянията на материята не са изчерпени. Ако отидем по-нагоре ние намираме по-тънки състояния, за които не казваме нещо особено много, когато ги наричаме по-тънка материя.
Важното е да ги познаем като по-тънки състояния по отношение на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н.
Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер.
към текста >>
В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по
отношение
на светлинния етер.
Важното е да ги познаем като по-тънки състояния по отношение на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н. Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят.
В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер.
От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха.
към текста >>
45.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Например малко се мисли за развитие по
отношение
на душевния живот на човека.
СКАЗКА ОСМА Когато искаме да проникнем до разбирането на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване. При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие. Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие.
Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека.
Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие.
към текста >>
Вярно е, че във външно
отношение
се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта.
СКАЗКА ОСМА Когато искаме да проникнем до разбирането на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване. При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие. Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие. Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека.
Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта.
Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие.
към текста >>
Обаче по
отношение
на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по
отношение
на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското.
Когато искаме да проникнем до разбирането на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване. При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие. Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие. Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта.
Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското.
Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие. Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание.
към текста >>
Аз вече казах, че изречението, което се намира в Генезиса: "И Елохимите видяха Светлината", това изречение би било невъзможно да бъде произнесено по
отношение
развитието на Лунната епоха.
Светлината лъчезари от Слънцето към Земята, Когато бихме искали така да се каже да локализираме трите по-висши елементарни състояния светлинния етер, звуковия етер, жизнения етер -, тогава би трябвало да кажем: тях ние трябва да търсим по местонахождението повече в Слънчевото естество; обаче топлината е разпределена върху двете, върху Земята и върху Слънцето. На Слънцето ние ще поставим повече естеството на Светлината, на духовния звук и на живота. Това, което произвежда живота, трябва да го търсим повече на Слънцето. За първи път това слънчево естество се е отделило през време на старата Лунна епоха. Тогава, през време на старата Лунна епоха, Светлината е действувала първо, обаче не като светлина.
Аз вече казах, че изречението, което се намира в Генезиса: "И Елохимите видяха Светлината", това изречение би било невъзможно да бъде произнесено по отношение развитието на Лунната епоха.
Там би трябвало да се каже: И Елохимите тъчаха през пространството със светлината, бяха вътре в светлината, но не я видяха. Както например днес някой би плувал във водата и всъщност не би виждал водата, а се движи напред в нея, така и светлината не е била виждана, а е била носител на работата в космическото пространство. С развитието на Земята започна да се явява светлината, да бъде отразявана от предметите. Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние. Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер.
към текста >>
И когато този поразяващ факт се потвърди, той изпитва едно чудно чувство; едно чувство, което би трябвало да изпълни човешката душа, за да почувствуват те
отношение
то,
свещено
стта, която живее в този древен документ, който познаваме под името Генезис или Битие /Сътворение на света/.
Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът. Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото. С това ние разбрахме така да се каже из вътрешни основи композицията на тези така наречени ден първи и втори на сътворението. Онзи, който чрез духовното изследване разкрива, какво се крие зад небето, и след това отваря Библията, казва: Би било чудесно, твърде чудесно, ако тези тънкости, които могат да бъдат намерени чрез едно съвестно духовно изследване, бихме ги намерили и при древния ясновидец, който е работил върху Генезиса.
И когато този поразяващ факт се потвърди, той изпитва едно чудно чувство; едно чувство, което би трябвало да изпълни човешката душа, за да почувствуват те отношението, свещеността, която живее в този древен документ, който познаваме под името Генезис или Битие /Сътворение на света/.
към текста >>
46.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по
отношение
на този празник.
Има дисхармония в това да виждаме улиците обкичени с Коледни дървета и други украси в подготовка за празника, и след това да виждаме модерният трафик препускащ всред всичко това. И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина и интимност, която може да бъде свързана с наближаващия празник. От всичко онова, което Коледният празник може да направи за да задълбочи вътрешната природа на човека, в основата си не е останало нищо повече, особено да градския човек, от последно слабо ехо. Той едва е способен да усеща смътно предишното му величие. Вече неговите навици му пречат да възприема това величие, величие с което човечеството беше свикнало в течение на столетията.
Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник.
Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото.
към текста >>
По
отношение
на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.
И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време. Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села.
По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина.
към текста >>
Те знаеха, че истинското изкуство трябва да извира от цялото човешко същество; и ако трябва да бъде
свещено
изкуство, то трябва да извира от човешкото свято настоение на отдаване.
Така те развиват изкуство по един материалистичен начин. Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение. Такова изкуство действително беше изпълнявано от селски момчета, намесени в безсмислени лудории и държали се много лошо през останалото време от годината. Същите тези момчета играеха в Коледните пиеси с най-дълбоко коледно настроение в своите души и сърца. Защото тези прости хора, които живееха под сламените си покриви, знаеха безкрайно повече за отношениято между човешката душа, а даже и цялото човешко същество, и изкуството, отколкото се знае днес в нашите съвременни театри и други арт-институции, без значение колко шум се вдига около тези неща.
Те знаеха, че истинското изкуство трябва да извира от цялото човешко същество; и ако трябва да бъде свещено изкуство, то трябва да извира от човешкото свято настоение на отдаване.
Това тези хора наистина го знаеха! И това може да се види например в “четирите принципни правила", откривани в тези райони, които Шрьоер можеше още да посети. Когато наближаваха месеците Октоври и Ноември, в районите на Горна Унгария някоя личност, която знаеше Коледните пиеси, събираше онези хора, които усещаше за подходящи да ги изиграят. Тези пиеси се предаваха по устна традиция. Те никога не бяха давани да бъдат записвани.
към текста >>
Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по
отношение
на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия.
И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия.
Тези думи често се казваха, дори в VIII, IX и X век в онези области на Европа, където беше разпространено Християнството. Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи като следните: Ave maris Stella Dei mater alma Atque semper virgo
към текста >>
Защото онзи вид абстрактно
отношение
, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в онези ранни времена.
Бих искал още да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледният празник. Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи. Ако мога да споделя с вас една малка “Звездна Песен", вие може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата - останалото от песента е много примитивно. Но ако слушате по-внимателно, вие ще можете да забележите това природно настроение в още няколко реда. Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там.
Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в онези ранни времена.
Хората си принадлежаха, и цялото събиране се развиваше от една атмосфера за общност. Следователно актьорите започваха, поздравявайки по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше Коледното настроение. Коледната Песен: Певецът на Звездата:
към текста >>
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е
свещено
, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука. Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим.
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение.
към текста >>
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално
отношение
, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно
отношение
.
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс. От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение.
Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
към текста >>
47.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В средата на тринадесетото столетие настъпи най-ниската точка в това
отношение
.
В своите по-късни съчинения Е. П. Блаватска се отклони от розенкройцерското духовно течение и следва да правим разлика между първите и по-късните нейни съчинения, макар и още в първите да се промъква нещо от некритичния дух на Е. П. Блаватска. Ако обгърнем с поглед особеността на човешкото съзнание в тринадесетото столетие, ние ще видим, че примитивното ясновидство постепенно е изчезнало. Знаем, че по-рано всички хора са имали едно елементарно ясновидство.
В средата на тринадесетото столетие настъпи най-ниската точка в това отношение.
Тогава внезапно изчезна всякакво ясновидство. За всички хора настъпи една духовна тъмнина. Даже най-озарените духове нямаха вече никакъв достъп до духовните светове и когато описваха духовните светове, те трябваше да се ограничат с това, което им беше останало като спомен. Хората черпеха сведения за духовните светове само от преданията или от това, което можеха да им кажат посветените чрез пробуждането на спомена за това, което бяха изживели по-рано. Но за кратко време също и тези духове не можеха да вникват с поглед в духовния свят.
към текста >>
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към
свещено
то дело.
Когато станете инструмент на Кристиян Розенкройц, тогава ще бъдете сигурни, че и най-малката Ваша душевна работа, ще пребъде във вечността. Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц. Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството. И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре.
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
48.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно
отношение
в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството.
ТРИ СТЕПЕНИ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Нюрнберг, 2. Декември 1911 ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Тази вечер и утре вечер ще се опитаме да разгледаме човешкото същество и неговата връзка с окултните основи на нашата съвременност и на близкото бъдеще.
От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството.
Ако обгърнем с поглед последните времена от развитието на човечеството, ние ще можем да разберем най-добре онова, което трябва да дойде в нашето време, ако го свържем с две други важни откровения, които човечеството е получило. При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало. Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв. Когато добре наблюдаваме детето, ние откриваме, че на първо време детето навлиза в света така, че заобикалящите изцяло трябва да се грижат за него и да го пазят, че то не е в състояние да изрази това, което живее в неговата вътрешност, че също не е в състояние да изрази за самото себе си в ясни мисли това, което вълнува неговата душа. Детето още не може да говори, още не може да мисли, следователно всичко, което се случва с него, трябва да бъде поето от онези, в чийто кръг то се е родило.
към текста >>
Макар древно-еврейското предание да се различава в това
отношение
от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка.
Това е нещо всеобхватно, величествено, универсално; то е било разкрито на човечеството, когато му е било казано: В духовния свят съществува едно първично Същество, което има тук на Земята своето отражение, Азът, и това първично Същество може да се влее като сила в човешкия Аз така, че човекът да следва онези норми, онези закони, които са дадени в десетте заповеди. Второто откровение беше дадено на човечеството чрез Мистерията на Голгота. Какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота? Даже вчера в публичната лекция ние загатнахме какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота. Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно разбираме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота.
Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка.
Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота. Защото това, което възкръсна тогава от гроба на Голгота, живее в онези човешки души, които изпитват едно вътрешно пробуждане, то продължава да живее в тези души също така, както кръвта на Адам и Ева продължава да живее в телесните човеци. Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз. Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него. Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като
свещено
и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота.
Второто откровение беше дадено на човечеството чрез Мистерията на Голгота. Какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота? Даже вчера в публичната лекция ние загатнахме какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота. Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно разбираме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота. Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка.
Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота.
Защото това, което възкръсна тогава от гроба на Голгота, живее в онези човешки души, които изпитват едно вътрешно пробуждане, то продължава да живее в тези души също така, както кръвта на Адам и Ева продължава да живее в телесните човеци. Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз. Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него. Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота. Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето.
към текста >>
Сега в това
отношение
ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор.
Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота. Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли. Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н. Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор.
Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията. Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли. В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията. Едва сега те могат да се оставят под въздействието на цялостното духовно съдържание на Евангелията. Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век.
към текста >>
В световноисторическо
отношение
хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията.
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н. Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота. Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор. Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията. Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли.
В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията.
Едва сега те могат да се оставят под въздействието на цялостното духовно съдържание на Евангелията. Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век. Това е събитието, което можем да обрисуваме пред нашата душа приблизително по следния начин. Ако свържем още веднъж нещата с Мистерията на Голгота, оказва се, че тогава онзи Христос, който възкръсна от гроба на Голгота, остана свързан със Земята, остана свързан така, че можа непосредствено да обхване всяка отделна човешка душа и да пробуди във всяка отделна човешка душа Аза до една по-висока степен на съществуването. Когато говорим по този начин за Мистерията на Голгота, можем да кажем, че Христос стана Дух на Земята.
към текста >>
Обаче в нашето време настъпва една важна промяна в
отношение
то на Христос към човечеството, която ще бъде свързана с това, което всички Вие малко или много вече знаете и то се състои в новото откровение на Христос, в новия начин, по който Той ще се открива на хората.
Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век. Това е събитието, което можем да обрисуваме пред нашата душа приблизително по следния начин. Ако свържем още веднъж нещата с Мистерията на Голгота, оказва се, че тогава онзи Христос, който възкръсна от гроба на Голгота, остана свързан със Земята, остана свързан така, че можа непосредствено да обхване всяка отделна човешка душа и да пробуди във всяка отделна човешка душа Аза до една по-висока степен на съществуването. Когато говорим по този начин за Мистерията на Голгота, можем да кажем, че Христос стана Дух на Земята. И оттогава Той остана Дух на Земята.
Обаче в нашето време настъпва една важна промяна в отношението на Христос към човечеството, която ще бъде свързана с това, което всички Вие малко или много вече знаете и то се състои в новото откровение на Христос, в новия начин, по който Той ще се открива на хората.
Обаче ние можем да охарактеризираме това ново откровение също и по друг начин. Но тук трябва да вземем под внимание това, което настъпва, когато човекът минава през Портата на смъртта. Това, което трябва да бъде казано сега, е нещо, което не можеше да бъде изложено досега в книгите. Когато човекът е минал през Портата на смъртта и е преживял онова време, в което може да обгърне с поглед своя досегашен земен живот, когато е изживял времето до момента, когато отхвърля своето етерно тяло, когато човекът преминава във времето на Камалока, той застава пред два образа, пред две фигури. Обикновено се споменава само едната от тези две фигури, обаче заради пълнотата на нещата можем да кажем – и това, което разказвам сега, е един действителен факт за всеки истински окултист: Преди навлизането в периода на Камалока човекът застава пред две фигури.
към текста >>
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и
отношение
към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
Ще дойдат времена, когато, да речем, хората ще се почувствуват натъжени чрез това или онова и изпаднали в мизерия, в нещастие. Все повече и повече ще настъпват такива времена, когато това, което е помощ от един човек за друг, ще има все по-малко значение и стойност, защото силата на индивидуалността, индивидуалният живот на човека ще нараства все повече и повече, и все повече ще намалява това, което е ставало в древни времена, когато един човек можеше да действува, помагайки душевно за душата на друг човек. В замяна на това обаче тук и там ще се появява великият Съветник – Христос в етерна форма. Най-добрият съвет, който може да ни бъде даден в бъдеще, е този, който укрепва и засилва нашата душа, за да проумеем все по-ясно: колкото повече напредваме към бъдещето, било още в тази инкарнация – и това несъмнено важи особено за младежта – било в следващата инкарнация, толкова повече хората ще са в състояние да разпознават великия Съветник, който в същото време ще бъде и съдия на Кармата за бъдещото човечество: Христос в неговия етерен образ. За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви. Така, независимо кога човешкото същество ще умре в сегашната инкарнация, то стои пред великото горепосочено събитие, пред преминаването на Христос към неговата служба на съдия, пред възможността Христос да се намеси, в етерно тяло, от астралното поле, непосредствено в развитието на човечеството, да стане видим между хората, да се явява тук и там. Обаче тази е особеността в развитието на човечеството, че стари, несвързани така много с духовното развитие качества на човека, все повече и повече изгубват своето значение.
към текста >>
Духовната наука в нейното
отношение
към Евангелието е мисловното съдържание на Евангелието.
Понеже духовното същество не е свързано с пространствените порядки, онзи, комуто Христос трябва да помогне със своето непосредствено явяване, ще получи помощ на единия край на Земята, както и този, на когото трябва да се помогне на другия край. Новото проявление на Христос не е свързано с пространствени граници и с едно физическо тяло от плът. Само онзи, който не иска да разбере нищо за духовния напредък на човечеството, за това, което постепенно преобразява духовно всички събития, само той ще се опитва да прави връзка между Христовото Същество и човешкото физическо тяло. Ние вече посочихме фактите, свързани с това трето откровение и как в това трето откровение настъпва нещо, което вече допринася за осветлението, за проясняването на Евангелието. Евангелието е езикът, говорът.
Духовната наука в нейното отношение към Евангелието е мисловното съдържание на Евангелието.
Както говорът се отнася към детското съзнание, така Евангелието, както то беше оповестено, се отнася към новото Откровение, което идва непосредствено от духовния свят, към това, което Духовната наука трябва да бъде за човечеството. Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията. Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан. Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Понякога обаче той говори твърде странно, когато например не иска да разбере, че в известно
отношение
за него е необходимо да знае какво ще му се случи между смъртта и новото раждане.
Този Аз е обгърнат от една следваща обвивка, от тялото на вярата, а тялото на вярата е отново обгърнато от тялото на любовта. Когато отидем по-нататък, ние стигаме до още една категория сили, от които се нуждаем в живота. Ако ние не можем да имаме тези сили, ако не можем да разполагаме с тях, тогава това се отразява на нашето външно човешко същество по един забележителен начин. Това, от което се нуждаем в живота като сили в най-висшия смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето. Без надеждата човек не може да направи въобще нито крачка в своето съществуване, доколкото това съществувание принадлежи на физическия свят.
Понякога обаче той говори твърде странно, когато например не иска да разбере, че в известно отношение за него е необходимо да знае какво ще му се случи между смъртта и новото раждане.
Той казва: Каква нужда имаме да знаем това, ние не знаем даже какво ни очаква на следващия ден, а защо е нужно да усвояваме познание за това, което става между смъртта и едно ново раждане? Но действително ли не познаваме следващия ден? Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен живот или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес. Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година. Фактически ние знаем това, от което се нуждаем за бъдещето.
към текста >>
Именно в това
отношение
ние можем да разберем, че новото откровение, откровението на Духовната наука ни дава това, което е правилно.
Нищо не подхранва така много грубите бръчки и умъртвяващите сили на нашето физическо тяло, както липсата на надежда. Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на любовта, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло. И ние разбираме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата. Ето какво е заложено фактически в нашето физическо тяло. Надеждата изгражда нашето физическо тяло, а не силите на привличането и отблъскването.
Именно в това отношение ние можем да разберем, че новото откровение, откровението на Духовната наука ни дава това, което е правилно.
Какво ни дава тази Духовна наука? Чрез това, че ни запознава с всеобхватния закон на Кармата, със закона на повтарящите се земни съществувания, тя ни дава онова, което в духовно отношение ни прониква с надеждата, също както съзнанието, че утре Слънцето ще изгрее, че семената ще израстнат като растения. Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов живот от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да разбираме Кармата. Духовната наука дарява човечеството с най-мощните сили на надеждата. Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации.
към текста >>
Чрез това, че ни запознава с всеобхватния закон на Кармата, със закона на повтарящите се земни съществувания, тя ни дава онова, което в духовно
отношение
ни прониква с надеждата, също както съзнанието, че утре Слънцето ще изгрее, че семената ще израстнат като растения.
И ние разбираме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата. Ето какво е заложено фактически в нашето физическо тяло. Надеждата изгражда нашето физическо тяло, а не силите на привличането и отблъскването. Именно в това отношение ние можем да разберем, че новото откровение, откровението на Духовната наука ни дава това, което е правилно. Какво ни дава тази Духовна наука?
Чрез това, че ни запознава с всеобхватния закон на Кармата, със закона на повтарящите се земни съществувания, тя ни дава онова, което в духовно отношение ни прониква с надеждата, също както съзнанието, че утре Слънцето ще изгрее, че семената ще израстнат като растения.
Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов живот от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да разбираме Кармата. Духовната наука дарява човечеството с най-мощните сили на надеждата. Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации. Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно.
към текста >>
Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по
отношение
на костната система.
Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации. Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно. Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо. Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации.
Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система.
Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите. Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува. И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език! Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>
Нека онези, които винаги могат да вярват само в материалното, да го вършат така, както днес много хора постъпват по
отношение
на събитията от Палестина.
Ние обърнахме внимание върху това, че Христос ще се яви на Земята в неговата служба на съдия – за разлика от страдащия Христос на Голгота – като триумфиращ Христос, като господаря на Кармата, който беше предусетен от онези, които рисуваха Христос от Последния съд. Когато хората рисуват или описват това в образи, те представят нещо, което ще се случи в определен момент от времето. В действителност това е нещо, което започва от двадесетия век и ще продължи до края на Земята. Съденето започва от нашето двадесето столетие, това ни показва редът на Кармата. И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра, Любов, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него.
Нека онези, които винаги могат да вярват само в материалното, да го вършат така, както днес много хора постъпват по отношение на събитията от Палестина.
Докато Йоан Кръстител казваше: Променете настроението на душите, царствата небесни са вече близо; приемете човешкия Аз, който вече няма нужда да се излъчва, за да премине в духовния свят – с това ясно и просто е казано за какво става дума, казано е, че със събитията от Палестина е дошло времето, когато свръхсетивното може да просияе в човешкия Аз, така че небесата да слязат до човешкия Аз – докато по-рано Азът трябваше да се потопи в безсъзнанието, за да стигне до тях. Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи.
към текста >>
Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това
отношение
Христос също е хранел вярата на своето време.
Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи. Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство.
Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време.
Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята. Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята. Може да се случи така, че хората да посрещнат и нашето ново откровение по такъв начин, че след известно време, когато вече подемът на човешките способности ще се намира в пълен ход, да кажат: Ето, нищо от това, което вие възвестихте, не дойде! – Те изобщо не предполагат, че всичко предсказано вече е тук, само че те не виждат нищо! Всичко това ще се повтори.
към текста >>
49.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е
свещено
за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо.
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други. Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
към текста >>
Но към какво се стреми Духовната наука по
отношение
на религиите?
И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други. Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
Но към какво се стреми Духовната наука по отношение на религиите?
Тя иска да познае именно онова, което научните изследователи на религиите не могат да разберат – най-ценното благо на мъдростта в отделните религии. От какво изхожда Духовната наука? От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи. Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии.
към текста >>
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е
свещено
за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи. Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда. Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове.
към текста >>
Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по
отношение
на този Бодистава, също както и един будист.
Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда. Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове.
Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист.
Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш. – И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът. – Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда.
към текста >>
50.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с
отношение
то на официалното християнство към самото Христово Събитие?
Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“. В хода на следващите лекции нашата задача ще бъде да посочим как от обикновения начин, по който изживяваме Христос, главно в областта на чувствата, напълно обективно се открива това, което можем да наречем християнско посвещение, християнска иницияция. През следващите дни ще обсъдим още по-подробно пътя на християнското посвещение, като в същото време ще се спрем и на самото естество на Христовото Събитие. Следователно, през следващите дни ще обсъдим естеството на християнското посвещение, както и самото Христово Събитие от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.
Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство към самото Христово Събитие?
Всеки човек, който живее със своето съзнание в нашата съвременна епоха и който не е изпитал някакви специални мистични чувства, нито е минал през началните степени на езотеризма, ще констатира като нещо извънредно забележително, че един напълно определен вид душевни изживявания у всеки човек могат да са толкова зависими от един конкретен исторически факт, от Събитието на Голгота, и че по-рано за човешките души е било невъзможно това, което след Мистерията на Голгота става напълно възможно, а именно вътрешното изживяване на Христос. Предводителите на първите християни, както и самите първи християни са имали съвсем ясно съзнание за този странен факт, и ще бъде уместно като един вид подготовка за следващите лекции ако още днес посочим, поне отчасти, как са изглеждали нещата в очите на първите християни. Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът.
към текста >>
Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда
отношение
то на Сократ и на Хераклит към Христос.
Предводителите на първите християни, както и самите първи християни са имали съвсем ясно съзнание за този странен факт, и ще бъде уместно като един вид подготовка за следващите лекции ако още днес посочим, поне отчасти, как са изглеждали нещата в очите на първите християни. Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно.
Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос.
Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“.
към текста >>
Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съ
отношение
между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество.
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно. Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос.
Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество.
В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“. Това в никакъв случай не е така, смята той; Сократ и Хераклит също са били хора, в които е живял Логосът.
към текста >>
Нека по
отношение
на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни.
Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие. И тъкмо у първите християнски учители въпреки че техните думи, техните образи са често твърде отвлечени лесно може да се забележи голямото страхопочитание пред всичко онова, което християнството е направило за развитието на света. Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия. И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения. Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове.
Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни.
И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век. Макар и тук да не се говори твърде много за понятието „милост“, това не е пречка активно да практикуваме милостта. И днес за всеки окултист е пределно ясно: понятието „милост“ е неразделно свързано с ежедневното практикуване на милостта. Как да разбираме тези думи? Чисто и просто, днешният човек е в състояние да прави своите изследвания върху най-дълбоките истини, свързани с християнството, напълно независимо от Евангелията; но от друга страна, всяка жажда за познание, всеки стремеж за максимално бързо обхващане на определен сбор от понятия, биха могли да ни отведат ако не до пълно заблуждение, то и това е сигурно до едно изопачаване на истината.
към текста >>
“, или с други думи: На твоя въпрос аз би трябвало да дам такъв отговор, който един човек никога не бива да дава по
отношение
на себе си, защото този отговор може да даде само онзи, който стои срещу него.
“. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос. Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор? Ако вземем нещата от към страна на разума как бихме могли да допуснем, че Този, който притежава една толкова всеобхватна мъдрост, ще си послужи с подобно формулиране на своя отговор? Ако обаче разгледаме тези думи според начина, по който са записани в Хрониката Акаша, те придобиват съвършено друг смисъл. Защото в Хрониката Акаша не е записано: „Ти казваш това“, а нещо съвсем друго: „Като отговор това би трябвало да дадеш самият ти!
“, или с други думи: На твоя въпрос аз би трябвало да дам такъв отговор, който един човек никога не бива да дава по отношение на себе си, защото този отговор може да даде само онзи, който стои срещу него.
Дали това е истина или не е истина аз не искам да кажа; признаването на тази истина засяга не мен, а теб. Ти трябва да кажеш това; единствено тогава то би могло да има някакво значение! Сега Вие бихте могли да възразите: Това може и да е вярно, но може и да не е вярно! Разбира се, ако някой иска да разсъждава абстрактно, той би имал право. Но когато обхващаме с поглед цялата сцена и се питаме: Мога ли аз да разбера евангелския текст по-добре, ако взема предвид записаното в Хрониката Акаша?
към текста >>
Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на
Свещено
то писание са искали да скрият от непосветените.
От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин.
Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус? Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други. Обаче от неговите съчинения ние научаваме и нещо друго, което изглежда най-съмнителното в цялата тази работа, а именно, че Йеронимус знаел: Само онзи можел да разбере Евангелието на Матей, който вече е посветен в неговите тайни, и той открито признава, че не принадлежи към посветените. Или с други думи, той признава, че не разбира Евангелието на Матей!
към текста >>
И така, за нас е ясно, че Евангелията са предадени на поколенията по такъв начин, който задължително е трябвало да предизвика недоразумения и че днес задачата на всички нас, които сме свързани с окултизма, е да се върнем назад към истинския смисъл на християнството, по
отношение
на който през първите столетия на нашата ера са допуснати много грешки; ние разбираме също, че християнството ще изживее своята следваща епоха по съвсем различен начин, отколкото досега.
Накратко: Тук ние сме изправени пред едно огромно недоразумение. Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“. И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола. Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела. Но това е само един от многото подобни примери.
И така, за нас е ясно, че Евангелията са предадени на поколенията по такъв начин, който задължително е трябвало да предизвика недоразумения и че днес задачата на всички нас, които сме свързани с окултизма, е да се върнем назад към истинския смисъл на християнството, по отношение на който през първите столетия на нашата ера са допуснати много грешки; ние разбираме също, че християнството ще изживее своята следваща епоха по съвсем различен начин, отколкото досега.
От друга страна, нещата които обсъждаме тук, могат да бъдат дискутирани само от хора, които са се присъединили към нашето духовно-научно течение от последните години, или имат добрата воля активно да търсят антропософските истини в своите сърца. Понеже общо взето между Мистерията на Голгота и днешното време душите са минали през една инкарнация поне през една -, свързана с една или друга степен на познание, днес вече може да се говори върху Евангелията без някакво опасение, че това може да предизвика беда или нещастие. И така, ние се натъкваме на странния факт, че Евангелията така или иначе трябваше да бъдат предадени на поколенията, обаче самото християнство можеше да бъде разбрано само в неговата бледа, несъвършена форма; докато в същото време Евангелията изискваха такива изследователски методи, които трудно се ориентираха в това, кое е историческо и кое не, в резултат на което стана възможно отричането на абсолютно всичко. Обаче рано или късно това, което представлява първоначалната форма, трябва да се влее в сърцата и душите; и то ще породи една нова сила, за да може онова, което ще застане пред хората, да бъде действително прието от онези, които са усетили цялото достойнство на събитията от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота. Да, една окултна интерпретация на Христовото Събитие е крайно необходима подготовка за душите, които в близко бъдеще ще трябва да изживеят нещо съвършено ново, защото рано или късно, у хората ще се утвърдят нови душевни способности.
към текста >>
51.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ахав, царят, иска да придобие това лозе, обаче Набот категорично отказва, защото го цени като
свещено
наследство от своите деди.
Всичко, което Духовната наука, окултното изследване, установява за пророк Илия, напълно се потвърждава от онова, което е записано в самата Библия, макар че при повърхностен прочит на съответните глави несъмнено много неща остават доста неясни. Тук ще отбележа само едно от тях. В Библията четем, че Илия предизвика цялото обкръжение и целия народ на цар Ахав, под чиято власт той живее, противопоставяйки се на свещениците на Ваал, като издига два олтара: Един за жертвоприношението на Вааловите свещеници и друг за своето собствено жертвоприношение, за да покаже колко нищожна е силата на Ваал, лишена от каквото и да е духовно величие, докато при жертвоприношението на Илия веднага проличава цялото величие на Яхве или Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва срещу привържениците на Ахав. После идва чудният разказ за един от съседите на Ахав, а именно Набот, който притежава едно лозе.
Ахав, царят, иска да придобие това лозе, обаче Набот категорично отказва, защото го цени като свещено наследство от своите деди.
И сега ние се натъкваме на два важни факта в Библията. От една страна, тя напомня, че Йезабел, царицата, става враг на Илия, твърдейки че ще се погрижи Илия да бъде умъртвен, за да повтори съдбата на вааловите свещеници, които загинаха по време на неговото жертвоприношение. Но ето, че според библейския разказ тази смърт, замислена от царицата, не настъпва, а се случва нещо съвсем друго. Набот, съседът на Ахав, е поканен на един празник, разновидност на покаянието, заедно с други видни сановници и там той намира смъртта си заради Йезабел (1. Цар. 18.21).
към текста >>
Аз бих постъпил твърде странно, ако бих настоявал за някакво „подобрение“ на християнството, ако бих настоявал за едно по-добро разбиране на Христос Исус, което да отмени неговата смърт на кръста след трите години от Кръщението в реката Йордан, ако бих настоявал за едно по-добро
отношение
към този религиозен водач.
И какво ще отговори на това будистът, станал антропософ? Той ще каже: Аз се опитвам да разбера това, което представлява вътрешният нерв на християнството, а именно, че при Христос става дума за нещо много повече от един основател на нова религия. Мистерията на Голгота представлява нещо, което не е свързано с тази или онази личност; в случая не можем да разглеждаме човека Исус от Назарет като основател на религия, защото „Христос“ е този, който се инкарнира в него и умира на кръста, за да бъде изнесено пред човечеството това, което наричаме Мистерия на Голгота. Ние трябва да стигнем до убеждението, че тази Мистерия на Голгота е един космически факт. И тогава будистът ще каже: Сега, след като съм разбрал основната същност на твоята религия, след като и ти си разбрал моята религия, аз няма да твърдя, че Христос е една личност, която се преражда във времето.
Аз бих постъпил твърде странно, ако бих настоявал за някакво „подобрение“ на християнството, ако бих настоявал за едно по-добро разбиране на Христос Исус, което да отмени неговата смърт на кръста след трите години от Кръщението в реката Йордан, ако бих настоявал за едно по-добро отношение към този религиозен водач.
Защото важното тук е именно това, че Христос беше прикован на кръста, важното е какво точно се случи в резултат на кръстната смърт! Не бива да се заблуждаваме, казвайки: Ето, тук е извършена една голяма неправда и днес християнството би могло да помисли за своето усъвършенствуване. Нито един будист, който е антропософ, не би могъл днес да каже друго, освен следното: Както ти се опитваш да разбереш основната същност на моята религия, тъй и аз се опитвам да разбера основната същност на твоята религия. И какво ще се получи, ако отделните последователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него! А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я разбираш!
към текста >>
52.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
За всички тях думите на Буда звучаха като
свещено
слово.
Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето ученичество. И когато проследим столетията, през които будизмът постигна най-голямото си разпространение и се запитаме: Какво живееше в този будизъм, какво живееше в душите, в сърцата на неговите последователи? ние стигаме до следния отговор: Тези хора действително преследваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота. В центъра на техните мисли и чувства живееше всеобхватният и могъщ авторитет на Буда. Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите последователи.
За всички тях думите на Буда звучаха като свещено слово.
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе? Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира. Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая. За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед. Нека сега да се обърнем към един друг момент от световната история.
към текста >>
Тъкмо това неповторимо и
свещено
настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая.
В центъра на техните мисли и чувства живееше всеобхватният и могъщ авторитет на Буда. Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите последователи. За всички тях думите на Буда звучаха като свещено слово. И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе? Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира.
Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая.
За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед. Нека сега да се обърнем към един друг момент от световната история. Когато става дума за цели хилядолетия от еволюцията на човечеството, един век не означава кой знае колко много. Ето защо бих казал: Макар и образът, който сега извикваме пред нашата душа, следва да бъде изтеглен един век по-напред, с оглед цялостната еволюция на човечеството, той съществува почти едновременно със събитието Буда. Нека да си припомним как през 5.
към текста >>
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни
отношение
то на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик?
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
към текста >>
Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по
отношение
на духовното проучване тя напълно отговаря на живота.
Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата. Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин. Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо. Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство.
Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота.
Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия. Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума. Черният пипер и солта, захарта и червеният пипер са подправки и винаги стоят на масата; всички те са „едно и също“ нещо, а именно хранителни подправки.
към текста >>
Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за
отношение
то на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
Недопустимо е да се казва, че общо взето Кришна или Заратустра, Орфей или Хермес са само отделни разновидности на „едно и също“ нещо. Подобен начин на мислене няма нищо общо с честната и сериозна характеристика на нещата, също както е недопустимо да твърдим, че солта и черният пипер, както и захарта и червеният пипер са само различни форми на „едно и също“ вещество, което обобщено наричаме „хранителна подправка“. Много важно е тази методологическа забележка да бъде действително разбрана и да не прибягваме до удобни спекулации по пътя си към истината. И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция. Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус.
Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи. Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството. По-късно научаваме: Когато остава насаме с най-близките си ученици, Той започва да им тълкува тези образи.
към текста >>
И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до
отношение
то между Учителя и учениците?
Подобен начин на мислене няма нищо общо с честната и сериозна характеристика на нещата, също както е недопустимо да твърдим, че солта и черният пипер, както и захарта и червеният пипер са само различни форми на „едно и също“ вещество, което обобщено наричаме „хранителна подправка“. Много важно е тази методологическа забележка да бъде действително разбрана и да не прибягваме до удобни спекулации по пътя си към истината. И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция. Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус. Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците?
Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи. Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството. По-късно научаваме: Когато остава насаме с най-близките си ученици, Той започва да им тълкува тези образи. В Евангелието на Марко има един особен момент, когато Христос си служи пред мнозинството с образи, а после, обръщайки се към най-близките си ученици, започва да тълкува образите.
към текста >>
Ако някой би го попитал как си обяснява
отношение
то на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ.
И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва. От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата. И той не би могъл да говори по друг начин за тях.
Ако някой би го попитал как си обяснява отношението на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ.
За него образите бяха както действителност, така и обяснение на нещата. Мнозинството от хората, които се събираха около Христос Исус, все още притежаваха последни останки от древното ясновидство; тези души бяха изпратени тук, за да чуят, макар и в образи, това, което можеше да бъде казано за произхода на света и човечеството. И Христос Исус говореше на тези хора както би могло да се говори на хора, които разполагат с последните останки на древното ясновидство и до голяма степен формират душевния си живот именно с помощта на това остатъчно ясновидство. А какви бяха доверените ученици на Христос Исус? Вече казахме, че техният брой се определя от седемте сина на майката на Макавеите и от петте сина на Мататий.
към текста >>
Ще продължим утре, за да си отговорим на въпроса: Каква е истинската мисия на Христос Исус по
отношение
на човешката душа?
И така, ние сме изправени пред едно течение на общочовешката еволюция, което стига до Буда и там намира своя завършек; но имаме и едно друго течение, което започва от Сократ и е насочено към далечното бъдеще. Ако бих могъл да си позволя това сравнение, бих казал, че Буда и Сократ стоят един до друг като главите на две комети; при Буда светлинната опашка на кометата започва от главата на миналото; при Сократ светлинната опашка на кометата също започва от главата, но е отправена далеч напред към неясното бъдеще. Две комети, чиито глави светят едновременно, макар че поемат в срещуположни посоки: ето сравнението, с което бих желал да си послужа, когато говоря пред Вас за Буда и Сократ. Половин хилядолетие минава, за да настъпи един вид свързване на двете течения в лицето на Христос Исус. Ние вече описахме този процес, посочвайки съответните факти.
Ще продължим утре, за да си отговорим на въпроса: Каква е истинската мисия на Христос Исус по отношение на човешката душа?
към текста >>
53.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по
отношение
на това, което прозвучава откровението на Кришна, по
отношение
на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък.
Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма. До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред. Кришна живее приблизително няколко столетия преди Буда, обаче не това е важното в случая. Важното е друго: колкото повече се оставяме под въздействието на това, което е Кришна, и на това, което е Буда, толкова по-ясно виждаме, че в известен смисъл учението на Буда грее в по-чиста светлина именно в Кришна, докато при Буда както веднага ще посочим то намира своя край. Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред.
И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък.
Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ. И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна. За откровенията на Кришна трябва да кажем: В известен смисъл те представляват едно тайно учение. Защо?
към текста >>
И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и
отношение
то на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред. И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък. Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ.
И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
За откровенията на Кришна трябва да кажем: В известен смисъл те представляват едно тайно учение. Защо? Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското разбиране на нещата. И за да останат тайни нещата, които Кришна разкрива, далеч не е нужно да ги прикриваме чрез някакви външни средства, защото те остават тайни поради това, че само малцина се издигат до онази висота, която е необходима за тяхното разбиране. Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си.
към текста >>
В какво
отношение
се намира Буда спрямо Кришна?
И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата. И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока. И така, Кришна застава пред нас като един вид завършек на една голяма епоха. После, няколко века след него, идва Буда. И по какъв начин, ако мога тъй да се изразя, Буда представлява другия полюс на този завършек?
В какво отношение се намира Буда спрямо Кришна?
Нека още веднъж да си припомним характеристиката, която дадохме за Кришна. Могъщи, величествени откровения на старото ясновидство, изразени по такъв начин, че да бъдат разбрани от бъдещите поколения, които ще усещат в тях отзвука от старото ясновидство ето как Кришна застава пред нашите души. За хората неговото откровение е нещо, което те могат да приемат, казвайки си: Тук е събрана мъдростта на скрития зад материята духовен свят, света на причините, на духовните факти. Ето какво съдържа откровението на Кришна, изразено с неговите величествени, могъщи думи. И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние разбираме: Това е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък.
към текста >>
И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това
свещено
древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален свят, който сме свикнали да признаваме за единствен.
И ти, душа човешка, принадлежиш именно на онзи свят, за който ти говори Кришна. Но самата човешка душа какво изпитваше тя през следващите векове? Тя можеше да види как тези чудни древни откровения говореха за истинската, духовната, небесната родина на земното човечество. И тогава тя можеше да се вгледа в това, което я заобикаля. Тя виждаше с очите, чуваше с ушите, докосваше нещата с осезанието, размишляваше върху света с онзи разум, който никога не прониква в духовната област, за която става дума в откровението на Кришна.
И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това свещено древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален свят, който сме свикнали да признаваме за единствен.
Ние вече не живеем в духовната родина. Ние сме изхвърлени от онази висша сфера, която е възпята от Кришна. И тогава идва Буда. Как говори той за това, което възпяваше Кришна, за целия божествен свят? Как се обръща Буда към човешките души, които възприемат само това, което очите виждат и ушите чуват?
към текста >>
54.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно
отношение
някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин.
Нещата са същите, обаче не трябва да се вярва, че не трябва да се въртим някак си около тях и че вече ги познаваме, когато сме ги получили вече охарактеризирани от една гледна точка. Именно окултните факти са такива, че трябва да ги разглеждаме и обхождаме от най-различни гледни точки. В обсъждането на тези неща, които са съобщени от Духовната наука, се прави най-често грешките, че хората съдят върху тях именно по някои изказвания, които са били направени върху някои неща и нямат търпението да оставят да действуват върху тях всичко което може да бъде казано от най-различните гледни точки. Тогава се явява също за обикновения човешки ум разбирането, за което говорихме вчера в публичната сказка, върху "Истини на духовното изследване". Днес не искаме толкова много: да започнем от там, където живота след смъртта започва в онази област на свръхсетивния свят, която обикновено наричаме Камалока, а главно там, където животът в Камалока е вече завършил и започва животът в същинския духовен живот, главното след Камалока до настъпването отново на едни нов земен живот и където се образуват силите за едно ново земно въплъщение.
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин.
И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта. Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят. Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят. Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи.
към текста >>
Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно
отношение
, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят.
Вътрешно спокойствие, него трябва да добием тогава нещата идват при нас. И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания.
Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят.
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него.
към текста >>
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по
отношение
на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят.
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
към текста >>
Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото
отношение
, което сме имали тук във физическия свят към тях.
Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят.
Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях.
Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта.
към текста >>
Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето
отношение
към него.
Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях.
Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него.
Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са.
към текста >>
Виждаме ясно: Така стои работата с нашето
отношение
, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето
отношение
то трябва да остане такова каквото е.
Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е.
Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са. Ние насочваме поглед назад върху това, което сме извършили, обаче трябва да изживеем по-нататък нещата такива каквито са. Ние трябва да изживеем напълно последствията на това, което сме извършили и имаме ясното изживяване, че не можем да изменим нищо от него.
към текста >>
Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как
отношение
то не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това
отношение
би трябвало да бъде друго.
Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е.
Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго.
И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са. Ние насочваме поглед назад върху това, което сме извършили, обаче трябва да изживеем по-нататък нещата такива каквито са. Ние трябва да изживеем напълно последствията на това, което сме извършили и имаме ясното изживяване, че не можем да изменим нищо от него. Така върви не само с отношенията с другите хора, така върви с целия наш душевен живот след смъртта.
към текста >>
Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително
отношение
, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек.
Защото този душевен живот зависи от някои неща. Първо бихме искали да ви представим малко този живот след смъртта, описвайки го като чрез имагинация /чрез образи/, чрез астрални образи. Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността. Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението.
Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек.
Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването.
към текста >>
Едно последствие на нашето земно
отношение
е първо главното в изживяването.
Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение.
Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването.
Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето. Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество.
към текста >>
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно
отношение
към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят.
Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят.
Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност. Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас. Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии. Обаче, за да разберем как се вживяваме, за това е необходимо фактически да се осветлим върху възприеманите чрез имагинативното познание отношения на величините на нашето същество, като излизаме като се вмъкваме с нашето душевно същество от нашето физическо тяло.
към текста >>
Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за
отношение
на един човек към друг, когато той се намира след смъртта.
Аз мога да опиша в подробности как изглежда това, обаче съзнанието за него съществува напълно. Сега ние сме ограничени в едно толкова малко пространство както на Земята, а цялото наше битие обхваща фактически тази далечна окръжност, която е очертана от пътя, който планетата Меркурий описва привидно около Земята. Това време което преживяваме, как ние го преживяваме зависи също от това, как сме се подготвили тук на Земята, какви сили сме приели тук, за да се врастнем по един правилен, или неправилен начин в сферата на Меркурий. При окултното изследване, можем да сравним двама човеци, или няколко човека, но да речем първо двама човека, за да стигнем до едно познание на този факт. И тук сравняваме душата на един човек, който е минал през вратата на смъртта с едно морално състояние на душата, също самата душа идвайки от земния живот с едно морално разположение, с душата на едни човек с едно неморално настроение, състояние.
Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за отношение на един човек към друг, когато той се намира след смъртта.
Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа. Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят. Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него. Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност.
към текста >>
Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко
отношение
между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера.
Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера.
И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор. Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор. Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите. Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение.
към текста >>
В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно
отношение
.
Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание.
В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение.
Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение. През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване. Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето. И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето.
към текста >>
Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво
отношение
.
Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение.
Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение.
През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване. Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето. И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес.
към текста >>
Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали
отношение
на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души.
Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях. Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания. В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност.
към текста >>
Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата Тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по
отношение
на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата Тайна е много често подчертавана и поради това не се съди еднакво за другите религиозни вероизповедания.
В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества. Могат да се изнесат много неща за универсалността на действително разбраната Христова Тайна. В течение на годините ние изнесохме вече много неща: обаче тази Христова Тайна трябва по-ясно и постоянно да бъде осветлявана от различни страни.
Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата Тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по отношение на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата Тайна е много често подчертавана и поради това не се съди еднакво за другите религиозни вероизповедания.
Такъв един упрек е едно извънредно лошо разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване. И ако последователят на Буда би искал да каже: Ти поставяш Християнството над Будистката религия, защото изтъкваш Христа като нещо твърде особено, това не се намира в моите религиозни книги, следователно ти онеправдаваш Будизма такова едно изказване е също толкова неразбираемо, както ако будистът би желал неговите съмишленици да не приемат Коперниковата мирова система, защото и това не се намира в свещените книги на Будизма. Фактът, че неща които са били открити по-късно се признават за истини, няма нищо общо с еднаквото значение на религията. Тайната на Голгота е такава, че тя не е никаква особена привилегия, а е една истина на Духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата Духовна наука. Ако това е още особено неразбираемо, то още по неразбираемо е да се говори за това, че всички религиозни вероизповедания, трябва да бъдат сравнявани абстрактно и че трябва да се приеме един вид абстрактна равностойност на същността на всички религиозни вероизповедания.
към текста >>
Действително не бе приет национален Бог, а по
отношение
на външния живот една съвършено чужда личност.
Но вземете сега външните факти. Бихме ли имали ние в Европа едно религиозно вероизповедание, което да бъде третирано по същия начин, както индийското вероизповедание? Ако бихме имали едно такова вероизповедание, тогава би трябвало да изповядваме, да се кланяме на древният Вотан. Това беше един национален Бог, беше това, което беше дадено на едно единствено, на едно отделно племе. А какво стана в Западна Европа?
Действително не бе приет национален Бог, а по отношение на външния живот една съвършено чужда личност.
От Юдея тук дойде Исус от Назарет. Докато по същество другите религиозни вероизповедания имат в себе си нещо религиозно егоистично и не искат да се издигнат над този егоизъм, забележителното в Западна Европа е именно това, че тя е изтласкала на заден план своите религиозно-егоистични системи, например старата Вотанова система и е приела нещо, заради неговото душевно съдържание. За Западна Европа Християнството съвсем не е в същият смисъл едно религиозно-егоистично вероизповедание, каквито са били други религиозни вероизповедания на други народи на отделни народи. Това е извънредно важното, което трябва да бъде взето под внимание още насочвайки поглед върху външните факти. И това съставлява универсалността на Християнството в едно отношение, когато това Християнство знае да поставя действително Тайната на Голгота в центъра на развитието на човечеството.
към текста >>
И това съставлява универсалността на Християнството в едно
отношение
, когато това Християнство знае да поставя действително Тайната на Голгота в центъра на развитието на човечеството.
Действително не бе приет национален Бог, а по отношение на външния живот една съвършено чужда личност. От Юдея тук дойде Исус от Назарет. Докато по същество другите религиозни вероизповедания имат в себе си нещо религиозно егоистично и не искат да се издигнат над този егоизъм, забележителното в Западна Европа е именно това, че тя е изтласкала на заден план своите религиозно-егоистични системи, например старата Вотанова система и е приела нещо, заради неговото душевно съдържание. За Западна Европа Християнството съвсем не е в същият смисъл едно религиозно-егоистично вероизповедание, каквито са били други религиозни вероизповедания на други народи на отделни народи. Това е извънредно важното, което трябва да бъде взето под внимание още насочвайки поглед върху външните факти.
И това съставлява универсалността на Християнството в едно отношение, когато това Християнство знае да поставя действително Тайната на Голгота в центъра на развитието на човечеството.
Това Християнство не е напредвало още особено много в своето развитие, защото в това Християнство не могат да бъдат още правилно различени две неща. Кой е християнин в истинския смисъл на Тайната на Голгота? Християнин е онзи, който знае, че в Христос е живял духът на Слънцето, че в Тайната на Голгота е станало нещо реално, че духът на слънцето е разлял над Земята своето Същество и че Христос е умрял за всички хора. Въпреки, че апостол Павел е проповядвал, че Христос не е умрял само за евреите, а също и за езичниците. Тези негови думи се разбират днес твърде малко.
към текста >>
И в известно
отношение
можем да си кажем: Ние носим в себе си целият Космос така, както той може да се съедини, когато той може правилно да се съедини с това, което сме донесли със себе си като настроение, като съдържа ние на душата при нашето пътуване през Космоса, при нашето разширение в мировите сфери след нашето предишно земно съществуване.
Но ние сме приели силите на целия Космос, в нашето същество са действували силите на целия Космос. Ако през време, когато сме се развивали в мировото пространство сме приели в нас космическите сили толкова добре, колкото по-добре сме се подготвили и нашата Карма се образува чрез начина, по който сме живели заедно с хората, които сме срещали там, чрез това че след смъртта сме живели дружелюбно със тях, в нас се образуват силите, които чрез Кармата изправят тези неща в един земен, нов земен живот. Фактът, че се явяваме, като един човек, че сме в състояние да имаме Кармата вътрешно, която същевременно приема в себе си космическите сили, това зависи обаче от факта, че в определено време между смъртта и едно ново раждане сме приели в нас космическите сили, силите на целият Космос. И когато във физическия свят се ражда един човек, тогава с физическия човешки зародиш се е съединило това, което се е свило до най-малки размери, обаче е почерпило силите на целия Космос, когато е било увеличено до невъобразимо големи размери. Ние носим именно в себе си целият Космос, когато се въплъщаваме отново на Земята.
И в известно отношение можем да си кажем: Ние носим в себе си целият Космос така, както той може да се съедини, когато той може правилно да се съедини с това, което сме донесли със себе си като настроение, като съдържа ние на душата при нашето пътуване през Космоса, при нашето разширение в мировите сфери след нашето предишно земно съществуване.
Тези две неща се съединяват, приспособяват се заедно, бихме могли да кажем: приспособлението към целия Космос и към нашата минала Карма, което обаче трябва да влезе в хармония с целия Космос. С това аз се запознах при изследванията от последните три месеца по един извънредно чуден начин в отделните случаи казвам това изрично в отделните случаи. Когато един човек умира, следователно минава през вратата на смъртта, той умира при определено съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важно, съществен за един по-нататъшен живот на /Земята/ душата, важно е в смисъла, че то се отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък като отпечатък. И в тази душа остава стремежът нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, при определена констелация.
към текста >>
Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по
отношение
на неговото собствено същество.
Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство.
Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество.
Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието.
към текста >>
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам
свещено
то задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Ние разглеждаме човека по
отношение
на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз.
Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята.
Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз.
Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане. Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера. Силите от които се нуждаем за етерното тяло можем да получим, когато се разширяваме в планетната система. И един човек който донася там със себе си правилни сили, когато минава през времето на смъртта и едно ново раждане. Така става, че силите от които се нуждаем за нашето етерно тяло, остават астрофизични.
към текста >>
Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно
отношение
, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман.
За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството.
Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман.
Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме. Защото все повече и повече наближава времето в развитието на човечеството, когато ще трябва да научим, че важно е същественото, а не учението. И при нищо друго не ни се представя, как важното е същественото, а не съдържанието на думите, както при Тайната на Голгота. И понеже с хората които действително проверяват това, което трябва да бъде казано тук от окултните източници, можем най-лесно да се спогодим, бих искал да проверите съвсем точно това, което имам сега да кажа. Във всички религиозни вероизповедания, не съществува нищо подобно на това.
към текста >>
Хората обичат някого, към когото се чувствуват привлечени, особено чрез това, или онова
отношение
и общо взето те се задоволяват с това, което се нарича обща човешка любов: те обичат общото човечество.
Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния свят, а чрез погледа, който е изострен от Духовната наука. Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на Духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни. И ние се стараем да развием разбиране за всяка човешка душа. Обаче това разбиране за всяка човешка душа е нещо различно от това, което в живота често пъти хората наричат разбиране. В живота любовта е, за съжаление често пъти твърде егоистична.
Хората обичат някого, към когото се чувствуват привлечени, особено чрез това, или онова отношение и общо взето те се задоволяват с това, което се нарича обща човешка любов: те обичат общото човечество.
Но що е това? Ние трябва да можем да разбираме всяка една човешка душа. Може би, не ще намерим, че всяка една душа е нещо отлично, но това не е лошо, защото ние с нищо не вредим повече на една душа, освен когато я възнасяме до небето, чрез една сляпа любов!!! За този фактор ще говорим още по-отблизо в други ден.
към текста >>
55.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към
свещено
то число три, както се казва.
в живота след смъртта. С днешният ден кръжокът от Берна празнува своята първа петгодишнина и същевременно ние сме в състояние да се съберем днес за първи път в това помещение, което чрез неговата форма трябва да бъде по достоен начин една сграда за нашите духовни стремежи и нашата духовна работа на това място. Когато се търсят такива сгради и когато сме в състояние да провеждаме все повече и повече нашите събрания в такива сгради, това винаги означава нещо в нашите духовни стремежи. Ние знаем, че сега вече на много места нашите съмишленици се стремят да имат такива помещения и те са вече създадени. И на днешния ден, които както току що охарактеризирахме е за нас едно двойно тържество, можем да кажем встъпително няколко думи също и за значението на едно такова помещение.
При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към свещеното число три, както се казва.
И в душевният живот на човека, ние срещаме това число три изразено в мисленето, чувствуването и във волята. Когато размислим върху мисленето, ние ще си кажем: В нашето мислене ние трябва да се насочваме според обективните необходимости. Защото, ако в нашето мислене било то мислене на физическото поле, върху нещата на физическото поле, или върху нещата на по-висшите светове ако в нашето мислене не се насочваме според необходимостите, можем да изпаднем само в грешки и не ще стигнем до истината. В нашето воление ние трябва да се насочваме първо също така според това, което ни казват определени външни морални принципи. Ние отново трябва да се насочваме според необходимости и можем да кажем, че по отношение на нашето мислене и на нашето воление необходимостите проникват от по-висшите светове във физическия свят.
към текста >>
Ние отново трябва да се насочваме според необходимости и можем да кажем, че по
отношение
на нашето мислене и на нашето воление необходимостите проникват от по-висшите светове във физическия свят.
При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към свещеното число три, както се казва. И в душевният живот на човека, ние срещаме това число три изразено в мисленето, чувствуването и във волята. Когато размислим върху мисленето, ние ще си кажем: В нашето мислене ние трябва да се насочваме според обективните необходимости. Защото, ако в нашето мислене било то мислене на физическото поле, върху нещата на физическото поле, или върху нещата на по-висшите светове ако в нашето мислене не се насочваме според необходимостите, можем да изпаднем само в грешки и не ще стигнем до истината. В нашето воление ние трябва да се насочваме първо също така според това, което ни казват определени външни морални принципи.
Ние отново трябва да се насочваме според необходимости и можем да кажем, че по отношение на нашето мислене и на нашето воление необходимостите проникват от по-висшите светове във физическия свят.
Човекът се чувствува действително в истинския смисъл на думата свободен в своето чувствуване. То е съвършено различно от мисленето и волението. В чувствуването, в усещането ние се чувствуваме най-правилно, когато не изпитваме принуждението на мисленето и на волението, а когато сме отдадени на това, което именно може да бъде чувствувано. Защо това е така? Да при мисленето ние чувствуваме, че то е свързано с нещо, че зависи от нещо.
към текста >>
Когато следователно в течение на 15 години сме обичали много малко един човек, ние разбираме това и преживявайки това ние развиваме силата, когато отново се въплътим на Земята, да променим това
отношение
.
Обаче тези възможности ни липсват след смъртта. Когато след смъртта намираме един човек, към когото на Земята сме проявили малко любов, или неоправдана любов, ние вижда ме наистина това, чувствуваме това много по-точно и по-силно отколкото това на Земята, обаче не можем да изменим нищо от това положение. То трябва да остане такова. Това е именно особеното, че отношенията на живота имат определена непроменливост. Чрез това, че те остават нещо непроменено, в нашата душа се развива силата, която урежда нашата Карма.
Когато следователно в течение на 15 години сме обичали много малко един човек, ние разбираме това и преживявайки това ние развиваме силата, когато отново се въплътим на Земята, да променим това отношение.
Чрез това развиваме силата и волята за кармическото изправяне. Тази е техниката на Кармата. Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание. Така както живеем нормално на Земята, в будното състояние ние живеем в нашият Аз. Под нашето азово съзнание е астралното съзнание, или подсъзнанието.
към текста >>
След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това
отношение
.
Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание. В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание.
След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение.
Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание. Тогава човекът става напълно истинен в това отношение.
към текста >>
Тогава човекът става напълно истинен в това
отношение
.
След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание.
Тогава човекът става напълно истинен в това отношение.
Тук имаме една от точките, където можем да видим, как Духовната наука е действително призвана, когато е правилно разбрана, да действува плодотворно в целият човешки живот. Човекът, който е минал през вратата на смъртта, не може да промени нищо в неговите отношения към съществата, които са около него, а и другите които са около него също не могат. След смъртта настъпва непроменяемост на отношенията. Обаче там, където все още може да настъпи променяемост, това е областта на отношенията между умерилите и живите. Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта.
към текста >>
В това
отношение
усвояването на Духовната наука създава финност на чувствата и усещанията.
И онези моменти, в които с нас стават особено важни неща в света на възможното, това са благоприятните моменти, в които мъртвите могат да се приближат към нас. Да предположим, че някой излиза с пет минути по-рано от обикновено, благодарение на това е бил запазен от загиване, или би му се случило нещо неприятно. В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават. Но човекът живее грубо. Той се интересува само от грубото, а не от финността на живота, които действуват и стават в този живот.
В това отношение усвояването на Духовната наука създава финност на чувствата и усещанията.
Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях. Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота. Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение.
към текста >>
Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по
отношение
на божествено духовното.
Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях. Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота. Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение.
Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на божествено духовното.
В тази сфера на Венера хората са групирани според религиозният стремеж така и религиозното изживяване са решаващи. В сферата на Венера групирането става сама според религиозните вероизповедания и светогледните убеждения. Онези, които имат един и същ светоглед, са съединени в сферата на Венера в големи, мощни общности. Те не са самотници. Самотници са онези, които не могат да развият някакви религиозни чувства и импулси.
към текста >>
Но по
отношение
на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувствува различно от нас.
В цялост можем да кажем: Ние можем да се съберем с онези, които имат с нас еднакъв светоглед еднаква вяра. Други религиозни изповедания са трудно разбираеми за нас в тази сфера сферата на Венера. След това идва сферата на Слънцето. Това е следващото време след смъртта. В сферата на Слънцето може да ни помогне още само онова, което изразява различните религиозни вероизповедания, което може да хвърли мост, от едно религиозно изповедание към друго.
Но по отношение на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувствува различно от нас.
Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това насърчаване трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга. Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът.
към текста >>
И тук трябва фактически да кажем, че в това
отношение
Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания.
И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда. Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества.
И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания.
Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те.
към текста >>
Това е една съществена разлика по
отношение
на индуската религия, или по
отношение
на Будизма.
Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада.
Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма.
Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те. В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост. Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове. Вие сте подобни на Боговете.
към текста >>
И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е
отношение
то на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот.
Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас. Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс. Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение.
И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот.
Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето. Ние ставаме все по-големи и все по-големи, имаме под нас Слънцето и над нас цялото велико звездно небе. Ние се врастваме в това велико и мощно мирово пространство, в Космоса до определени граници. И през време когато се врастваме в мировото пространство вън от Слънцето, върху нас действуват космическите сили от всички звезди. Ние стигаме до една граница и след това отново започваме да се смаляваме, да се свиваме и влизаме отново и онова, през което сме минали преди това.
към текста >>
56.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по
отношение
на така наречените мъртви, по
отношение
на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане.
Влизането на взаимни отношения между живите и така наречените мъртви. Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота.
От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане.
Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви. Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Онези, които умират преди хората, с които са били в
отношение
тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин.
Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви. Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин.
Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина.
към текста >>
Човек може да има често този потресающ опит, по
отношение
на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там. От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
към текста >>
В нашата епоха е именно така, като че всяко
отношение
е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха.
В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно.
към текста >>
Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в
отношение
с една душа.
И това четен на мъртвите е често пъти много важно. Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях. Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях.
Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.
Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество. В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда. Когато някой вярва, че е достатъчно само един човек да умре, за да влезе той във връзка, да влезе в допир с целия духовен свят, това е една голяма грешка. Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели. Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта.
към текста >>
Ние не можем да влезем току така, в
отношение
с кое да е същество.
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях. Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.
Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество.
В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда. Когато някой вярва, че е достатъчно само един човек да умре, за да влезе той във връзка, да влезе в допир с целия духовен свят, това е една голяма грешка. Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели. Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта.
към текста >>
Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по
отношение
на своята душа и след смъртта.
Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа. Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество. В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда. Когато някой вярва, че е достатъчно само един човек да умре, за да влезе той във връзка, да влезе в допир с целия духовен свят, това е една голяма грешка. Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта.
Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено.
към текста >>
Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и
отношение
между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
Мъртвите ще живеят с нас. И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо. Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите.
към текста >>
И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също
отношение
то на света и на човечеството със свръхсетивните светове.
Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души. Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго. В нашето съществувание ние ще можем да живеем по-съвършено по друг начин заедно с мъртвите, защото ще разберем, какво правят мъртвите. Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Защото неразбираеми остават много неща, които стават тук във физическия свят.
И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове.
Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта.
към текста >>
Тук ние виждаме определено
отношение
на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно.
Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората.
към текста >>
Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно
отношение
ограничени.
Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие.
Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени.
Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии. В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие.
към текста >>
Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова
свещено
чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по
отношение
на нея в живота.
Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот.
Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота.
Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други.
към текста >>
И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по
отношение
на свръхсетивните светове.
Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци.
И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове.
А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука. Това настроение ще се разпространи все повече и повече в настоящето време, защото вътрешно ленивите и вътрешно суетните хора се разпространяват все повече и повече в света. И в близко време може много добре да се получи, че против Духовната наука да се проявява все повече омраза и да се хвърлят все повече нападки, отколкото е ставало до сега.
към текста >>
Това е, обични приятели, което бих искал да обрисувам пред вашето съзнание, като един вид картина на бъдещето поради факта, че е добре да си спомняме в нашето време, как чрез възбудата на правилните чувства по
отношение
на тази Духовна наука: ако сме познавали действително Духовната наука и нейната мисия, трябва да застанем сигурно на почвата, от която можем да гледаме спокойно вътре в себе си развитието на бъдещето, макар и може би външно можем да бъдем доведени в дисхармония, можем да бъдем все повече онеправдани.
Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно. Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед. Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките души. Тези демонически същества постепенно са изпращали именно срещу това, което трябва да оплоди хората от духовната страна.
Това е, обични приятели, което бих искал да обрисувам пред вашето съзнание, като един вид картина на бъдещето поради факта, че е добре да си спомняме в нашето време, как чрез възбудата на правилните чувства по отношение на тази Духовна наука: ако сме познавали действително Духовната наука и нейната мисия, трябва да застанем сигурно на почвата, от която можем да гледаме спокойно вътре в себе си развитието на бъдещето, макар и може би външно можем да бъдем доведени в дисхармония, можем да бъдем все повече онеправдани.
към текста >>
57.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
По
отношение
на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления. С право можем да го наречем вътрешно сетиво. Можем да го наречем вътрешно сетиво, тъй като всичко което изживяваме само вътрешно като страдание и радост, като страсти и афекти, ние отново можем да го съединим с всичко онова, което вътрешното сетиво ни дава. Някои страсти можем да наречем тъмни, студени страсти, други топли, светли, ясни страсти. Или с други думи: Нашата вътрешна същност действува обратно върху това, което изгражда вътрешното сетиво.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво. Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво. Днес ние постъпваме така, понеже нашето познание върви по един обратен път.
към текста >>
За състоянието Сатва можем да говорим както при
отношение
то на душата към Будхи и Манас, така също и при
отношение
то на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи.
Достатъчно е да разгледаме само човешката природа. Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим израз в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на преден план идва именно душевно-духовната същност. И така, ние имаме пред себе си един човек, виждаме как пред нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим израз на своята душевно-духовна същност. Тук надмощие взема не физическият принцип; тук победител над физическия принцип е именно човекът. Това състояние, при което душата побеждава външния принцип на обвивките, на така наречените тела, ние наричаме Сатва.
За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи.
Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити. Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло. Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи. И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас.
към текста >>
Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено
отношение
на душата към нейните обвивки,
отношение
то на духовния принцип в съответното същество към природния принцип,
отношение
то на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити.
Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим израз в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на преден план идва именно душевно-духовната същност. И така, ние имаме пред себе си един човек, виждаме как пред нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим израз на своята душевно-духовна същност. Тук надмощие взема не физическият принцип; тук победител над физическия принцип е именно човекът. Това състояние, при което душата побеждава външния принцип на обвивките, на така наречените тела, ние наричаме Сатва. За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи.
Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити.
Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло. Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи. И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение.
към текста >>
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в
отношение
то на Тамас към природните принципи.
Тук надмощие взема не физическият принцип; тук победител над физическия принцип е именно човекът. Това състояние, при което душата побеждава външния принцип на обвивките, на така наречените тела, ние наричаме Сатва. За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи. Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити. Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло.
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи.
И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение. Следователно, трябва да различаваме характеристиката на отделните форми на Пракрити от главния принцип на диференцираната първична субстанция, включително до грубото физическо тяло най-долу: тази е едната характеристика, валидна за принципа на обвивките. Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия предлага, за да охарактеризира отношението на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума.
към текста >>
Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия предлага, за да охарактеризира
отношение
то на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума.
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи. И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение. Следователно, трябва да различаваме характеристиката на отделните форми на Пракрити от главния принцип на диференцираната първична субстанция, включително до грубото физическо тяло най-долу: тази е едната характеристика, валидна за принципа на обвивките.
Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия предлага, за да охарактеризира отношението на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума.
Тази характеристика е дадена чрез трите състояния: Сатва, Раджас, Тамас. Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо. Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание.
към текста >>
Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по
отношение
на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по
отношение
на светлината и тъмнината.
Напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: При цветовете, намиращи се близо до синьото и виолетовото, тъмнината преобладава над светлината, и един цвят е син или виолетов благодарение на това, че тъмнината преобладава над светлината, а друг цвят е зелен или жълто-зелен, благодарение на това, че тъмнината и светлината се намират в равновесие, а трети е червен или оранжев, когато принципът на светлината преобладава над принципа на тъмнината. При философията Санкхия също имаме този принцип на трите състояния, включващи в себе си всички явления на света; там например имаме Сатва, когато духовното преобладава над природното. Аристотел прибягва до същата характеристика, когато говори за цветовете. Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното представляват състоянието Сатва на светлината. При Аристотел този принцип вече не съществува, но все пак при него старият принцип на философията Санкхия е донякъде запазен.
Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината.
Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот. Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост.
към текста >>
Самият Буда по
отношение
на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия.
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги представя според трите състояния Сатва, Раджас и Тамас. Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства. Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия.
Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия.
Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове.
към текста >>
Ние нагледно трябва да си представим
отношение
то на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман.
Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства. Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия.
Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман.
Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми.
към текста >>
Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от
отношение
то на човешката душа към тези форми.
Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове.
Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми.
А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога. И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита. Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите.
към текста >>
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала:
Свещено
то озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
към текста >>
Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по
отношение
на формите.
Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога. И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита. Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите.
Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите.
Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога.
към текста >>
58.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И наистина душата на човека едва тогава се обогатява плодоносно, когато той достигне до това становище по
отношение
на външния свят.
В картинни образи, взети от природата, Христос обяснява на своите ученици духовните процеси. Той говори за семена за посев, които са разпръснати и имат различна съдба. Това може да бъде само едно сравнение, понеже самите неща в природата са отражения, подобия. След това обаче, когато пояснява на учениците си, че самият той е едно цяло с духовната природа на всичко съществуващо, че той трябва да премине през смъртта, че това, което живее в него и което трябва да бъде потопено в смъртта, за да разцъфти по-късно като сила в човешките души и човешките сърца, което той ще даде на всички хора чрез тази смърт, тогава той говори за действителността, понеже говори за Духа и за това, което ще се случи чрез този Дух. Оттук се разбира, че истинското познание се постига само тогава, когато човек постепенно навлезе зад мировите тайни и познае, че това, което застава срещу него, е само отражение, само подобие на духовните процеси.
И наистина душата на човека едва тогава се обогатява плодоносно, когато той достигне до това становище по отношение на външния свят.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
към текста >>
Знакът на Овена не означава съзвездието Овен, а това, че Слънцето или Луната се намират в определено съ
отношение
към въпросното съзвездие и от това произхождат особени сили.
Ние започваме да изучаваме тези неща в малкото по начина, по който духовно-научно днес извършихме това тук. Ще е необходимо много дълго време докато науката тръгне по този път и докато изследването на тези неща в техните действителни взаимовръзки се започне от окултните извори. Но това някога трябва да стане. Когато в смисъла на днешното окултно развитие човек се изправи срещу света и всичко външно приеме за знаци, за сравнения, в нашия „Душевен календар“32 той ще има една червена нишка. Не трябва да се вярва, че знаците на зодиакалните съзвездия представляват самите съзвездия.
Знакът на Овена не означава съзвездието Овен, а това, че Слънцето или Луната се намират в определено съотношение към въпросното съзвездие и от това произхождат особени сили.
Тези знаци не означават нещо поставено в пространството, а че дадени сили действат така, или иначе. Това, което се нарича пространство, е фантазия.1 Отвсякъде действат духовни сили и знаците изразяват как те действат. Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз на съвсем определен начин на въздействие от духовни сили надолу към Земята. Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание. Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение.
към текста >>
Но да се предпазват хората от заблуждения е
свещено
задължение.
Това е събитие от интернационален характер. И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи. Където се твърдят такива неща, там не е налице склонността да се разглеждат нещата, с които ние тук се занимаваме. Там просто нищо не се разбира относно Христос и Мистерията на Голгота. Разпространяват се изопачения в света и за съжаление на такива изопачения се вярва.
Но да се предпазват хората от заблуждения е свещено задължение.
Не е приятно задължение да им се казват такива истини, но това трябва да се прави. Казва се от друго място, че същото право важи за всички, но правото се изопачава. Не става въпрос да се кажат или напечатат някои неща, а за това, да се възцари истината между нас и истината да бъде наш свещен закон. В нашия календар искаме да покажем раждането на Аза. С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане.
към текста >>
Те са нещо вечно, което изобразява
отношение
то между духовнои сетивно-възприемаемото.
И макар че сега сме го направили лошо, през следващата година ще го подобрим. Преди всичко е важна втората част на този „Душевен календар“. Аз се опитах да дам такива медитативни формули за всяка седмица, каквито душата да може да изживее вътрешно-медитативно и те да действат в нея така, че тя да намери взаимните връзки между своя собствен вътрешен живот и това, което се дирижира от божествено-духовните същества в протичането на времето. Тези медитации, когато се правят сериозно и с отдаване, наистина довеждат дотам, че можем да изживеем срещата си с тези същества. В петдесет и две медитативни формули са събрани продължителни окултни опитности и изследвания, които могат да бъдат времеви форми за един вътрешен душевен живот, който може да се свърже чрез това с процесите на божествено-духовното изживяване.
Те са нещо вечно, което изобразява отношението между духовнои сетивно-възприемаемото.
Постепенно всеки ще види ценността на този „Душевен календар“, който ще запази своето значение за всички години и постепенно ще изведе човешката душа по пътя към Духа, който живее и твори в целия Космос. Но не е лесно човек съвсем да изчерпи дълбокия смисъл на тези медитативни формули. За това човешката душа се нуждае от дълги години. В този календар е документирано не само едно просто хрумване, което изведнъж се е появило, а едно действие, което стои в органическа връзка с цялото наше движение и постепенно ще бъде разбрано защо в него това е направено така, а онова другояче.
към текста >>
59.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно това е значението на новото време в това
отношение
, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора.
Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане. Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33. И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост.
Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора.
Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него. Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии. „Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
към текста >>
Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било
свещено
за тези, които знаеха нещо за него.
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска.
Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии. „Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е.
към текста >>
Потръпва той,
свещено
то така дребнаво да
и пак отново идваща в съзнание. Който това на други да разкаже пожелае, би го изказал само с ангелски слова, понеже чувства на изречените думи бедността.
Потръпва той, свещеното така дребнаво да
изкаже, чрез думите така невзрачно да направи, че грях изглежда му това, и сам треперещ, устата си затваря. Забраната, сам посветеният пред себе си
към текста >>
свещено
то дори.
със думи да изкажат, каквото са видели, почувствали и чули в свещена ясна нощ. За да не пречи шумът на техните безчинства на по-добрия, потънал в съзерцание, и празнодумието им да не го настройва срещу
свещеното дори.
Като че във калта се би стъпило, ако на паметта то би се доверило, и да не стане свещеното за подбив, за играчка и за стока на софистите, които тя за левче там продаваше,
към текста >>
и да не стане
свещено
то за подбив,
на по-добрия, потънал в съзерцание, и празнодумието им да не го настройва срещу свещеното дори. Като че във калта се би стъпило, ако на паметта то би се доверило,
и да не стане свещеното за подбив,
за играчка и за стока на софистите, които тя за левче там продаваше, за покривало на дарените със слово лицемери, или дори за пръчката на весело дете тъй празно свещеното накрая да остане,
към текста >>
тъй празно
свещено
то накрая да остане,
и да не стане свещеното за подбив, за играчка и за стока на софистите, които тя за левче там продаваше, за покривало на дарените със слово лицемери, или дори за пръчката на весело дете
тъй празно свещеното накрая да остане,
че само като ехо от чуждите уста, живота свой то да крепи. Не носеха дори скъпернически синовете ти, богиньо, честта ти свята по улици и по пазари,
към текста >>
Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по
отношение
духа на Е. П.
Естествено беше, че в началото теософското движение стоеше в една индивидуална насока; но то стана голямо и значително и е необходимо в това теософско движение да се внесе едно друго течение. Вече е необходимо към теософското движение да се добави течението, което през четиринадесетото столетие произлезе от окултните извори чрез розенкройцерството и което беше заключено за госпожа Блаватска. Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота. И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П. Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение?
Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П.
Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини. Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение.
към текста >>
И ние се научаваме да разбираме, че светът, в който той е бил като Йоан Кръстител, отново възкръсва в Рафаел и чрез това, че е роден на Разпети петък, той подчертава в какво
отношение
се намира с историческото появяване на Христос.
Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос. Така Рафаел предизвестява духовния Христос, който отново може да бъде обхванат от духовната наука. И чрез духовната наука узнаваме, че същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия и в Йоан Кръстител, е живяла също и в Рафаел.
И ние се научаваме да разбираме, че светът, в който той е бил като Йоан Кръстител, отново възкръсва в Рафаел и чрез това, че е роден на Разпети петък, той подчертава в какво отношение се намира с историческото появяване на Христос.
Тук намираме третия вестител след пророк Илия и Йоан Кръстител. Сега, когато погледнем към образа на Йоан Кръстител, разбираме някои от въпросите, които може да постави този, който гледа в бъдещето. Той умира като мъченик, преди да се е извършила Мистерията на Голгота, той изживява времето на зазоряването на Мистерията на Голгота, времето на прозренията, на предвестяването, същевременно времето на радостта, той обаче не изживява времето на жалбите, на страданието. Щом това настроение се е пренесло в личността на Рафаел, не разбираме защо Рафаел, който с такова призвание рисува картини с Мадоната, рисува детски образи, не разбираме защо той не е рисувал предателството на Юда, не е рисувал носенето на кръста, Голгота, Маслинената планина? Съществуващите картини с този сюжет той е трябвало да нарисува по поръчка, в тях не се отпечатва наистина същността на Рафаел.
към текста >>
По
отношение
на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука.
Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света. Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души. Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие.
По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука.
Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят.
към текста >>
Материализмът днес доведе в това
отношение
което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души. Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука.
Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич.
към текста >>
60.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Между нас има много приятели, които на този ден в известно
отношение
са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света.
РАЖДАНЕТО НА ЗЕМНАТА СВЕТЛИНА ОТ МРАКА НА КОЛЕДНАТА НОЩ Берлин, 24. Декември 1912 Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник.
Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света.
Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55. Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята. Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност?
към текста >>
Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на
отношение
то на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция.
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност? В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта. Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция.
Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят.
към текста >>
защото учеха ме седем главни
свещено
служащи.
И слизащи към него, където с хиляди нещастия обсипваха човечеството бедно. Петнадесетгодишен бях, познавах вече действената сила на духове и Богове,
защото учеха ме седем главни свещенослужащи.
* Родителите мои искаха аз да почерпя от всичките науки, намиращи се по Земята във царството на ветровете и в дълбините на морето.
към текста >>
и там
свещено
служащ аз й станах.
съвета вечен на Бога да оспорва. * В красивата страна на Аргос се преместих, Розоволъчната. Едва започна празникът на Еос, във мъдростите зрялата съпруга на Титонос,
и там свещенослужащ аз й станах.
Научих там, какво въздушните талази и този кръг полярен сестрински прониква, какво водата със ливадите сродява какво небето с облаци дъждовни затъмнява. *
към текста >>
Как стои Всемогъществото по
отношение
на детското тяло и детската същност, това чувства този, който си представи в душата цялата мощ на това, което могат да извършат божествените сили и природните сили.
Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там. И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост. Но също и Всемогъществото застава персонифицирано пред нас, когато виждаме детето да лежи така, както ни се описва в Евангелието на Лука.
Как стои Всемогъществото по отношение на детското тяло и детската същност, това чувства този, който си представи в душата цялата мощ на това, което могат да извършат божествените сили и природните сили.
Нека си представим силата на природните сили и власти близо до Земята, когато се развихря буря; да си представим природните сили, които бурно и раздвижено напират под Земята; да си представим цялото бушуване на световните власти и световните сили, всичко това, което произлиза от добрите сили и от ариманическите сили; да си представим как бушува и вилнее. И тогава да си представим, че всичко, което бушува така, се отстранява от едно малко местенце от света, за да може на това малко местенце да лежи чудното устройство на детското телце, за да се запази едно малко телце: понеже детското телце трябва да бъде закриляно; ако то би било изложено само за един миг на мощта на природните сили, то би било пометено! Тук се чувства поставянето във Всемогъществото. Сега човек усеща как може да чувства човешката душа, когато без предразсъдъци погледне това, което изразява Евангелието на Лука: С мъдрост да се приближи до концентрираната мъдрост на детето, да се приближи с най-голямата човешка мъдрост до нея: Подигравка и глупост е тази мъдрост! Защото тя не може никога да бъде така голяма, каквато е употребената мъдрост, направила възможно да лежи пред нас детското телце.
към текста >>
И както детето чувства по
отношение
на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал.
Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс.
И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал.
И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер. Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
към текста >>
61.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Отношение
то между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911.
Ноември 1912 са включени в „Резултати от духовното изследване“ в Събр. съч. № 62. 2. Виж предишното указание. 3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж. Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма.
Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911.
Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч. № 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр. 56 във „Загадките на философията“, Събр. съч. № 18. 4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог.
към текста >>
Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото
отношение
към световната култура“, Събр. съч.
Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон. Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина. Обединяването на наука, религия и философия“. Рудолф Щайнер често говори за Е. П.
Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото отношение към световната култура“, Събр. съч.
№ 254; в лекциите от 7. май 1906 в „Първоначални импулси на духовната наука“, Събр съч. № 96, от 28. Март 1916; в „Настоящо и минало в човешката история“, Събр. съч. № 167, 1746 и от 9.
към текста >>
За него и за срещата му с „Непознатия от Оберланд“ виж глава „Божие приятелство“ в книгата на Рудолф Щайнер „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното
отношение
към модерния светоглед“ 1901, Събр. съч.
Трудности с чиновниците са довели до преместване на строежа в Дорнах. 51. Майстор Екхарт (1260-1327), доминиканец и мистик, обучава ученици в Париж, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик. Произведения: „Писания“ преведени от Херман Бютнер, Йена 1934, „Немски проповеди и трактати“, изд. от Йозеф Квин, Мюнхен 1963. Йоханес Таулер (1300-1361), мистик, проповедник в Страсбург.
За него и за срещата му с „Непознатия от Оберланд“ виж глава „Божие приятелство“ в книгата на Рудолф Щайнер „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“ 1901, Събр. съч.
№ 7. Произведения: „Йохан Таулеровите проповеди“ (преведени от Юлиус Хамбергер, Франкфурт 1864). 52. Матей, 18, 20. 53. Матей, 25, 40. 54. Втората от „Четири мистерийни драми“ на Рудолф Щайнер 1910-1913, Събр. съч.
към текста >>
61. Веди:
свещено
то знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската литература.
Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
61. Веди: свещеното знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската литература.
62. В деня на погребението на Виланд, на 23. Януари 1813, Гьоте се изказва в разговор с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „Разговори с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр. 771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц. Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни.
към текста >>
62.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за
отношение
то на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей.
В живота на този Исус могат да бъдат разграничени три периода. Първият период се простира приблизително от дванадесетата до осемнадесетата година, вторият от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година и третият от двадесет и четвъртата година до момента на Кръщението в реката Йордан, т.е. докъм тридесетата година. Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач. С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят.
В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей.
Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си. От изследването на Хрониката Акаша ние научаваме, че тези знания на Исус се превърнаха за него в източник на всевъзможни душевни съмнения и душевни страдания, защото той непосредствено усещаше, навлизайки във все по-дълбока и мъчителна душевна борба, как в предишните епохи от еволюцията на човечеството беше възможно едно наистина грандиозно откровение, изливащо се от духовните светове в душите на тогавашните хора, които разполагаха с коренно различни душевни сили и можеха да приемат подобно учение. Точно това изпъкна пред душата на Исус че някога хората са разполагали с коренно различни душевни сили и са можели да поглеждат нагоре към изявяващите се духовни Същества и да ги разбират по съвсем друг начин отколкото по-късните поколения, към които принадлежеше и самият Исус. Тези по-късни поколения вече не разполагаха със споменатите душевни сили и не можеха да се докосват до откровенията на духовните Същества. Често имаше моменти, в които той си казваше: Да, всичко това някога наистина е било възвестено, обаче днешните хора не могат да го обхванат така пълно, както онези, за които е било предназначено то в миналото.
към текста >>
Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от
свещено
то учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
Първият период се простира приблизително от дванадесетата до осемнадесетата година, вторият от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година и третият от двадесет и четвъртата година до момента на Кръщението в реката Йордан, т.е. докъм тридесетата година. Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач. С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят. В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей.
Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
От изследването на Хрониката Акаша ние научаваме, че тези знания на Исус се превърнаха за него в източник на всевъзможни душевни съмнения и душевни страдания, защото той непосредствено усещаше, навлизайки във все по-дълбока и мъчителна душевна борба, как в предишните епохи от еволюцията на човечеството беше възможно едно наистина грандиозно откровение, изливащо се от духовните светове в душите на тогавашните хора, които разполагаха с коренно различни душевни сили и можеха да приемат подобно учение. Точно това изпъкна пред душата на Исус че някога хората са разполагали с коренно различни душевни сили и са можели да поглеждат нагоре към изявяващите се духовни Същества и да ги разбират по съвсем друг начин отколкото по-късните поколения, към които принадлежеше и самият Исус. Тези по-късни поколения вече не разполагаха със споменатите душевни сили и не можеха да се докосват до откровенията на духовните Същества. Често имаше моменти, в които той си казваше: Да, всичко това някога наистина е било възвестено, обаче днешните хора не могат да го обхванат така пълно, както онези, за които е било предназначено то в миналото. И колкото повече вникваше в тези неща, колкото повече изпълваха душата му, когато стоеше пред еврейските книжници, за да им разяснява техния собствен Закон, толкова по-ясно той усещаше душевната неспособност на неговите съвременници да разберат древното еврейско откровение.
към текста >>
През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно
свещено
учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него.
И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет. И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец. После, от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година настъпи времето на неговите по-близки и далечни странствувания. Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея.
През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно свещено учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него.
И предварително е ясно, че върху неговата душа, която в продължение на шест години изживя онова, за което стана дума, всякакви вътрешни радости, страдания и разочарования имаха съвсем други последици, отколкото върху душите на другите хора. За него всяка душа беше като една загадка, която той трябваше да разреши; от друга страна, всяка душа беше нещо, което му подсказваше, че очаква някаква голяма промяна. Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници. Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление. Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа.
към текста >>
Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното
свещено
откровение.
От друга страна те се стремяха към чистота на тялото, за да останат незасегнати от луциферическите съблазни и изкушения. Следователно, те се стремяха да водят такъв живот, че да не допускат в душите си нито Луцифер, нито Ариман. Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин. Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си. Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден.
Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение.
Ето с какво се запозна Исус от Назарет. Един ден, след като напусна събранието на есеите, той изживя нещо забележително. Когато излизаше през вратата на уединената есейска обител, от двете страни на вратата той видя две побягващи фигури и се до сети, че това бяха Луцифер и Ариман. По-късно той също имаше подобни видения. В есейския Орден членуваха много хора.
към текста >>
Тъкмо по
отношение
на тези думи, които сега изрекох, едва ли съществува някакво разбиране от страна на нашата съвременна епоха.
Бяха настъпили други времена и те вече не можеха изцяло да приемат древното еврейско учение. Благодарение на една свръхсетивна опитност виждайки до жертвените олтари, наред с изпадналите в беда хора, също и демони той ясно разбра как езическите Мистерии бяха привлекли света на демоните. Да, вместо добрите стари езически сили, сега около жертвените олтари се събираха демони. И как, въпреки изискванията на идващото време, за хората беше невъзможно да узнаят нещо от дълбоките тайни на есейския Орден: ето какво изживя той през шестте години преди Кръщението в Йордан. Това, което може да бъде извлечено от духовното изследване на Хрониката Акаша, е познанието, че в този случай, чрез поредица от разтърсващи душевни опитности, бяха понесени такива страдания, каквито не би могла да понесе нито една душа на Земята.
Тъкмо по отношение на тези думи, които сега изрекох, едва ли съществува някакво разбиране от страна на нашата съвременна епоха.
Ето защо тук бих искал да добавя още нещо. В моите следващи разкрития относно Петото Евангелие, аз ще опиша, как в интервала между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, тези страдания се усилиха до една ужасяваща степен. Нашите съвременници лесно биха могли да възразят: Добре, обаче защо една толкова съвършена душа изобщо трябваше да страда? Нашата епоха има странно разбиране за тези неща. Ако искам да опиша цялата дълбочина на Исусовото, а по-късно и на Христовото страдание, аз вече трябва да насоча Вашето внимание към някои недоразумения, които лесно могат да възникнат тук.
към текста >>
63.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато говорих тук последния път, аз се опитах да разкажа някои подробности от Петото Евангелие, имащи
отношение
към живота на Исус от Назарет между неговата дванадесета година и момента на Кръщението в реката Йордан.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 18 Ноември 1913
Когато говорих тук последния път, аз се опитах да разкажа някои подробности от Петото Евангелие, имащи отношение към живота на Исус от Назарет между неговата дванадесета година и момента на Кръщението в реката Йордан.
И когато описах забележителната опитност, която Исус от Назарет получи, намирайки се в един от езическите храмове, аз посочих как днес проучването на Хрониката Акаша също може да ни направи свидетели на това, как в езическия храм той беше обграден от демони. Тук бих искал само накратко да припомня как тогава той се свлече на земята като мъртъв и как беше един вид отнесен в съвсем друг свят, където можа да се изправи пред божествено-духовните тайни на прадревните езически Мистерии. Ето как той можа да получи в себе си една нова идея за някогашните езически Мистерии, както и за техния по-късен упадък. Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи израз на това, което в свещените учения на езическите народи следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят. Следователно, от духовните светове той чу онзи глас, който по-рано се откриваше на древните езически народи.
към текста >>
Ето приблизително как изглеждаше това, което Исус от Назарет чу като висша тайна на земния човек в смисъла на
свещено
то древно учение, докато странствуваше из езическите области.
Изживян в насъщния хляб В който не властвува волята на Небето Тъй като човекът се раздели с Вашето царство И забрави Вашите имена Вие, Отци на Небето
Ето приблизително как изглеждаше това, което Исус от Назарет чу като висша тайна на земния човек в смисъла на свещеното древно учение, докато странствуваше из езическите области.
Тези думи наистина крият в себе си дълбоки тайни от еволюцията на човечеството. Техните звуци проникнаха в душата на Исус, когато той навършваше двадесет и четири години, и оттогава той беше наясно с това, което през дълбоката древност се изливаше от духовния свят; то застана пред него като нещо велико и могъщо, така че, особено след като стана свидетел на упадъка в езическите храмове, той си каза: На този свят няма вече такива хора, които да разбират всичко това! И така, ние виждаме как през трите последователни периода на своята младост, той опозна най-дълбоката страна на еврейството, най-дълбоката страна на езичеството и най-дълбоката страна на есейството. Видяхме още как тези познания се превърнаха за него в непрекъснат източник на огромно страдание. Защото и в трите случая той трябваше да си каже: Тези неща биха могли да съществуват, ако сегашното човечество имаше условия за да ги възприеме; обаче днес такива условия вече не могат да бъдат създадени.
към текста >>
Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното
свещено
учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци.
Обаче той не само ги изпита, но сам беше доловил в душата си великия глас на Батх-Кол, т.е. онзи глас от Небето, чрез който му бяха разкрити същите божествено-духовни тайни, които някога бяха звучали и в душите на древните пророци. Той знаеше, че в лицето на Хилел имаше само един съвсем слаб отзвук от всичко онова, за което някогашните евреи имаха достатъчно зрелост в душите си. Но сега потомците на древните евреи едва ли можеха да чуят слабия отзвук на всичко това в гласа на Хилел, да не говорим за великия глас на Батх-Кол. Всичко това измъчваше душата му и той го сподели с майката.
Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци.
Сега неговата доведена майка го разбра и посрещна думите му с дълбоко съчувствие. И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички. Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек.
към текста >>
64.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако искаме да разберем Йоан Кръстител и
отношение
то на Христос Исус към Йоан Кръстител, както то е загатнато в Евангелието на Йоан, необходимо е да хвърлим поглед към духовния свят, откъдето идва Йоан Кръстител.
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с еволюцията на човечеството и Земята, както и с въздействията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота. Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството. Сега обаче ние се обръщаме към младежките години на Исус от Назарет, такива каквито те се откриват пред духовно-научното изследване, за да видим, как онова същество, което наричаме Исус от Назарет, се появи пред Йоан Кръстител, когато наближи времето, Христос да се въплъти в него. Обаче наред с тези конкретни описания, извлечени от Петото Евангелие, ние се стремим и към едно по-добро разбиране на всичко онова, което е свърза но с Мистерията на Голгота. Нека днес преди всичко да насочим душевния си поглед върху онзи, когото обикновено наричаме Предтеча: върху Йоан Кръстител, както и върху някои важни подробности, свързани с мисията на Йоан Кръстител.
Ако искаме да разберем Йоан Кръстител и отношението на Христос Исус към Йоан Кръстител, както то е загатнато в Евангелието на Йоан, необходимо е да хвърлим поглед към духовния свят, откъдето идва Йоан Кръстител.
Напълно естествено е, че това е духовният свят на древното еврейство. Нека сега да се замислим за характерните особености на древното еврейство. Впрочем древното еврейство имаше една съвсем специална мисия в хода на общочовешката еволюция. Нека да си припомним, че от гледна точка на нашата Духовна Наука, планетарното развитие на Земята се предхожда от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна *48, като към всичко онова, което възникна през тези епохи като физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, в хода Земното развитие се прибави и човешкият Аз. Този Аз не може да се появи изведнъж от нищото; за целта е необходима цялата планетарна еволюция на Земята, която ще позволи изграждането на Аза такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>
Ето защо ние виждаме: цялото древно еврейство е готово да приеме Яхве или Йехова за Бог на Земята, готово е да си представи, че Земята е протъкана от неговото божествено-духовно ръководство, и че човекът, който иска да осъзнае истинското си
отношение
към Космоса с помощта на Земята, следва преди всичко да се придържа към Земния Бог Яхве или Йехова.
Ето защо то вижда в Яхве или Йехова онова Същество от редицата на висшите Йерархии, с което човекът трябва да влезе в твърде специални отношения, за да развие своя Аз. Историята на древното еврейство действително представлява един важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове. Следователно, какво представлява всъщност Яхве или Йехова? Той е онова Същество, което трябва да си представим, че се намира в най-дълбока връзка със Земното развитие. Така да се каже, той е Господарят, Регентът на Земното развитие, или по-добре казано, образът, в чието лице древното еврейство вижда Господаря, Регента на Земното развитие.
Ето защо ние виждаме: цялото древно еврейство е готово да приеме Яхве или Йехова за Бог на Земята, готово е да си представи, че Земята е протъкана от неговото божествено-духовно ръководство, и че човекът, който иска да осъзнае истинското си отношение към Космоса с помощта на Земята, следва преди всичко да се придържа към Земния Бог Яхве или Йехова.
Тази беше основната черта на древното еврейство. Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният. И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова. Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити.
към текста >>
В известно
отношение
, те имаха най-двусмислената, най-рискованата религия в цялата древност, нещо, в което днешните хора почти не могат да повярват: че Яхве или Йехова е едно Земно Божество в смисъла, посочен току-що от мен.
Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята! Днес на тези неща не се обръща достатъчно внимание, защото когато произнасят думи като „Бог" или „Дух", хората поглеждат назад във времето и винаги имат усещането: Да, под тези думи следва да разбираме едно и също нещо! Но понеже в резултат на близо две хиляди годишното християнско развитие, западното човечество отново поглежда нагоре, и то с пълно право, днешните хора си въобразяват, че древното еврейство също е гледало нагоре. Напротив! Древното еврейство казваше: Мисията, която Яхве има спрямо Земята, е застрашена от Бога, кой то идва „от горе" и който е представен в образа на „Змията" от Рая. Но все пак евреите взеха много неща от съседните народи и ние лесно можем да се убедим, че това е точно така.
В известно отношение, те имаха най-двусмислената, най-рискованата религия в цялата древност, нещо, в което днешните хора почти не могат да повярват: че Яхве или Йехова е едно Земно Божество в смисъла, посочен току-що от мен.
Естествено, не се отрича истината, че макар и да е Земно Божество, Яхве както вече обясних в „Тайната Наука" действува чрез Лунните сили, съдържащи се в Земята, следователно, от една друга гледна точка, той е Лунно Божество. Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи. И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята. Ето голямата разлика между еврейското тайно учение и религиозните системи извън него то учеше хората на следното: Силите, към които трябва да се придържаме, идват от Земята и се издигат нагоре до Луната; изкушение е да разчитаме на други сили; защото другите сили са концентрирани в това, което изразява символа на Змията. Следователно, в своите учения, древноеврейският народ е усещал една малка част от онова, което днес ние отново срещаме в нашия духовно-научен светоглед.
към текста >>
Ето защо в древните Мистерии често са постъпвали много правилно, като са изисквали
свещено
действията да се предават от баща на син и така нататък.
Но откъде се появиха тези способности, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способности под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята? Откъде се появиха тези способности? Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е един земен закон. Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога". Общо взето, онова което наричаме „познавателни способности", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
Ето защо в древните Мистерии често са постъпвали много правилно, като са изисквали свещенодействията да се предават от баща на син и така нататък.
Забележителната особеност за земното човечество в епохата на Мистерията на Голгота беше тази, че познанието престана да бъде зависимо от чисто физическите отношения. В хода на еволюцията, познанието се превърна в чисто душевна дейност, която вече не зависеше от наследствените отношения. Но благодарение на какво стана възможно човекът да запази ненакърнен своя вътрешен душевен свят? Замислете се само върху цялото значение на факта, че най-дълбокият стремеж на човешката душа, познавателният стремеж, се превърна в една чисто душевна дейност, и че казано с други думи човекът вече не можеше да наследява абсолютно нищо от своите предшественици, що се отнася до личните качества и способности. Несъмнено, днес много хора биха желали да наследяват личните си познавателни способности от своите предшественици, обаче нещата вече не стоят така и това става все по-ясно за всички.
към текста >>
65.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в
отношение
то на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза. Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве.
Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха. Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това? То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ. Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н.
към текста >>
Обаче когато Азът установява от самия себе си едно
отношение
към своя бог, как се изразява това?
Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология. Този беше копнежът на пророците, това беше, което те донасяха на своите ученици и ги учеха: да подтиснат сибилинския елемент, всичко това, което довежда душата до несъзнателни или подсъзнателни глъбини, и да развият това, което живее в Аза. Всички други народи имат други отношения към техните богове, различни от тези на евреите към техния Яхве. Отношенията на другите народи бяха дадени; защото те бяха отзвуци на това, което се беше образувало в отношението на човека към Духовете на висшите йерархии през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи. Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха.
Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това?
То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ. Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н. -, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ. Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа.
към текста >>
Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в
отношение
христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях.
Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност. Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора.
Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях.
Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден.
към текста >>
Ако нататъкът е свещен,
свещено
е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете.
Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите?
Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете.
Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата.
към текста >>
66.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
В окултното изследвание ние сме ръководени именно по
отношение
на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят.
пред мене се явиха крайъгълни камъни. Аз знаех, че съществуват някои значения на свещената Чаша, в която се намира причастието, т.е. един диск, една нафора. И върху самата свещена чаша трябваше да стои името на Парсифал. Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите.
В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят.
Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола. И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква.
към текста >>
Тогава рицарството на свещения Граал,
свещено
то рицарство го посреща с думите: Твоето име блести в Граала!
Тя умря заради тебе! Парсифал не разбра цялата връзка; но това бяха думи, които бяха казани на него бих могъл да кажа с духовната цел, да действуват отново в душата като образ, за да намери кармическото изправяне за напускане на майката, казани му бяха именно в образа на Йоана, който не напусна майката. Това трябваше да действува в неговата душа. По-нататък слушаме, как Парсифал остава малко време при отшелника и как след това отново търси пътя за свещения Граал. Той намира Граала малко или непосредствено преди смъртта на стария Амфортас, царя на рибарите.
Тогава рицарството на свещения Граал, свещеното рицарство го посреща с думите: Твоето име блести в Граала!
Ти си бъдещият владетел, царят на Граала, защото твоето име се яви блестящо от свещената чаша! Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели.
към текста >>
И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което
свещено
то рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал.
Въздъхна жално старецът тогаз, Познато му е вече това име. И каза: Страдание връз теб дойде, Но от незнание сгрешил си ти. " И тогава се завързват разговорите между отшелника и Парсифал, за които аз говорих вече по-горе.
И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал.
" Но явно Парсифал не можеше да направи нищо от това, което светеше към него от звездите, защото остана в неговото несъзнателно същество и поради това търсещият не може да го изтълкува правилно, колкото и да се старае да се задълбочи чрез духовнонаучното изследване. След това аз се опитах да се върна отново към Киот и ето: особено едно нещо, което Волфрам фон Ешенбах казва за него, ми направи дълбоко впечатление и аз трябваше да го свържа с "Ганганда грайда". То се свърза от само себе си. Аз трябваше също да го свържа с образа на жената, която държи мъртвия си годеник в полата. Веднъж аз се натъкнах, без да търся, на тези думи, които Киот казва.
към текста >>
67.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
А сега да вземем заедно всичко, което сме казали до сега върху този Дух на Слънцето в
отношение
то с Христос, и това ще ни се яви като един важен символ, това, което Луната прави физически.
Духовната сила на Слънце то не е задържана така както неговата физическа сила, която е отразена обратно; тя минава през Луната и бидейки задържана от Луната ние виждаме именно в това, което лежи тук в златната чаша, в действителност духовната сила на Слънцето. В тъмната част на Луната, която виждаме тук, ние гледаме духовната сила на Слънцето. В златноблестящата част, в тази подобна на чаша, ние виждаме физическата сила на Слънцето, която е отразена като лъчева сила. Духът на Слънцето почива в чашата образувана от физическата сила на Слънцето, когато гледаме Слънцето. Така щото Духът на Слънцето действително почива в лунната чаша.
А сега да вземем заедно всичко, което сме казали до сега върху този Дух на Слънцето в отношението с Христос, и това ще ни се яви като един важен символ, това, което Луната прави физически.
Чрез това, че тя отразява слънчевите лъчи и произвежда по този начин златноблестящата чаша, тя ни се явява като носител на слънчевия Дух; този Дух се намира вътре в нея във формата на нафорния хляб /тъмният диск/. И сега ние си спомняме, че в легендата на Парсифал се подчертава, че във всеки разпяти петък, следователно към Великден, от небето идва нафорният хляб, потопява се в Граала, обновява се, потопява се като подмладяваща храна в Граала, на Великден, когато отшелникът отново обръща вниманието на Парсифал върху Граала, на Великден, чието значение за Граала е посочено отново на човечеството също от Рихард Вагнер /в неговата последна опера "Парсифал". Бележка на преводача./ А сега да си спомним, че съгласно едно старо предание, едно от онези предания, които принадлежат на това, което аз посочих вчера на продължаващото действие на Христовия Импулс в подосновите на душата, че съгласно това предание се определя, в кой ден се пада празникът Великден. В кой ден се определя празникът Великден?
към текста >>
Той е незнаещ по
отношение
на определени неща!
Легендата ни разказва това: това беше времето на Сатурн: Сатурн и Слънцето се намираха едновременно в зодиакалния знак на Рака, кулминираха там. Така ние виждаме, как в най-интимните действия се търси онова, което е връзката между Земята и звездите. Това беше времето на Сатурн. И когато изследваме сега, как и по какъв начин Парсивал стига постепенно до знанието, какво установяваме? Какъв е той, този Парсифал?
Той е незнаещ по отношение на определени неща!
В незнание е държан той. По отношение на кои неща е държан той в незнание? Ние чухме вече сега това: Христовият Импулс тече така да се каже подземно в подосновите на душите, продължава да тече; там горе богословите спорят и се карат и произвеждат това, което след това става традиционно Християнство. Да проследим лицето на Парсифал, както го описва легендата: Никъде той не знае нещо от всичко това. Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността.
към текста >>
По
отношение
на кои неща е държан той в незнание?
Това беше времето на Сатурн. И когато изследваме сега, как и по какъв начин Парсивал стига постепенно до знанието, какво установяваме? Какъв е той, този Парсифал? Той е незнаещ по отношение на определени неща! В незнание е държан той.
По отношение на кои неща е държан той в незнание?
Ние чухме вече сега това: Христовият Импулс тече така да се каже подземно в подосновите на душите, продължава да тече; там горе богословите спорят и се карат и произвеждат това, което след това става традиционно Християнство. Да проследим лицето на Парсифал, както го описва легендата: Никъде той не знае нещо от всичко това. Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността. Всичко това той не трябва да го знае. Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността.
към текста >>
По
отношение
на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност.
Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно.
По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност.
Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили! Да се придържаме към бога на Земята Яхве! Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето. Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви един антагонизъм срещу това, което идваше от горе. И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе.
към текста >>
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува
свещено
по
отношение
на тази картина, той чувствува подобно по
отношение
на Граала.
Този, в когото Христовият Импулс действува, още подземно, още в подсъзнателните основи на душата, Парсивал идва с времето на Сатурн и раната гори, както още никога не е горяла. Така ние виждаме, как новото време се вести! Как душата на Парсифал стои във връзка с подсъзнателните, проникнати от Христовата аура исторически импулси, с Христовите Импулси, макар и той да не знае още това, но това, което е царувало там долу, което е водило историята на човечеството, трябва да излезе отгоре, на повърхността. За това той трябва да се научи да разбира това, което никога не ще бъде разбрано, ако човек не се приближи до него с невинните, чисти душевни сили, което също не може никога да бъде разбрано, ако се приближаваме до него с традиционното знание, с учеността. Тогава можем да го видим -, защото то е излязло отгоре и е станало почти така всекидневно както небесния Грал, който изговаря името но то е все пак възобновяването, явлението в друга форма на това, за което еврейската древност е води ла борба в нейното време.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала.
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи.
към текста >>
Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко
свещено
: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи.
Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега.
към текста >>
68.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Да поставим пред нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет на Йерусалим счита преди всичко като много важно да зададе на Христос Исус въпроса относно това, как той гледа на себе си по
отношение
на Божественото и дали той признава себе си за Син Божий.
Доколко това, което е обозначено с тези два религиозни дара, е свързано и със същността и развитието на човешката душа, и с нейното вътрешно изживяване? Сега, скъпи мои приятели, аз не бих искал да ви описвам абстрактно това, което имам да казвам, а бих искал да изходя най-напред от едно съвсем конкретно разглеждане. Бих искал да изходя от това, как пред нашия поглед застава една определена сцена от Мистерията на Голгота като едно историческо предание, така както тя се е запечатала и би трябвало да се запечати още повече в сърцата и душите на човечеството. Да предположим за един момент, че имаме в нас, в Христос Исус онова Същество, за което ние често говорихме в течение на нашите духовнонаучни разглеждания и Го охарактеризирахме в тези разглеждания; да предположим, че при Христос Исус ние имаме пред нашия духовен поглед онова, което на нас, хората в цялата Вселена, трябва да ни изглежда като най-важното. И след това да поставим срещу това чувство, срещу това усещане крясъците и беснеенето на възбудената тълпа от Йерусалим преди разпятието, при съденето.
Да поставим пред нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет на Йерусалим счита преди всичко като много важно да зададе на Христос Исус въпроса относно това, как той гледа на себе си по отношение на Божественото и дали той признава себе си за Син Божий.
И нека обгърнем с нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет счита за най-голямото богохулство това, което Христос Исус е могъл да изрече. Нека да държим и по-нататък пред очите това, че пред нас стои една историческа сцена, в която народът крещи и беснее, искайки смъртта на Христос Исус. И нека да се опитаме сега още веднъж да си представим, какво означава всъщност исторически това викане и беснеене на народа. Да се запитаме още веднъж: какво би трябвало да познае народът в Христос Исус? Той би трябвало да познае онова Същество, което дава смисъл и значение на Земния живот.
към текста >>
Когато обмислим всичко това, тогава пред нашия духовен поглед застава нещо различно от това например, което в смисъла на апостол Павловото християнство наричаме
отношение
на човека към греха и вината.
А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от Земния човек един истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение. Какво се крие в това? Не се ли крие тук това, че в своето Земно развитие човечеството беше стигнало по онова време до една точка, при която то можеше да си каже: онези, които по онова време бяха представители на човешкото познание в Йерусалим за истинската същност на човека, в тях беше затъмнено познанието за човека, те не знаеха, какво е човекът, какво трябва да бъде човекът на Земята. На нас ни се казва не друго, а това, че човечеството беше стигнало до една точка в своето развитие, в която беше загубило самото себе си, където то осъди онова, което дава смисъла и значението на човечеството в неговото Земно развитие. И от крясъците на възбудената тълпа човек би могъл да чуе това, което е казано не от мъдрост, а от безумие: „Ние повече не искаме да бъдем човеци, ние искаме да отхвърлим от нас това, което ни дава по-нататък смисъл като човеци".
Когато обмислим всичко това, тогава пред нашия духовен поглед застава нещо различно от това например, което в смисъла на апостол Павловото християнство наричаме отношение на човека към греха и вината.
Това, че човекът в течение на своето развитие е могъл да изпадне в грях и вина, които той, оставен сам със себе си, не би могъл да измие: това разбира Павел. И за да бъде човекът в състояние да измие от себе си греха и вината, а с това и всичко, което е свързано с греха и вината, за това трябваше да дойде Христос на Земята: това е мнението на апостол Павел. И човек би могъл да каже: Ако това мнение се нуждае от някакво действително доказателство, то това доказателство е дадено във вилнеенето и крясъците на онези, които викат: „Разпнете го! ". Защото в този вик се крие това, че хората не знаеха, какво те самите трябваше да означават на Земята, че тяхното предшествуващо развитие е било насочено към това, да бъде разпространена тъмнина върху тяхната същност. Така обаче ние стигнахме също до онова настроение, скъпи приятели, което бихме могли да наречем подготвително настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество.
към текста >>
Така обаче ние стигнахме също до онова настроение, скъпи приятели, което бихме могли да наречем подготвително настроение на човешката душа по
отношение
на Христовото Същество.
Когато обмислим всичко това, тогава пред нашия духовен поглед застава нещо различно от това например, което в смисъла на апостол Павловото християнство наричаме отношение на човека към греха и вината. Това, че човекът в течение на своето развитие е могъл да изпадне в грях и вина, които той, оставен сам със себе си, не би могъл да измие: това разбира Павел. И за да бъде човекът в състояние да измие от себе си греха и вината, а с това и всичко, което е свързано с греха и вината, за това трябваше да дойде Христос на Земята: това е мнението на апостол Павел. И човек би могъл да каже: Ако това мнение се нуждае от някакво действително доказателство, то това доказателство е дадено във вилнеенето и крясъците на онези, които викат: „Разпнете го! ". Защото в този вик се крие това, че хората не знаеха, какво те самите трябваше да означават на Земята, че тяхното предшествуващо развитие е било насочено към това, да бъде разпространена тъмнина върху тяхната същност.
Така обаче ние стигнахме също до онова настроение, скъпи приятели, което бихме могли да наречем подготвително настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество.
Подготвителното настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество се състои в това, душата да чувствува, макар и да не може да го изкаже с ясни думи,но душата да чувствува чрез това, което тя може да изживее вътре в себе си: „Аз така съм се развила от началото на Земното развитие, че не мога да постигна целта на моето развитие, чрез това, което имам в самата себе си. Къде е това нещо, за което да мога да се вкопча и което да мога да приема вътре в себе си, и с това да постигна целта на моето развитие? ". Да чувствува човек себе си така, като че ли човешкото същество далеч надхвърля това, което душата може да постигне чрез нейната собствена сила поради досегашното си развитие ето подготвителното християнско настроение. И когато душата после намери това,което трябва да знае като нещо, свързано по необходимост с нейната същност, за което обаче тя не намира сила в самата себе си, когато след това душата намери това, което и дава тези сили, тогава това, което тя намира е Христос. Тогава душата развива своето отношение към Христос, тогава душата стои от едната страна така, че си казва: „В началото на Земното развитие ми е било предварително определено да стана едно същество, което обаче е било затъмнено в течение на досегашното Земно развитие, и когато сега погледна в тази затъмнена душа, на мен ми липсват силите, с които да осъществя това същество.
към текста >>
Подготвителното настроение на човешката душа по
отношение
на Христовото Същество се състои в това, душата да чувствува, макар и да не може да го изкаже с ясни думи,но душата да чувствува чрез това, което тя може да изживее вътре в себе си: „Аз така съм се развила от началото на Земното развитие, че не мога да постигна целта на моето развитие, чрез това, което имам в самата себе си.
Това, че човекът в течение на своето развитие е могъл да изпадне в грях и вина, които той, оставен сам със себе си, не би могъл да измие: това разбира Павел. И за да бъде човекът в състояние да измие от себе си греха и вината, а с това и всичко, което е свързано с греха и вината, за това трябваше да дойде Христос на Земята: това е мнението на апостол Павел. И човек би могъл да каже: Ако това мнение се нуждае от някакво действително доказателство, то това доказателство е дадено във вилнеенето и крясъците на онези, които викат: „Разпнете го! ". Защото в този вик се крие това, че хората не знаеха, какво те самите трябваше да означават на Земята, че тяхното предшествуващо развитие е било насочено към това, да бъде разпространена тъмнина върху тяхната същност. Така обаче ние стигнахме също до онова настроение, скъпи приятели, което бихме могли да наречем подготвително настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество.
Подготвителното настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество се състои в това, душата да чувствува, макар и да не може да го изкаже с ясни думи,но душата да чувствува чрез това, което тя може да изживее вътре в себе си: „Аз така съм се развила от началото на Земното развитие, че не мога да постигна целта на моето развитие, чрез това, което имам в самата себе си.
Къде е това нещо, за което да мога да се вкопча и което да мога да приема вътре в себе си, и с това да постигна целта на моето развитие? ". Да чувствува човек себе си така, като че ли човешкото същество далеч надхвърля това, което душата може да постигне чрез нейната собствена сила поради досегашното си развитие ето подготвителното християнско настроение. И когато душата после намери това,което трябва да знае като нещо, свързано по необходимост с нейната същност, за което обаче тя не намира сила в самата себе си, когато след това душата намери това, което и дава тези сили, тогава това, което тя намира е Христос. Тогава душата развива своето отношение към Христос, тогава душата стои от едната страна така, че си казва: „В началото на Земното развитие ми е било предварително определено да стана едно същество, което обаче е било затъмнено в течение на досегашното Земно развитие, и когато сега погледна в тази затъмнена душа, на мен ми липсват силите, с които да осъществя това същество. Аз обаче насочвам духовния поглед към Христос, който ми дава тази сила".
към текста >>
Тогава душата развива своето
отношение
към Христос, тогава душата стои от едната страна така, че си казва: „В началото на Земното развитие ми е било предварително определено да стана едно същество, което обаче е било затъмнено в течение на досегашното Земно развитие, и когато сега погледна в тази затъмнена душа, на мен ми липсват силите, с които да осъществя това същество.
Така обаче ние стигнахме също до онова настроение, скъпи приятели, което бихме могли да наречем подготвително настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество. Подготвителното настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество се състои в това, душата да чувствува, макар и да не може да го изкаже с ясни думи,но душата да чувствува чрез това, което тя може да изживее вътре в себе си: „Аз така съм се развила от началото на Земното развитие, че не мога да постигна целта на моето развитие, чрез това, което имам в самата себе си. Къде е това нещо, за което да мога да се вкопча и което да мога да приема вътре в себе си, и с това да постигна целта на моето развитие? ". Да чувствува човек себе си така, като че ли човешкото същество далеч надхвърля това, което душата може да постигне чрез нейната собствена сила поради досегашното си развитие ето подготвителното християнско настроение. И когато душата после намери това,което трябва да знае като нещо, свързано по необходимост с нейната същност, за което обаче тя не намира сила в самата себе си, когато след това душата намери това, което и дава тези сили, тогава това, което тя намира е Христос.
Тогава душата развива своето отношение към Христос, тогава душата стои от едната страна така, че си казва: „В началото на Земното развитие ми е било предварително определено да стана едно същество, което обаче е било затъмнено в течение на досегашното Земно развитие, и когато сега погледна в тази затъмнена душа, на мен ми липсват силите, с които да осъществя това същество.
Аз обаче насочвам духовния поглед към Христос, който ми дава тази сила". Така стои там човешката душа; от една страна по описания по-горе начин, а от друга страна чувствува как Христос пристъпва към нея, чувствува се като в едно непосредствено лично отношение към Христос. Така тя търси Христос и знае, че не може да Го намери, ако Той самият не отдаде себе си през време на човешкото развитие и ако Той не дойде при нея, идвайки отвън. Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано. Защо е направил това този църковен отец?
към текста >>
Така стои там човешката душа; от една страна по описания по-горе начин, а от друга страна чувствува как Христос пристъпва към нея, чувствува се като в едно непосредствено лично
отношение
към Христос.
Къде е това нещо, за което да мога да се вкопча и което да мога да приема вътре в себе си, и с това да постигна целта на моето развитие? ". Да чувствува човек себе си така, като че ли човешкото същество далеч надхвърля това, което душата може да постигне чрез нейната собствена сила поради досегашното си развитие ето подготвителното християнско настроение. И когато душата после намери това,което трябва да знае като нещо, свързано по необходимост с нейната същност, за което обаче тя не намира сила в самата себе си, когато след това душата намери това, което и дава тези сили, тогава това, което тя намира е Христос. Тогава душата развива своето отношение към Христос, тогава душата стои от едната страна така, че си казва: „В началото на Земното развитие ми е било предварително определено да стана едно същество, което обаче е било затъмнено в течение на досегашното Земно развитие, и когато сега погледна в тази затъмнена душа, на мен ми липсват силите, с които да осъществя това същество. Аз обаче насочвам духовния поглед към Христос, който ми дава тази сила".
Така стои там човешката душа; от една страна по описания по-горе начин, а от друга страна чувствува как Христос пристъпва към нея, чувствува се като в едно непосредствено лично отношение към Христос.
Така тя търси Христос и знае, че не може да Го намери, ако Той самият не отдаде себе си през време на човешкото развитие и ако Той не дойде при нея, идвайки отвън. Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано. Защо е направил това този църковен отец? Да, това, което днес се нарича „вероизповедание", затъмнява също нещо от това, което първоначално са били просветлените християнски учения. Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство".
към текста >>
Ние стигаме най-бързо до разбирането на това, което този църковен отец е искал да каже, когато нарече християни също и старите гръцки философи, ако се опитаме да се пренесем вътре в чувствата на онези души, които се стремяха да определят с пълно разбиране тяхното
отношение
към Христос.
Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано. Защо е направил това този църковен отец? Да, това, което днес се нарича „вероизповедание", затъмнява също нещо от това, което първоначално са били просветлените християнски учения. Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство". Августин все още е могъл да го каже; днес някой би могъл да бъде обявен за еретик, ако каже същото вътре в едно християнско вероизповедание.
Ние стигаме най-бързо до разбирането на това, което този църковен отец е искал да каже, когато нарече християни също и старите гръцки философи, ако се опитаме да се пренесем вътре в чувствата на онези души, които се стремяха да определят с пълно разбиране тяхното отношение към Христос.
Те не считаха Христос за едно Същество, което да не е било във връзка със Земното развитие преди Мистерията на Голгота. Христос винаги е имал нещо да прави със Земното развитие. Само чрез Мистерията на Голгота неговата задача, неговата мисия по отношение на Земното развитие е станала друга в сравнение с по-ранното развитие. Да търсим Христос в Земното развитие едва след Мистерията на Голгота, това не е християнско, скъпи мои приятели! Истинските християни знаят, че Христос винаги е имал работа със Земното развитие.
към текста >>
Само чрез Мистерията на Голгота неговата задача, неговата мисия по
отношение
на Земното развитие е станала друга в сравнение с по-ранното развитие.
Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство". Августин все още е могъл да го каже; днес някой би могъл да бъде обявен за еретик, ако каже същото вътре в едно християнско вероизповедание. Ние стигаме най-бързо до разбирането на това, което този църковен отец е искал да каже, когато нарече християни също и старите гръцки философи, ако се опитаме да се пренесем вътре в чувствата на онези души, които се стремяха да определят с пълно разбиране тяхното отношение към Христос. Те не считаха Христос за едно Същество, което да не е било във връзка със Земното развитие преди Мистерията на Голгота. Христос винаги е имал нещо да прави със Земното развитие.
Само чрез Мистерията на Голгота неговата задача, неговата мисия по отношение на Земното развитие е станала друга в сравнение с по-ранното развитие.
Да търсим Христос в Земното развитие едва след Мистерията на Голгота, това не е християнско, скъпи мои приятели! Истинските християни знаят, че Христос винаги е имал работа със Земното развитие. Да обърнем първо нашия поглед към еврейския народ. Познаваше ли еврейският народ Христос? Аз не говоря сега за това дали еврейският народ е познавал името Христос, не говоря за това, дали еврейският народ е имал съзнание за всичко това, което имам да ви кажа, а говоря за това, дали един човек, познаващ действително християнството, може да каже: „Еврейството имаше Христос, еврейството познаваше Христос".
към текста >>
Както виждаме, отделната човешка душа можеше да почувствува, че не може да намери в самата себе си силите, които да и показват смисъла на Земното развитие и в историческото развитие се представя при евреите така, че и самият Мойсей, водачът на евреите, не позна този, който го водеше, както и при езичниците изискването „Познай себе си" можеше да бъде изпълнено само в мистерийните центрове, защото човекът такъв, какъвто беше станал в течение на Земното развитие по
отношение
на връзката на душата с тялото, не можеше да разгърне силата, чрез която да познае самия себе си.
Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля. Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше един мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си". Какво ни казва фактът, че на мистерийното светилище бяха написани думите „Познай себе си" като едно изисква не към човека? Това ни казва, че навсякъде във външния свят, където човекът е останал като човек от началото на Земното развитие, че човекът като такъв не можеше да изпълни във външния свят изисква нето „Познай себе си", че човекът трябваше да стане нещо различно, отколкото той е обикновено, а именно в мистерийните центрове той трябваше да развърже връзките, чрез които душата е свързана с тялото, за да може да познае себе си. Така тези думи, които стояха като едно чудесно изискване върху светилището на Аполон, ни обръщат също вниманието върху това, че за човечеството беше настъпило затъмнение, с други думи казано, Богът можеше да бъде постигнат чрез Мъдрост толкова малко, колкото малко можеше да се разкрие чрез Волята.
Както виждаме, отделната човешка душа можеше да почувствува, че не може да намери в самата себе си силите, които да и показват смисъла на Земното развитие и в историческото развитие се представя при евреите така, че и самият Мойсей, водачът на евреите, не позна този, който го водеше, както и при езичниците изискването „Познай себе си" можеше да бъде изпълнено само в мистерийните центрове, защото човекът такъв, какъвто беше станал в течение на Земното развитие по отношение на връзката на душата с тялото, не можеше да разгърне силата, чрез която да познае самия себе си.
Словото от онези времена звучи, идва към нас и ни казва: „Нито чрез Воля та, нито чрез Мъдростта може да се познае (Господа) Бога". Чрез какво трябваше да бъде познат Богът? Ние често сме характеризирали момента, кога то Христос навлезе в Земното развитие на Земното човечество в неговата същност. Сега искаме още веднъж да поставим съвсем точно пред нашия поглед, какъв е точно смисълът, когато се говори, че беше настъпило едно определено затъмнение на човешката душа, така че истински Божественото не можеше да се открие нито чрез Волята, нещо чрез Мъдростта. Какъв смисъл има всъщност всичко това?
към текста >>
Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по
отношение
на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов.
О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов.
Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Волята. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта. Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов. Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича. Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество.
към текста >>
„Познай себе си" стоеше пред входа на гръцкото светилище: най-
свещено
то изискване към човечеството отправено от гръцкото светилище...но човекът можеше да си даде само отговора: ,Да, когато моята душа остава така свързана с моето тяло, такъв, какъвто съм като земен човек, аз не мога да позная себе си в онази индивидуалност, която може да обича отвъд смъртта.
Едно същество може да обича едно друго същество само тогава, когато е отделено от него; ако искаме да пренесем през Портата на смъртта нашата Любов към Бога, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта и нашата индивидуалност, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта онова, което запалва в нас Любовта. Скъпи мои приятели, ако би трябвало да се обясни на човека смисълът на Земята, тогава би трябвало той да бъде осветлен за смисъла на неговото безсмъртие така, че да си представя своето същество неразделно свързано с Любовта; нито Волята, нито Мъдростта могат да дадат на човека това, от което се нуждае; само Любовта може да даде на човека това, от което той се нуждае. Какво следователно беше тогава затъмнено в хода на развитието на човека върху Земята? Да вземем евреина или да вземем езичника: затъмнено беше съзнанието, което преминава отвъд смъртта. Съзнание между раждането и смъртта; тъмнина отвъд раждането и смъртта, нищо не остава от съзнанието, което е извън земното тяло.
„Познай себе си" стоеше пред входа на гръцкото светилище: най-свещеното изискване към човечеството отправено от гръцкото светилище...но човекът можеше да си даде само отговора: ,Да, когато моята душа остава така свързана с моето тяло, такъв, какъвто съм като земен човек, аз не мога да позная себе си в онази индивидуалност, която може да обича отвъд смъртта.
Това аз не мога да сторя! ". Познанието, че човек може да обича като индивидуалност и отвъд смъртта: това беше изгубено за хората. Смъртта не е спирането на дейността на физическото тяло. Това може да бъде казано само от материалиста. Помислете само веднъж, че във всеки час, в който човек живее във физическото тяло, той би имал своето съзнание така, че би знаел със сигурност, какво се намира отвъд смъртта, така както днес знае, че утре сутринта Слънцето ще изгрее и ще се движи по небето: тогава смъртта не би била онова, което ние наричаме смърт, тогава хората, намирайки се във физическото тяло, биха знаели, че смъртта е само едно явление, което води от една форма към друга.
към текста >>
В тази Любов душата изживява своето
отношение
към Христос.
Мъдростта бе даде на чрез мистерийните центрове. Любовта обаче бе дадена, когато Бог стана човек в Христос Исус. И гаранцията, че ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията на Голгота. Човешката душа намери в Мистерията на Голгота това, което беше изгубила от началото на земното развитие насам, при което нейните сили ставаха все по-слаби и по-слаби. Три сили в трите душевни съставни части на човека: Воля, Мъдрост и Любов!
В тази Любов душата изживява своето отношение към Христос.
Аз исках да изложа пред вашия поглед всичко това от една определена гледна точка. Това, което прозвучава афористично в днешното обяснение, ще намери своята връзка в разглежданията на следващите дни. Аз обаче вярвам: ние можем да запишем дълбоко в нашата душа това, че един напредък в познаването на Христос е една действителна придобивка за човешката душа и че също когато разглеждаме отношението на човешката душа към Христос, на нас отново ще ни стане много ясно това, че сякаш съществуваше обвивка, едно було, между човешката душа и Христос преди Мистерията на Голгота, и как това було беше разкъсано от Мистерията на Голгота, и как ние с право можем да кажем: „Чрез Мистерията на Голгота в Земния живот се вля едно космическо Същество, едно свръхземно Същество се свърза със Земята"... Какво може да изживее човешката душа с нейния Христос в себе си, за това, скъпи приятели, ще говорим в следващите дни.
към текста >>
Аз обаче вярвам: ние можем да запишем дълбоко в нашата душа това, че един напредък в познаването на Христос е една действителна придобивка за човешката душа и че също когато разглеждаме
отношение
то на човешката душа към Христос, на нас отново ще ни стане много ясно това, че сякаш съществуваше обвивка, едно було, между човешката душа и Христос преди Мистерията на Голгота, и как това було беше разкъсано от Мистерията на Голгота, и как ние с право можем да кажем: „Чрез Мистерията на Голгота в Земния живот се вля едно космическо Същество, едно свръхземно Същество се свърза със Земята"...
Човешката душа намери в Мистерията на Голгота това, което беше изгубила от началото на земното развитие насам, при което нейните сили ставаха все по-слаби и по-слаби. Три сили в трите душевни съставни части на човека: Воля, Мъдрост и Любов! В тази Любов душата изживява своето отношение към Христос. Аз исках да изложа пред вашия поглед всичко това от една определена гледна точка. Това, което прозвучава афористично в днешното обяснение, ще намери своята връзка в разглежданията на следващите дни.
Аз обаче вярвам: ние можем да запишем дълбоко в нашата душа това, че един напредък в познаването на Христос е една действителна придобивка за човешката душа и че също когато разглеждаме отношението на човешката душа към Христос, на нас отново ще ни стане много ясно това, че сякаш съществуваше обвивка, едно було, между човешката душа и Христос преди Мистерията на Голгота, и как това було беше разкъсано от Мистерията на Голгота, и как ние с право можем да кажем: „Чрез Мистерията на Голгота в Земния живот се вля едно космическо Същество, едно свръхземно Същество се свърза със Земята"...
Какво може да изживее човешката душа с нейния Христос в себе си, за това, скъпи приятели, ще говорим в следващите дни.
към текста >>
69.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото
отношение
към световната култура), Събр.
председателка на Теософското дружество. През 1913 г. отдавна настъпилото вътрешно отделяне на германската секция, чийто генерален секретар е Рудолф Щайнер, от Теософското Общество се извършва също така външно чрез нейното изключване и чрез основаването на Антропософското Общество. *32. Richard Graf von Pfeil (1846-1916), офицер и писател, написал между другото (1907) "Neun Jahre in russischen Diensten unter Alexander III." (Девет години на руска служба по времето на Александър ІІІ). Цитатът е взет от А1ехander Redlich, "Dеr Gegensatz zwischen Osterreich-Ungarn und Ruß1and" (Антагонизмът между Австро-Унгария и Русия), Щутгарт, 1915, стр. 19.
*33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр.
Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв. бел. 7). В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно време се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г. "маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454]. После тя изчезнала и наскоро подир туй се разчуло, че заради охулване на конституцията на Съединените щати някоя си госпожа Блаватска била отлъчена от едно американско братство и отишла в Британска Индия, за да приведе в сила една закана, за чието осъществяване тя имала добри изгледи."
към текста >>
"маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по
отношение
на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454].
Цитатът е взет от А1ехander Redlich, "Dеr Gegensatz zwischen Osterreich-Ungarn und Ruß1and" (Антагонизмът между Австро-Унгария и Русия), Щутгарт, 1915, стр. 19. *33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв. бел. 7). В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно време се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г.
"маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454].
После тя изчезнала и наскоро подир туй се разчуло, че заради охулване на конституцията на Съединените щати някоя си госпожа Блаватска била отлъчена от едно американско братство и отишла в Британска Индия, за да приведе в сила една закана, за чието осъществяване тя имала добри изгледи." *34. Moriz Benedikt (1835-1920). Бенедикт описва случая с Войдаревич в "Аus meinem Leben" (Из живота ми), Виена, 1906, стр. 273 сл. *35. Отнася се за руския император Александър III.
към текста >>
*97. Нещо по-конкретно в това
отношение
не е известно.
В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление! Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина. [Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123] *96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в Париж.
*97. Нещо по-конкретно в това отношение не е известно.
*98. Bernhardi, пос. съч. стр. 105 и 113 (срв. бележка 88). *99. На 12 Декември 1916 г.
към текста >>
Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на мислите като резултат от германския идеализъм по
отношение
на нашето съдбоносно време) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.
*151. John Stuart Mill (1806-1873). Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Размисли за парламентарната реформа), 1859, "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на жената), 1869. *152. Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781), германски писател и философ от епохата на Просвещението. "Laokoon oder uber die Grenzen der Malerei und Poesie" (Лаокоон, или За границите между живописта и по езията), 1766. *153. По този въпрос срв.
Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на мислите като резултат от германския идеализъм по отношение на нашето съдбоносно време) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.
№ 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959). *154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания. На 4 Май 1915 г. на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона. [Herre, "Weltpoltik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна катастрофа), Берлин, 1916, стр. 249.]
към текста >>
Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултно то движение през XIX век и неговото
отношение
към световната култура), Събр. Съч.
Хаупт, Лайпциг 1840, преиздадена от Рудолф Трайхлер в Изд. "Freies Geistesleben", Щутгарт, 1962. *193. Ото II (955-983). *194. Срв. R. Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19.
Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултно то движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч.
№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969). *195. Срв. също С. О. Harrison, "Dаs transzendentale Weltenall" (вж. бел. 7), първа лекция.
към текста >>
В
свещено
действие мистично туй, що вършим,
28),лекцията от 29.10.1914, където той се позовава на Мегеschkowski (вж. бел. 228). *230. R. Steiner, "Dег Seelen Erwachen" (Пробуждането на душите), във "Vier Mysteriendramen" (Четири мистерийни драми), Събр. Съч. № 14 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), осма картина:
В свещенодействие мистично туй, що вършим,
Значението му съвсем не се изчерпва само тук. В съдбовен ход всемирната история протича през думи и дела на служба жертвена и строга. *231. R. Steiner, "Inneres Wesen des Menschen und Leben zwischen Tod und neuer Geburt" (Вътрешна същност на човека и живот между смъртта и новото раждане), Събр. Съч.
към текста >>
70.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Нямаше основания за пробуждане в мен на предвзетост по
отношение
на Германия.
Мога да говоря за тези неща така, както ще говоря, защото аз, в известен смисъл, съм подготвен за това от моята карма. Не съм се родил в тези краища, за които казват, че толкова много са допринесли за войната на народите. Но, остарявайки, виждам, че още от детството съм бил предопределен да нямам родина. Нямах условия да преживея интимната връзка с родната земя и жителите и. Освен това, детството ми се падна по време когато в самата Австрия се срещнах с ненавист към германското, когато австрийските немци още бяха под впечатлението от победата на Прусия, когато и немците от Австрия ненавиждаха немците от Германия /Прусия/.
Нямаше основания за пробуждане в мен на предвзетост по отношение на Германия.
Отсъствието на родина, което ми беше дадено от моята карма, ми позволява да говоря обективно, с пълното съзнание, че чрез казаното от мен говори Антропософията. Работата днес не е в пророческите изказвания. Затова няма да спорим с тези, които казват: още е съмнително, за кого ще е крайната победа. Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана. Що за победа е това?
към текста >>
В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по
отношение
на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението".
Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра. Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране.
В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението".
Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа. Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът. Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове? На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата". Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано.
към текста >>
Твърдението, че запазването на мира е наше
свещено
желание, не е лъжа.
С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война.
Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост.
към текста >>
71.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно
отношение
се е подготвяло исторически.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 октомври 1918 г.
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно отношение се е подготвяло исторически.
Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща. Можем да кажем, че 333 г.сл.Р.Х. представлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система. Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, представляващ нещо идеално, остава невидим. От самосебе си се разбира, че той е най-важният елемент; и той трябва да има надеждна опора.
към текста >>
Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по
отношение
на тези неща.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 октомври 1918 г. Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно отношение се е подготвяло исторически.
Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща.
Можем да кажем, че 333 г.сл.Р.Х. представлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система. Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, представляващ нещо идеално, остава невидим. От самосебе си се разбира, че той е най-важният елемент; и той трябва да има надеждна опора. Преди всичко трябва да отбележим важността на тази 333 г., която е останала незабелязана от външния свят, подобно на центъра на въртене на везната.
към текста >>
Философските школи в Атина са били в известно
отношение
вече свързани с християнството.
Изминали 333 години от епохата, когато вече само са поглеждали към предишните времена, както това е правел Юлиан Отстъпник. До 666 са оставали 333 години; но ако отброяваме в обратна посока, в посока към другото блюдо на везната, т.е. 333 години назад, ще стигнем до раждането на Исус Христос, подготвило Мистерията на Голгота. След като така разгледахме всички тези събития, можем да попитаме: какво би станало в човешкото развитие, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Защото основаването на Академията Гондишапур и всичко, произлязло от нея, е станало независимо от Мистерията на Голгота.
Философските школи в Атина са били в известно отношение вече свързани с християнството.
Обаче Юстиниан ги закрил в 529 г.. Чисто гръцката мъдрост се разпространила през Сирия в Гондишапур и новоперсийските области. Всичко останало, свързано с това, ако не е било потиснато, и това, което би трябвало да произлиза от Гондишапур, трябва да се смята извън християнството, без всякаква връзка с Мистерията на Голгота. В действителност, започвайки от нулевата година на нашето летоброене, не е ставало нищо без връзка с импулса на Мистерията на Голгота, но са били замислени да се осъществят много неща. Всъщност, можем да кажем, че това, което стои в центъра на въртенето, това, което в IV век е действало в нехристиянските души, можем да го разгледаме в чист вид, само ако попитаме: какво би било развитието на западното човечество, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Можем да изучим, даже в исторически аспект, какво би станало с това развитие на западното човечество, например, при Августин, който е представил двете страни на следващите поколения.
към текста >>
Днес трябва да се изработи правилно
отношение
към католическия култ, който представлява нещо
свещено
, нещо величествено, доколкото той внася
свещено
то, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август. Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка.
към текста >>
Трябва да имаме правилно
отношение
, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота.
Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството. Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота.
В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години.
към текста >>
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно
отношение
.
Без да се опиваме да се борим срещу естествената наука, трябва да разберем нейните граници. С нея не е нужно да се борим. Ако я разглеждаме позитивно, тя е нещо грандиозно и величествено, и никой, който не е добре запознат с резултатите ѝ, няма право да я осъжда. Който не познава естествената наука, но се изказва критично за нея, не е прав. Само който вярва в нея, който е достатъчно запознат с нея, който се е задълбочил и е усвоил методите ѝ, само той има право да я съди и да отбелязва границите ѝ, показвайки, как самата природна наука трябва да въвежда в духовното разбиране на света.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение.
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му. Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира. Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма. Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции.
към текста >>
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по
отношение
на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
С нея не е нужно да се борим. Ако я разглеждаме позитивно, тя е нещо грандиозно и величествено, и никой, който не е добре запознат с резултатите ѝ, няма право да я осъжда. Който не познава естествената наука, но се изказва критично за нея, не е прав. Само който вярва в нея, който е достатъчно запознат с нея, който се е задълбочил и е усвоил методите ѝ, само той има право да я съди и да отбелязва границите ѝ, показвайки, как самата природна наука трябва да въвежда в духовното разбиране на света. Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение.
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира. Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма. Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции. Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано.
към текста >>
Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по
отношение
на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по
отношение
на ставащото.
Това е едната страна на въпроса. Лесно може да възникне объркване и неразбиране. Объркване и неразбиране могат да възникнат поради това, че днес в душите, в подсъзнанието действително живее стремежът към сакраментални усещания. Цялото човечество днес също се стреми към висшата степен на сакраменталните усещания. От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството.
Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по отношение на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по отношение на ставащото.
Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“? Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим. Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие. Но това е трудно.
към текста >>
72.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
За правилното
отношение
към човешкия елемент в света.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
За правилното отношение към човешкия елемент в света.
Как може да се развие по-дълбоко разбиране в душите ни за връзката на човешкия елемент с природата и космоса. Как да търсим истинската сила на духа. Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извънредно важен в наше време. Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек. По начало осъзнаваме този вътрешен човек едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.
към текста >>
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по
отношение
на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Как може да се развие по-дълбоко разбиране в душите ни за връзката на човешкия елемент с природата и космоса. Как да търсим истинската сила на духа. Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извънредно важен в наше време. Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек. По начало осъзнаваме този вътрешен човек едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за
свещено
благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
“ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността. Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение. Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация. И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“ Можем да разширим и да задълбочим това изживяване в много други направления. От това изживяване с помощта на Духовната наука сме доведени до истинското оценяване на човешката стойност — до висока оценка на човешкото достойнство в контекста на света.
към текста >>
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по
отношение
на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове. Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път. Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот. А сега и трета гледна точка. Духовната наука не говори непрекъснато за „духа“, който е в основата на всичко — не и в пантеистичен смисъл.
към текста >>
По
отношение
на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по
отношение
конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
Изпитанието се състои в това, да намерят пътя към духа с помощта на вътрешната си сила. Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от средата на петнадесети век живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е определено да бъде поставено в светлината на съзнанието. Нека не изпадаме в безплодни самосъжаления: „Човечеството беше сполетяно от една ужасяваща катастрофа… Защо боговете тласнаха човечеството в една такава покъртителна катастрофа[5]! Защо боговете не го изведоха на сигурно място, след като е твърде жалко, че хората трябваше да се озоват насред такова премеждие? “ Нека не забравяме, че живеем в епохата, когато свободната духовна дейност на човека ще намери изява — когато боговете според тяхната основна служба не се разкриват, човекът по свободно решение ще отвори вътрешния храм на душата си, за да ги покани.
По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
Определено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали. Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е редно да се разглежда по този начин. Трябва да ни е ясно: Всичко, което досега се е разбирало като християнство, е едва началото. То се свежда до малко повече от признаване на факта, че Христос някога е присъствал в човека Исус и е преминал през Мистерията на Голгота. Всичко, на което християнството е успяло да научи хората за близо 2000 години, е простият факт, че Христос е слязъл на Земята и е установил връзка с тази Земя.
към текста >>
73.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено
отношение
с нашия човешки свят.
Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят.
Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества. Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно. Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години.
към текста >>
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно
отношение
между мечтателство и сухото еснафство.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото.
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване. И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека. Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си.
към текста >>
Можем да разгледаме луциферическите същества по
отношение
на това, което те имат като интереси в космическото съществуване.
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство. Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества.
Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване.
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека. Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това. Ариманическите същества имат едно друго намерение.
към текста >>
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по
отношение
на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство. Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване.
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това. Ариманическите същества имат едно друго намерение. Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в сферата на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива.
към текста >>
Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по
отношение
на божествените Същества.
Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство. Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване. И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества.
Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това. Ариманическите същества имат едно друго намерение. Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в сферата на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива. Докато луциферическите същества работят и са работили винаги с оглед да постигнат да направят хората отстъпници от това, което човечеството може да чувствува като тяхно Божествено, ариманическите същества се стремят да въвлекат хората, човечеството и всичко, което принадлежи към него, в тяхната властна сфера.
към текста >>
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в
отношение
с троичността.
Докато луциферическите същества работят и са работили винаги с оглед да постигнат да направят хората отстъпници от това, което човечеството може да чувствува като тяхно Божествено, ариманическите същества се стремят да въвлекат хората, човечеството и всичко, което принадлежи към него, в тяхната властна сфера. Така в нашия Космос, в който ние сме втъкани като човеци, съществува една борба между постоянно стремящите се към свобода, към универсална свобода луциферически същества, и постоянно стремящите се към власт и сила ариманически същества. Тази борба прониква всичко, в което ние стоим. Това бих искал да запомните като втора важна за нашето разглеждане идея. Светът, в който ние се намираме, е проникнат от луциферически и ариманически същества и съществува тази мощна противоположност между освободителната тенденция на луциферическите същества и стремящата се към власт тенденция на ариманическите същества.
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в отношение с троичността.
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете. Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека.
към текста >>
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по
отношение
на това значение на числото три.
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс. Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три. Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества. Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото. Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по
отношение
на това
свещено
число три.
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три. Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества. Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото. Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три. В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три.
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента.
към текста >>
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено
отношение
от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Най-дълбоките творения, които човечеството е създало в по-ново време, към които то с право гледа от определена гледна точка като към най-великите произведения на по-новото време, а една културна Майа, една велика измама и са произвели от великата измама на по-новото човечество. Всичко, което действува в тази заблуда, е всъщност творение на ариманическото влияние, което някога ще се концентрира във въплъщението на Ариман, за което аз вече Ви говорих. Защото тази заблуда, в която ние стоим, не е нищо друго освен резултатът на онова погрешно разглежда не на света, което навсякъде блика за хората на по-новата култура, на по-новата Цивилизация от света, като противопоставят Небето и Ада. Небесното, Небето се счита като Божественото, както те го описват, и адът е считан като дяволското, докато в действителност имаме работа от една страна с Луциферическото назовано като небесно и от друга страна с Ариманическото, назовано като адско. Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история.
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест. Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух. И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство. Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско.
към текста >>
То трябва да предприеме преоценки по
отношение
на много неща.
Обаче от моята книжка "Гьотевиия способ" мо жете да видите, че това не ме е заслепило относно погрешната характеристика, която живее във фигурата на Гьотевия "Мефистофел" би било еснафско да се каже, че Гьотевият Мефистофел е нещо погрешно, следователно дайте да го изхвърлим. Тогава бихме постъпили като някои съдии на еретиците. Ние не трябва да изпадаме в това положение като модерни хора. Но също не трябва да се задоволяваме по един удобен начин с онова, което е преминало в плътта и кръвта от по-новия духовен живот в широките човешки маси. Човечеството трябва да научи извънредно много.
То трябва да предприеме преоценки по отношение на много неща.
Всичко е свързано с мисията на Михаел спрямо онези Същества на висшите йерархии с които той отново стои във връзка. И как можем да стигнем до там, да разберем онези импулси, които проникват като лъчи от Михаеловото Същество в нашето земно човешко съществуване, за това искаме да говорим утре и в други ден.
към текста >>
74.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по
отношение
на тях той е потънал в дълбок сън.
Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека. Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание. Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах.
Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен живот. Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание. Когато поглеждаме към небесните простори на Космоса, ние отправяме поглед не само към един свят, който разбран правилно ни изпълва с възхищение и трепет; ние трябва да се научим да отправяме поглед и в непосредственото участие на свръхчовешките сили в нашия собствен организъм. С това аз се опитах да Ви представя как стоят нещата с човешкото физическо тяло по време на съня. Над физическото тяло е разположено етерното тяло (рис, 38, жълто).
към текста >>
Както вчера си изработихме представи за съ
отношение
то между Азът и астралното тяло по време на съня, така можем да постъпим също и с физическото и етерното тяло.
Обаче те не се съобразяват с това; те не отиват по-далеч от рефлексията, която всъщност определя и днешното човешко съзнание. Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
Както вчера си изработихме представи за съотношението между Азът и астралното тяло по време на съня, така можем да постъпим също и с физическото и етерното тяло.
Всъщност докато човек спи, физическото тяло спрямо двигателно-веществообменния човек действува като художник, работещ над своя автопортрет, а етерното тяло действува като художник, който работи над една картина на целия свят. Ако си припомним вчерашната лекция, можем да допълним следното: Докато човек спи, неговото астрално тяло се отделя от физическото и етерното тяло. В него отвсякъде нахлуват душевните сили на Космоса. Астралното тяло се изпълва с тези душевни сили. Само че то приема тези сили в съответствие със своята морална нагласа.
към текста >>
Можем да сме напълно сигурни: Докато спи, човекът просто блести и свети по
отношение
на своето астрално тяло.
Астралното тяло се изпълва с тези душевни сили. Само че то приема тези сили в съответствие със своята морална нагласа. Ако човекът е трайно привързан към доброто, той ще бъде проникнат с най-прекрасните космически сили. Ако е привързан към злото, неговото астрално тяло ще атрофира, ще закърнее. Дори най-незабележимите усещания и чувства предизвикват определени нюанси в астралното тяло на спящия човек (рис.39, розово, жълто, червено, синьо, виолетово).
Можем да сме напълно сигурни: Докато спи, човекът просто блести и свети по отношение на своето астрално тяло.
Докато човекът бодърствува, астралното тяло определя неговата душевна нагласа. А докато той спи, тази душевна нагласа ако мога така да се изразя прелива в душевния Космос и тъкмо в това „преливане“ човек се усеща изправен пред душевно-духовния Космос. Само ако човекът би могъл да проникне в съзнанието на „Духът-Живот“, само тогава той би могъл да разбере какво става в неговото астрално тяло. А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание. И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“?
към текста >>
Те са вложени в древните митове и предания, в култовите
свещено
действия на различните религиозни системи.
Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена. И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество. Вие добре разбирате, скъпи мои приятели, по колко различен начин може да бъде употребено понятието „жертва“. И според мен тези две изречения, до които стигнахме: „Спейки, астралният човек се превръща в съдник на своята душа“, и „Азът става жертва на самия себе си“, тези две изречения са изключително важни за дълбокото и истинско разбиране на човешкото същество. Вгледаме ли се в инстинктивната и древна мъдрост на човечеството, не в ясното съзнание, за което воюва днес антропософската Духовна Наука, а в инстинктивната мъдрост на древните, ние с трепет ще установим образци на великата и първична мъдрост.
Те са вложени в древните митове и предания, в култовите свещенодействия на различните религиозни системи.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така.
към текста >>
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови
свещено
действия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами. Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите
свещено
действия на Руската ортодоксална църква!
И това истинско отвращение към лъжата се получава например когато човек може да изговори с будно и ясно съзнание: „Спейки, астралният човек става съдник на душата. Спейки, Азът става жертва на самия себе си.“ Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи. Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят. И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния живот на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ.
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
Към тези култови
свещено
действия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас.
Спейки, Азът става жертва на самия себе си.“ Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи. Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят. И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния живот на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ. Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас.
Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество. Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
към текста >>
Да, в тези култови
свещено
действия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи. Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят. И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния живот на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ. Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас.
Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост.
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество. Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие. Обаче това, което се случи тогава, е превърнато днес малко или много в ежедневие.
към текста >>
Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо
свещено
действие.
Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
Обаче това, което се случи тогава, е превърнато днес малко или много в ежедневие. Само че антропософското съзнание е длъжно да различава безпогрешно истината от лъжата, дори. и там, където това разграничаване е напълно скрито под натиска на общоприетото мнение. Ние сме длъжни да черпим от дълбините на антропософското познание винаги, когато става дума за човека и преди всичко, за съзнанието на нашата епоха. СЪН:
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат
отношение
то към Христос.
От две страни, освен някои други, точно в настоящето се надига съпротива срещу това, което наричам антропософско духовно познание. За едната вчера загатнах. Тя произхожда от защитниците на естествените науки, които смятат, че надсетивните познания от вида, както ги изложих вчера, изобщо не могат да се постигнат от страна на човешките познавателни сили. Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно. Днес ще се занимаем с другата съпротива.
Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос.
Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници. Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата. Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин. Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение.
към текста >>
Преди всичко те смятат, че
отношение
то на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Тя произхожда от защитниците на естествените науки, които смятат, че надсетивните познания от вида, както ги изложих вчера, изобщо не могат да се постигнат от страна на човешките познавателни сили. Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно. Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници.
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин. Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
към текста >>
Но въпреки това точно по
отношение
на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение.
Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници. Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата. Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин. Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава.
Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение.
Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос. Искам от различни страни да ви разясня това, което току що казах. И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни времена от развитието на човечеството на Земята. Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството.
към текста >>
Нека в това
отношение
да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството.
Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос. Искам от различни страни да ви разясня това, което току що казах. И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни времена от развитието на човечеството на Земята.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството.
По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно.
към текста >>
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша
отношение
то на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Тук се срещаме с нещо определено. Такива учители, според тези, които са мислили, че познават тяхната същност, са били смятани за хора, чиято душевност е била изпълнена от самата божествена сила. В мистерийните центрове, когато хората са говорили с въодушевление, изхождащо от мистериите и от техния култ, се е смятало, че говори не човекът, а чрез неговата уста говорят мировите власти. Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
към текста >>
За това са му били давани препоръки по
отношение
и на говора.
За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове.
За това са му били давани препоръки по отношение и на говора.
Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото.
към текста >>
Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по
отношение
на жестовете в движението на Слънцето.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно. В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество. Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление. Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления.
Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето.
В проявлението на Слънцето те са виждали жестовете за висшето Слънчево същество, което не са можели да възприемат тук, на Земята, но което ги пресреща, когато преминат през портата на смъртта и им помага да се направи съвършено несъвършенството, постигнато тук, на Земята: «Придържайте се в сърдечно благоговеене към висшето Слънчево същество, за да го откриете и след вашата смърт да се промени вашето несъвършенство чрез срещнатото в духовните светове същество, което не сте могли да срещнете на Земята, за да ви помогне това същество да преминете по правилен начин през духовния свят»! За това същество, което привежда в равновесие всичко несъвършено при човека, древните учители са говорили така, както ви посочих. А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея.
към текста >>
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено
отношение
към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители. Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък. Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.» Така са говорили посветените, инициираните по времето на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните времена.
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
Това е било настроението, разпространявано от съвременниците на Мистерията на Голгота и от много посветени в първите три християнски столетия, за което обаче историческите източници малко съобщават, защото всичко, отнасящо се до тези съобщения, е било унищожено. Но чрез вникването в мировия порядък, за което вчера говорих, се стига дотам да се разбере, че настроението като настроение към Христос през първите три столетия, разпространено между тези, които са искали да чуят някогашните посветени, Христовото настроение, е било изгубено и днес то отново трябва да се обнови. След като се преведе казаното, ще ви говоря за него във втората част от моето изложение. Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят.
към текста >>
Така от
отношение
то, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
Така са говорили посветените, инициираните по времето на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните времена. Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора. Това е било настроението, разпространявано от съвременниците на Мистерията на Голгота и от много посветени в първите три християнски столетия, за което обаче историческите източници малко съобщават, защото всичко, отнасящо се до тези съобщения, е било унищожено. Но чрез вникването в мировия порядък, за което вчера говорих, се стига дотам да се разбере, че настроението като настроение към Христос през първите три столетия, разпространено между тези, които са искали да чуят някогашните посветени, Христовото настроение, е било изгубено и днес то отново трябва да се обнови. След като се преведе казаното, ще ви говоря за него във втората част от моето изложение.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята. Новата инициационна наука, за която вчера говорих, прониква отново до тази Христова мистерия, опитва се отново да се доближи до тайната на Голгота.
към текста >>
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по
отношение
на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето
отношение
към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите.
Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание. Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието. И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа.
към текста >>
Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по
отношение
на божественото?
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото.
Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото?
Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин. Този друг начин го търси антропософската наука за духа. И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише.
към текста >>
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по
отношение
на своите мисли.
Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли.
Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото. Казах, че мога да говоря за тези изживявания, защото са мои собствени. Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на духовните светове до съзерцанието на духовните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези духовни светове. Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съвременната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности. Мистерията на Голгота трябва да се схване в цялата и величественост, както тя се проявява в историята на човечеството.
към текста >>
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете
отношение
към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето
отношение
към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа. Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот. Днес много се говори за социални реформи, говори се за социален напредък.
към текста >>
Самият Христос ще бъде, ако хората могат да изградят помежду си един социален живот, който в определени моменти от живота им да им стане
свещено
служение, при което така ще поглеждат към Христос, че няма да казват: «Аз», а ще казват: «Ако само двама, трима или повече се обединят в името на Христос, то Христос е между тях.»[1] И социалната дейност ще е
свещено
действие, тя ще продължи древните култови ритуали.
Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот. Днес много се говори за социални реформи, говори се за социален напредък. Кой ще бъде големият реформатор на социалния живот, когато действията между хората някога се извършат в социалния живот по поръка на Христос Исус, така че светът да може да се християнизира? Кой ще бъде големият социален реформатор, който ще въдвори мир в социалните конфликти по Земята?
Самият Христос ще бъде, ако хората могат да изградят помежду си един социален живот, който в определени моменти от живота им да им стане свещенослужение, при което така ще поглеждат към Христос, че няма да казват: «Аз», а ще казват: «Ако само двама, трима или повече се обединят в името на Христос, то Христос е между тях.»[1] И социалната дейност ще е свещенодействие, тя ще продължи древните култови ритуали.
След като Христос днес е жив и действа в човешката същност, трябва сам да стане големият социален реформатор. В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос. То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
към текста >>
76.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по
отношение
на образите, които те имаха от духовния свят.
Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи. Обаче съвсем не трябва да си представяме, че древните хора бяха лишени от мисли. Те имаха своите мисли, но стигаха до тях по друг начин, а не както днешните хора. Ако днес човек поиска да има определени мисли, той трябва да положи известни усилия; той трябва тъй да се каже да им придаде един вътрешен облик.
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по отношение на образите, които те имаха от духовния свят.
Но наред с образите, от духовния свят те получаваха и мисли. Да, ако можехме да си представим величествените и преливащи от светлина мисли на древното човечество, ние просто бихме застинали от удивление. Тези мисли не бяха съчинявани, те бяха получавани като едно откровение. Както днес имаме училища и университети, така древните имаха своите Мистерии, в които наука, изкуство и религия бяха едно цяло. Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание.
към текста >>
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно
отношение
към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина.
Това той може да стори само през зимата; тогава, когато цялата Земя е откъсната от Космоса, откъснат е и той; сега, по време на зимата човекът е най-близо до онзи Бог, който слезе от Космоса и се свърза със Земята. И през Коледните дни става точно това: Земята се откъсва от Космоса и в своята космическа самотност човекът търси близостта между своите самостоятелни мисли и духовно-божествения свръхсетивен свят; и ако разбира какво точно става в света около него, той започва да се брани от ариманическите сили, също както през древността той се бранеше с помощта на летните Мистерии от луциферическите сили. Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли.
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина.
Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло. Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете. И всяка година той го връщаше на духовния свят. Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание.
към текста >>
В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха един подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни
свещено
служители принасяха жертвите от името на всички останали.
И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло. Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете. И всяка година той го връщаше на духовния свят. Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание. За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма.
В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха един подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни свещенослужители принасяха жертвите от името на всички останали.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството.
към текста >>
77.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното
отношение
към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно. Друг, още по-голям пример на „тоталност" имаме в годишния цикъл. Ако погледнете този годишен цикъл и всичко, което става със Земята и човечеството в хода на една година дори и само във външния атмосферен пласт ако проследите процесите в растенията и минералите, Вие ще установите, че сте изправени пред един още по-всеобхватен „времеви" организъм, чиито природни процеси можете да изследвате под формата на чернодробни, стомашни, бъбречни процеси и т.н. и т.н. Практически в годишния цикъл има едно органическо натрупване думата е приблизителна, но все пак може да се употреби едно органическо натрупване на такива процеси, които подлежат на подробно естественонаучно изследване.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него. Позволете ми да обясня какво имам предвид. Нека спрем вниманието си най-напред на годишния цикъл. Ако настроим душите си на същата вълна, каквато успяхме да постегнем тук последния път непосредствено преди Коледата, ние ще установим, че от най-първата пролетна зеленина до периода на цъфтенето, се разиграват определени процеси. Да, ние имаме един необхватен сбор от природни процеси, които се разиграват в посока от корените към цветовете.
към текста >>
В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат
отношение
към нас, хората, доколкото сме жители на Земята.
Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса. Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са обединени в едно затворено цяло. И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост. И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост.
В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята.
Впрочем Земята не се променя толкова бързо. Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята. И така, доколкото всяка година минаваме през пролет, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост. Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава познание; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия живот. Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на животинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения.
към текста >>
Отново имаме сливане между зима по
отношение
на физически-етерния организъм, и лято по
отношение
на Азът и астралния организъм.
е възможно само доколкото тя притежава две противоположни „полукълба": практически по време на съня спрямо своето физическо и етерно тяло човек се намира в лятото, а спрямо астралното тяло и своя Аз, човек се намира в зимата. По време на бодърствуването нещата са поставени обратно. Тогава за физическото и етерно тяло настъпва зима. Азът и астралният организъм на човека са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато човек е буден. Когато Азът и астралното тяло се потопят във физическото и етерно тяло, тогава за тях за Азът и астралното тяло настъпва лято.
Отново имаме сливане между зима по отношение на физически-етерния организъм, и лято по отношение на Азът и астралния организъм.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима. Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято. Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято. Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин.
към текста >>
По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално
отношение
към човека, също както изграждаме и едно природно
отношение
към природата.
Човекът се превръща в свободно същество именно защото природните необходимости, които иначе се манифестират във времето, при него се неутрализират и вместват една в друга. Ето защо и човек никога не може да се издигне до разбирането за свободата, ако той не проумее: Винаги когато неговата физическа и етерна природа са в състоянието на лято и зима, към тях той прибавя зимата и лятото на своя духовен живот. И така, Вие виждате, че докато наблюдаваме външната природа, ние стигаме до такива образи, до какви то е изключено да стигнем при човека нито в неговия сън, нито в неговата будност. Тук ние трябва да сме съвсем точни: В рамките на човешката природа, естествените природни процеси губят своята валидност! И едва когато тези естествени природни процеси престанат да смущават нашата човешка природа, ние стигаме до истинската възможност да погледнем в духовно-моралната същност на човека.
По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално отношение към човека, също както изграждаме и едно природно отношение към природата.
Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето. И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в отношението ни към времето и неговото протичане. Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци. И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето. Времето действително се превръща в пространство.
към текста >>
И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в
отношение
то ни към времето и неговото протичане.
И така, Вие виждате, че докато наблюдаваме външната природа, ние стигаме до такива образи, до какви то е изключено да стигнем при човека нито в неговия сън, нито в неговата будност. Тук ние трябва да сме съвсем точни: В рамките на човешката природа, естествените природни процеси губят своята валидност! И едва когато тези естествени природни процеси престанат да смущават нашата човешка природа, ние стигаме до истинската възможност да погледнем в духовно-моралната същност на човека. По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално отношение към човека, също както изграждаме и едно природно отношение към природата. Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето.
И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в отношението ни към времето и неговото протичане.
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци. И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето. Времето действително се превръща в пространство. Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка. И тогава вече настъпва един момент, когато научната методология се слива с художественото светоусещане, когато наука и изкуство не застават като две враждебни сили нещо характерно за натуралистическата епоха, а като две сили, за които Гьоте можа да каже: Работата е там, че изкуството разбулва определен вид природни тайни, без които природата никога не може да бъде разбрана докрай.
към текста >>
И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да
свещено
действува в този космически култ.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ.
И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ.
Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание. Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в
отношение
то на Антропософията към различните форми на култа.
Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание.
Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
78.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадоволеност по
отношение
на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
Младите теолози, които идваха при мен, търсеха някаква помощ и те не биха могли да я намерят другаде, освен в антропософската Духовна Наука. Да, тази необходимост беше явна: Истинското християнство не може да действува като някакъв частичен ентусиазъм от едно или друго пасторско сърце, то трябва да обедини онези сили, които работят несъзнавано в сърцата на стотици и хиляди хора. Естествено, стремежите на тези личности не бяха единни, но във всеки случай те бяха много по-интензивни от стремежите на ортодоксалните теолози. Освен това те добре разбираха, че стремежът към религиозно обновление е не нещо спорадично, а блика от сърцата на много хора. След известно време тези млади хора отново дойдоха при мен.
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадоволеност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
Налице бяха всички изгледи, че кръгът се разраства. Тогава аз казах: Естествено, днес съвсем не е достатъчно тук да проповядват определен брой пастори. Религиозното обновление не може да се ръководи от тези, които се обучават в пасторски грижи към измъченото човечество. То е дело на онези хора, в чиито души пулсира чистата и жертвоготовна изповед, дело на онези хора, които макар и съвсем смътно носят в себе си един силен религиозен импулс, един специфичен религиозно-християнски импулс. И работата е там, че занапред официалната теология изобщо няма да е в състояние да задоволи този мощен християнски импулс.
към текста >>
Общностите, които създаваме тук или там имат пряко
отношение
към този въпрос.
И това, което е действително необходимо за тези хора, се свежда до следното: По един съответствуващ за тях начин, те ще трябва да открият пътя към истинския духовен живот на човечеството. Аз изтъкнах и обстоятелството, че така или иначе, ще се стигне до образуването на общности. Разбира се, Антропософското Общество има своите цели и задачи, но общо взето те могат да бъдат постигнати и от отделната личност. В този случай обаче индивидуално извоюваното познание е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата еволюция на човечеството. Често се налага да помагаме по един или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение.
Общностите, които създаваме тук или там имат пряко отношение към този въпрос.
Те са длъжни да посочват единствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество. Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека! И едва тогава хората ще открият верния път, който от едната си страна е художествен, а от другата религиозно етично-социален. От самото си възникване Антропософското Движение следва точно този път. И ако той бъде правилно раз бран, за Антропософското Движение друг път не е необходим.
към текста >>
В това
отношение
аз действувах независимо от Антропософското Движение.
Става дума, че Антропософското Движение трябва да съхрани не само духовната си чистота, но и своята духовна енергия. Наред с Антропософското Движение все повече се убеждавам в това можа да възникне и едно съвсем друго Движение, което се стремеше към религиозно обновление. Естествено, за хората, които бяха намери ли вече своя път в Антропософията, то нямаше никакво значение. Но доколкото съществуваха и много други хора, които не можеха да намерят място в Антропософията, това движение се оказа не само оправдано, но и дълбоко необходимо. И с оглед на обстоятелството, че Антропософското Движение остава в рамките на това, което то трябваше да бъде, аз споделих с част от тези личности моето становище за духовния смисъл на една бъдеща теология, за култовото съдържание на една нова християнска общност.
В това отношение аз действувах независимо от Антропософското Движение.
Подбудите за религиозно обновление бяха техни, а не мои. Това, което можах да им предложа като човешка помощ, произтичаше от особеностите на съвременното духовно познание. Това, което дадох на тези хора няма нищо общо с Антропософското Движение. Аз се обърнах към тях като частно лице. В указанията ми беше включен и тактичния намек, че Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление, и че преди всичко не трябва да бъда считан за основател на това движение.
към текста >>
Онзи, който положи основния камък и тъй да се каже извърши първото
свещено
действие, се намираше под моите внимателни грижи, но това не означава, че аз имам намеса в основаването на това Движение.
Вярно е, че на неколцината, които поискаха да основат това Движение за религиозно обновление, аз дадох необходимите съвети, които според мен бяха правилни и подходящи за съответната цел. Що се отнася до конкретното реализиране на тези съвети, самият аз не съм прибягвал до каквото и да е култово действие, до какъвто и да е ритуал, а само посочих, крачка по крачка, верния път, по който може да израсне подобен култ. Това беше крайно необходимо. В рамките на Антропософското Общество този момент трябва да бъде разбран правилно. Движението беше основано независимо от мен, независимо от Антропософското Общество, макар и съветите ми да бяха приети от тези хора.
Онзи, който положи основния камък и тъй да се каже извърши първото свещенодействие, се намираше под моите внимателни грижи, но това не означава, че аз имам намеса в основаването на това Движение.
Корените на това Движение са в самото него, а указанията, които то получи от мен са нещо съвсем друго. Ако човек има нужда от подходящ съвет в дадена област, въпрос на дълг е този съвет да му бъде даден веднага. Аз отново приканвам в най-строгия смисъл на тази дума да се разбере нещо просто: че покрай Антропософското Движение възниква едно друго движение, чиито корени се намираха в самото него. То не беше замислено като „филиал" на Антропософското Движение. То възникна, тъй като извън Антропософското Общество съществуват много хора, които сами не са в състояние да намерят пътя към Антропософското Движение, макар че след време е напълно възможно да влязат в това Антропософското Движение.
към текста >>
Ако става дума за
отношение
то на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите
свещено
действия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Аз добре зная, уважаеми гости и скъпи приятели, че винаги се намират отделни личности, за които е твърде неприятно, когато вместо мистичния транс, поискаме да издигнем принципите на ясното мислене. То се налага не в името на някаква критика. Ясното мислене е необходимо за съхраняването и здравето както на Антропософското Движение, така и на Движението за религиозно обновление. Движението за религиозно обновление не може да устои в борбата, ако по някакъв начин то попречи на Антропософското Движение. Тези неща трябва да се разберат особено добре от антропософите, иначе те не биха могли да работят за напредъка на нашето дело.
Ако става дума за отношението на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само един пълносъзнателен антропософ. Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен живот все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество. И така, надявам се, че сега никой от Вас няма да се обърне към един или друг активен участник в Движението за религиозно обновление и да каже: Ето, в Дорнах се наговориха доста неща срещу религиозното Движение. Това обаче не е вярно. Самият духовен свят се застъпи за това Движение, така че то можа само да положи своите здрави основи.
към текста >>
79.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По правило
свещено
служителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен единствено благодарение на нея".
№ 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София. *9.Става дума за Християнската Общност (Christengemeinschaft), където ритуалът, тайнствата и богослужението, изобщо целият религиозен култ е както казва Р. Щайнер „непосредствено взет от духовния свят". Християнската Общност е основана през 1922 с активното съдействие на Фридрих Рителмайер.
По правило свещенослужителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен единствено благодарение на нея".
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София. *10. Идеята за „троичния организъм" на човешкото същество е загатната от Рудолф Щайнер най-напред през 1917 г. в книгата му „Von Seelenratseln" (Събр. Съч. № 21): а) нервно-сетивната система: носител на мисленето
към текста >>
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи
отношение
към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София. *9.Става дума за Християнската Общност (Christengemeinschaft), където ритуалът, тайнствата и богослужението, изобщо целият религиозен култ е както казва Р. Щайнер „непосредствено взет от духовния свят". Християнската Общност е основана през 1922 с активното съдействие на Фридрих Рителмайер. По правило свещенослужителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен единствено благодарение на нея".
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
*10. Идеята за „троичния организъм" на човешкото същество е загатната от Рудолф Щайнер най-напред през 1917 г. в книгата му „Von Seelenratseln" (Събр. Съч. № 21): а) нервно-сетивната система: носител на мисленето б) ритмичната система: носител на чувствата
към текста >>
80.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Или с други думи: По
отношение
на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години.
Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец. После аз установявам какви са промените следващия месец, още по-следващия и т.н.
Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години.
С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите. Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години.
към текста >>
В това
отношение
американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува.
Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години.
В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува.
Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед. При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик.
към текста >>
А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само
отношение
то на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса.
По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години. В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед. При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността.
А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса.
Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот. И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят. Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност. Ако един човек застане пред мен, аз виждам многообразни проявления на неговата същност.
към текста >>
И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови
свещено
действия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото.
Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието. За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса. Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос. Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност. Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса.
И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото.
Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън. И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите. От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите. И както днес човекът изживява несъзнателно своя дихателен процес като нещо, което вътрешно принадлежи на цялото му същество, така и в миналото човекът изживяваше цялото си същество като принадлежащо на годишния кръговрат. През зимата той търсеше родствените му елементарни Същества в Земните дълбини; в разгара на лятото той ги търсеше в облачните висоти.
към текста >>
Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето
отношение
към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса.
Обаче в този случай от едно такова познание, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален живот. През последните три, четири столетия хората свикнаха да разглеждат природата и човечеството единствено с помощта на чисто интелектуални, абстрактни представи. И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце.
Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса.
Актуалните социални проблеми ще намерят своето разрешение в онзи миг, в който човешките сърца се отворят пред съзнанието за Духа, онова съзнание за Духа, което е разновидност на природното съзнание в посока от пролетно-лятно съзнание към есенно-зимно съзнание, към себесъзнание. В един по-дълбок смисъл, от решаващо значение е не разбирането на социалния проблем, а фактът, че достатъчно голям брой хора могат да приемат в душите си именно такива духовни импулси. И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник. Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми.
към текста >>
81.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по
отношение
на веществения състав.
Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете. На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н.
Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав.
Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато. Великата загадка за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай? Те са били дълбоко убедени, че човек е малък свят, микрокосмос. И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак, сребро и злато. Относно най-древните посвещавани в Гърция действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно.
към текста >>
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това
отношение
й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово.
Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка. Обаче същото това олово, което се намира като оловна руда в Земята, в безкрайно фино състояние го има в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека и има там своето значение. В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло. Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние.
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово.
Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото. Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма. Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили. Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека.
към текста >>
Тук му ставало ясно тайнственото
отношение
на човека към вселената, тайнственото
отношение
на човека към това, което го заобикаля на Земята.
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята. Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело.
Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята. Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция. Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
към текста >>
Той се приближавал, така да се каже, към най-
свещено
то даже и в Гърция.
Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята. След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята.
Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция.
Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос. На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се представял Христос. Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил Младенец, Младенецът на света, който още е трябвало да расте в Космоса.
към текста >>
82.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало
свещено
действие, жертвено действие.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни. Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии.
Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие.
В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето. И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
към текста >>
В тези стомни извършвали нещо като
свещено
кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1].
Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни. Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие.
В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1].
Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето. И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното. Когато се погледне назад към това, откъде са възникнали, се вижда как в древногръцкото време се пресъздавали жертвените откровения, които по-рано са били много по-величествени и великолепни, отколкото в Самотраки при Мистериите на Кабирите.
към текста >>
Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по
отношение
на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима.
В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка.
Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима.
Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>
83.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите
свещено
действия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Дорнах, 19 април 1924 Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации.
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово. Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят. Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".
към текста >>
Разбира се, в известно
отношение
древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ.
И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите. На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден. Нека вземем древния празник на Адонис. Определени предноазиатски народи го имаха в своя календар далеч преди християнското летоброене. В центъра на този празник стоеше един образ и в него беше представен Адонис, духовният символ на всичко, което блика в човека като сили на младостта, като духовен символ на всичко, което се изявява в човека като дух на красотата.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ.
По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата.
към текста >>
Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по
отношение
на Христовото Същество.
Истинските ръководители на древните Мистерии имаха правото да заявят: Онзи Христос, до когото ние достигнахме чрез извисяването си към Слънцето следвайки методите на Посвещението сега сам е слязъл в едно смъртно тяло, в тялото на Исус от Назарет. Той сам слезе долу на Земята. Онези хора от епохата на християнството, които подразбраха нещо от Мистерията на Голгота, усетиха, че душите им се заливат от празнично, тържествено настроение; нещо повече бих могъл да кажа, че душите им бяха обвзети от един свещен трепет. И всичко, което преди беше само едно живо съдържание на съзнанието, сега с помощта на процеси, чиито опознаване е наша най-близка задача се превърна в един напомнящ празник за историческото събитие на Голгота. Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше.
Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество.
Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството. Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето.
към текста >>
Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по
отношение
на времето неща представим нещата по следния начин/.
Как впрочем изглеждаше Мистерията на Голгота за човека от следващите столетия? Ако трябва да представя нещата схематично, аз бих започнал така: ако това тук е Земята, в един от нейни те мистерийни храмове човекът можеше да получи Посвещение и да открие Христос в Слънцето. За да открие Христос, човекът трябваше да гледа навън в пространството. /рис.1/ [1]/ Искам ли да продължа тази схематична рисунка, позволете ми да отбележа и развитието на следващите епохи, с други думи на времето.
Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по отношение на времето неща представим нещата по следния начин/.
Сега тук се разиграва Мистерията на Голгота. Нека приемем, че един човек живее, да кажем, в осмото столетие. За да стигне до Христос, той не трябва да прибягва до Мистериите и до извисяването към Слънцето. За да стигне до Христос, той трябва да отправи поглед към повратния миг на времето, към началото на християнското летоброене, или с други думи към времето, когато стана Събитието на Голгота /рис.1 стрелката/. Това, което за древния човек беше възприятие, свързано в пространството, чрез Мистерията на Голгота се превърна във възприятие, свързано с времето.
към текста >>
По този начин обаче изчезна онова непосредствено
отношение
, което беше свързано с празника на Адонис, онова
отношение
, което можеше да бъде свързано и с Мистерията на Голгота.
Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят. Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
По този начин обаче изчезна онова непосредствено отношение, което беше свързано с празника на Адонис, онова отношение, което можеше да бъде свързано и с Мистерията на Голгота.
На времето след земната смърт на всеки индивид човешката душа знаеше: Ето, сега човекът минава в пълна сериозност през Портата на смъртта и през изпитанията на трите дни; после обаче душата трябва да се изпълни с празнично и радостно настроение, защото тя е непоколебимо уверена, че тъкмо след смъртта, тя ще се върне в своето духовно отечество. Но сега това дълбоко изживяване престана да вълнува човека и той не черпеше от него никакви сили. Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря. Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството. То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем.
към текста >>
Защото по
отношение
на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря. Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството. То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето. Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение.
Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
Обаче тъкмо това настроение трябваше да се преобрази от човешката душа в един радостен трепет при нейното пробуждане в свръхсетивния свят. Когато богът, съответно неговото изображение, беше изваждан от водата, тогава истинският последовател на тази религия, обръщайки поглед към човешката душа, няколко дни след смъртта, виждаше ясно: Това, което става с мъртвия човек в духовния свят, ето, то израства сега пред моята душа под образа на Адонис, възкръсналия бог на красотата и младежката сила. По този начин всичко, което беше толкова дълбоко свързано с човешката душа, се пробуждаше всяка есен, всяка есен то се пробуждаше в духовния свят на човека. В онези времена не би било възможно да се разчита на външната природа. Това, което можеше да се изживее в Духа, то се представяше от посветените именно в култа, в ритуалите на свещенодействието.
към текста >>
Това, което можеше да се изживее в Духа, то се представяше от посветените именно в култа, в ритуалите на
свещено
действието.
Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение. Обаче тъкмо това настроение трябваше да се преобрази от човешката душа в един радостен трепет при нейното пробуждане в свръхсетивния свят. Когато богът, съответно неговото изображение, беше изваждан от водата, тогава истинският последовател на тази религия, обръщайки поглед към човешката душа, няколко дни след смъртта, виждаше ясно: Това, което става с мъртвия човек в духовния свят, ето, то израства сега пред моята душа под образа на Адонис, възкръсналия бог на красотата и младежката сила. По този начин всичко, което беше толкова дълбоко свързано с човешката душа, се пробуждаше всяка есен, всяка есен то се пробуждаше в духовния свят на човека. В онези времена не би било възможно да се разчита на външната природа.
Това, което можеше да се изживее в Духа, то се представяше от посветените именно в култа, в ритуалите на свещенодействието.
Но в хода на развитието трябваше да се случи нещо. Образът, почитан в древността, трябваше да бъде изместен от спомена – вътрешният, лишен от образ, душевно изживян спомен за Мистерията на Голгота. Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта.
към текста >>
84.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той се учил да познава
отношение
то на човека към Слънцето.
Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса.
Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето.
И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния. Какво в действителност знае човек за света в наши дни? Той знае, да кажем, че цветът на цикорията е син, че розата е червена, небето-синьо и т.н.
към текста >>
Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното
отношение
на човека към Космоса.
Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята. Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот. И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог". В Ефес са получавали дълбоко разбиране на това, защото разбирането се придобивало вътрешно и чрез човешкото същество. Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите.
Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса.
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд. Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата. Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата. Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
към текста >>
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено
отношение
към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата. Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало. Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки. Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък. Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго
отношение
към духовното от заобикалящите ги.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки. Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък. Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека. Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия.
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги.
Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие.
към текста >>
/*Лампрехт - църковник, френски
свещено
служител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики.
/*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята. И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове.
към текста >>
И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно
отношение
към Земята.
Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите.
И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята.
В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>
85.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му
отношение
към живота.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 24 април 1924 Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени.
Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота.
Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот. Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота. Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще. Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни. И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т.
към текста >>
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по
отношение
на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по
отношение
на други прояви на човешката душа.
За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук. Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени. От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени? Как стои въпросът с тяхното прераждане? -
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа.
Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща. Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта. Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го.
към текста >>
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по
отношение
на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането. Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите.
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота? Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
към текста >>
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по
отношение
на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война. Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3]. Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко. След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела. Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
към текста >>
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно
отношение
ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече. И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания.
към текста >>
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по
отношение
на неговото духовно естество, - е отново тук.
Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече. И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания. Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус. Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост.
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук.
Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие. Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо. Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6].
към текста >>
И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по
отношение
на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат. Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното. Обаче човек може да бъде омагьосан по един особен начин, така че е напълно сигурен: - Тук не се касае за това, че еснафите седят в партера и произнасят своите преценки. Те имат право, от еснафска гледна точка, разбира се, но съвсем не се касае за това. - А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие.
И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
За да ви дам също и за това един потвърждаващ пример, бих искал да обърна вниманието ви върху следното. Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици. Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери. В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците.
към текста >>
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по
отношение
на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Минералите, кристалите, също и другите външни неща на сетивния свят отговарят на тези идеи. Гьоте по същия начин проследява първичното прарастение и разглежда типовете. При животните може да се постъпи по същия начин. При човека обаче, във всяка отделна човешка индивидуалност трябва да бъде проследена живата идея. Да се види «ентелехията» действаща в човека, извърши първо Аристотел, а не Платон.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
към текста >>
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по
отношение
на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше.
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност. Тя беше в близки приятелски връзки с една друга личност от ученическия кръг на Платоновата школа. Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго качество, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха. Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки. Отначало те можеха добре да се разбират, а след това вече не можеха.
към текста >>
Естествено
отношение
то към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият. Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите.
Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство. И двамата се откъснаха от това приятелство. Но все пак като членове на Платоновата школа те бяха свързани. И тази Платонова школа имаше нещо особено. Нейните ученици развиваха в себе си определени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг.
към текста >>
Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно
свещено
благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Другият беше потопен така дълбоко в своето тяло, потопен чрез особения начин на духовното развитие в миналото, потъна така силно в своите органи, че почти през целия си живот боледува - Хамерлинг[8]. И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси. Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико. Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му. Болестта и здравето, когато те се разглеждат във връзка със съдбата, се показват естествено съвършено различно, отколкото изглеждат, когато ги разглеждаме само в границите на един земен живот.
Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот. И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане. [1] Флавий Клавдий Юлиан Апостат (Отстъпника), 332-363, римски кайзер 361-363. [2] че веднъж изложих в Щутгарт.. също и на Коледната конференция: виж лекциите от 30 декември 1910 в «Окултна история.
към текста >>
86.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно
отношение
, чрез действието на висшите йерархии.
Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни средства. Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, ние виждаме, как в себе си човекът има жизнените сили, силите на живота. И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм.
Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии.
Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите. Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго. Бих искал да кажа, че по време на всички наши антропософски разглеждания винаги сме обгръщали човека в процеса на протичането на неговия живот - от раждането до около 7-та година, когато става смяната на зъбите; от смяната на зъбите до половата зрялост; от половата зрялост до 21-та година, където не така ясно се вижда диференцирането; после от 21-та година до 28-та година; от 28-та година до 35-година; от 35-та година до 42-та година; от 42-та година до 49-та година; от 49-та година до 56-та година и т. н. /виж рис.1 (стр. 193)/.
към текста >>
Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по
отношение
на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по
отношение
на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.
И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм. Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии. Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите.
Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.
Бих искал да кажа, че по време на всички наши антропософски разглеждания винаги сме обгръщали човека в процеса на протичането на неговия живот - от раждането до около 7-та година, когато става смяната на зъбите; от смяната на зъбите до половата зрялост; от половата зрялост до 21-та година, където не така ясно се вижда диференцирането; после от 21-та година до 28-та година; от 28-та година до 35-година; от 35-та година до 42-та година; от 42-та година до 49-та година; от 49-та година до 56-та година и т. н. /виж рис.1 (стр. 193)/. Върху това, което се намира отвъд 56-та година, ще говоря следващия път; сега ще разгледам хода на човешкия живот до 56-та година. Тук ние ясно имаме три разчленения от три периода на живота до 21-та година, следва вторият раздел от три периода на живота до 42-та година и после третият раздел от три периода на живота до 56-та година. Последните периоди на живота искам да изобразя така /виж рис.1 (стр. 193)/.
към текста >>
Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по
отношение
нападението на разграждащите сили на неговия организъм.
До половата зрялост човекът няма тези сили в себе си. Следователно в неговия физически организъм настъпва онази промяна, която, така да се каже, изпраща по-мощни сили във физическия организъм, отколкото е имало по-рано в него. Детето не притежава още тези по-мощни сили. То притежава по-слабите сили, които в земния живот действат първо върху душата, но не върху тялото. Рис.1
Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение нападението на разграждащите сили на неговия организъм.
Преди тази 35-та година нас много съществено ни подкрепя организмът. Той има тенденцията да изгражда. И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години. След това обаче започва една много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия.
към текста >>
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по
отношение
на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот. Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
По
отношение
описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека. Рис.2 Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука.
По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето. След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената.
към текста >>
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в
свещено
страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си. - също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това. В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии.
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си. Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
към текста >>
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по
отношение
на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това. В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
- Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното.
към текста >>
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по
отношение
на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си. Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното! [1] От това един професор.. направи: Има се предвид професорът по анатомия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията. [2] след 49-та година животът е подарен: В предишните издания е написано «ограничен». В стенограмата ги има и двете думи.
към текста >>
87.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво
отношение
е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 30 май 1924 Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал.
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание. А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението. За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос. Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже. Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло.
към текста >>
Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с
отношение
то на детето към духовния свят, което хората са си представяли.
В древни времена хората наистина са имали съзнанието, че трябва да съобразят даването на имената с духовни факти. Днес на хората им е обикновено безразлично, какви имена получават техните деца. За някои е важно само името да звучи хубаво или нещо подобно. Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името.
Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли.
Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е. дом на Елиза. По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел. Защо?
към текста >>
228)/, само по
отношение
на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по
отношение
на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
Докато Луната беше свързана със Земята и докато древните праучители поучаваха хората чрез техния спомен, и докато след това в мистериите се съхраняваше това, което бяха учили древните праучители, което продължи до 14-то християнско столетие, дотогава всяка мъдрост беше това, което беше виждано с очите на боговете. Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше поставена в пълната невъзможност да гледа с очите на боговете. С развитието на съзнателната душа започва възможността да се развие свободата при хората. Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/. Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум. Като човеци ние действително изглеждаме така, както когато плуваме само подаваме глава над водата. Така с нашите сетива и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите. Рис. 5
към текста >>
По
отношение
на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше поставена в пълната невъзможност да гледа с очите на боговете. С развитието на съзнателната душа започва възможността да се развие свободата при хората. Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум. Като човеци ние действително изглеждаме така, както когато плуваме само подаваме глава над водата. Така с нашите сетива и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите. Рис. 5 Ние намираме всичко това, когато от състоянието на възприемане извън тялото се завръщаме отново в тялото.
към текста >>
Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по
отношение
на дейността на ума и дейността на сетивата.
Ние сме разпръснати в един свят от същества. Ние сме опиянени от разнородността на собствената си същност, понеже сме едно с всички тези същества. Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук.
Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. - А какво значение има това за земния живот?
към текста >>
По
отношение
дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Ние сме опиянени от разнородността на собствената си същност, понеже сме едно с всички тези същества. Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. - А какво значение има това за земния живот? Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
към текста >>
Да, даже по
отношение
на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. - А какво значение има това за земния живот? Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба. Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно.
към текста >>
По
отношение
на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по
отношение
на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по
отношение
на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. - А какво значение има това за земния живот? Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба. Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа.
към текста >>
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по
отношение
на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. - А какво значение има това за земния живот?
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството.
към текста >>
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето
отношение
, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо.
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение.
към текста >>
н.. Със
свещено
благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи.
Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете. Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове. В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека. Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т.
н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи.
Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография. Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии. Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни поставят правилно в живота. И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономерност, която изпълва кармата на човека. [1] Спомнете си сцените: Виж четвърта картина на първата мистерийна драма «Портата на посвещението » в «Четири мистерийни драми» (1910-1913), Събр.
към текста >>
Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без
свещено
благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове. В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека. Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи.
Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии. Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни поставят правилно в живота. И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономерност, която изпълва кармата на човека. [1] Спомнете си сцените: Виж четвърта картина на първата мистерийна драма «Портата на посвещението » в «Четири мистерийни драми» (1910-1913), Събр. съч. 14.
към текста >>
88.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото то ни дава интересни обяснения точно по
отношение
на такива стихийни природни бедствия.
Понякога можем да наблюдаваме природните явления, които се разиграват в земния живот. Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления. Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч.
Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки.
към текста >>
И когато именно по
отношение
на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо
отношение
за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено.
Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия. Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено.
Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по
отношение
на това, което се намира в моята минала карма.
При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин.
Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма.
- Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството. Ние трябва напълно да усвоим тези два различни начина на разсъждение, на преценка на живота, тази, която зависи от духовния свят, и тази която имаме от физическия свят. Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно относително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в редовния ритмичен процес на Космоса. Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието.
към текста >>
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по
отношение
на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него. Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят. Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп.
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално. Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене. Но какъв духовен свят трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят? Онзи духовен свят, който ние трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят, е светът, който познахме като свят на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Втората йерархия стои зад всичко, което Слънцето осветява.
към текста >>
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по
отношение
на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята.
В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина. Но сега, след като бях вече посветен, нещата стоят така: Когато изживявам утрото и Слънцето отново се готви за неговия дневен път, в мен се събужда споменът за нощния живот. Аз знам какво съм изпитал през времето на нощния ми живот. Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток.
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по отношение на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята.
Аз видях Слънцето в полунощ. - Такъв монолог, отговарящ на пълната истина, посветените действително са произнасяли в тяхната медитация. Защото произнасянето на такъв монолог не беше нищо друго, освен осъзнаването на това, което съществуваше. И когато четем още при Яков Бьоме[1] в книгата му «Изгряването на утринната зора», ние наистина можем да получим потресаващо усещане, че тези думи, които се намират в началото на книгата «Изгряването на утринната зора», са остатък от едно чудесно древно учение. Какво е за посветените «изгряването на утринната зора»?
към текста >>
Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва
свещено
действието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените.
онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане. Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/. След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо. Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела. И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите.
Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените.
И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят. Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност? Вие виждате, как този култ протича.
към текста >>
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно
свещено
действие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите. Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените. И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят.
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
Вие виждате, как този култ протича. Вие виждате отпред да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия. Вие виждате, как пред този ковчег се извършва определен култ. Слушате молитвени формули изговаряни от свещеника. Това може да бъде и по-сложно, но в неговата простота, какъвто този култ е сега, може вече да бъде завоювано онова, което може да бъде завоювано чрез него, да бъде завоювано за хората.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Превръщане на човешките земни дела в душевни небесни дела, когато при съвместното действие на хората във физическия сетивен свят се внася
свещено
-духовно действие.
Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действителността на мисленето ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. Кармическо-космически сили на подготовка. В кармата миналите въплъщения действат върху по-късните като един духовен инстинкт вътре в aза; това действие бива осъзнато след смъртта. Мрежата на кармическите връзки.
Превръщане на човешките земни дела в душевни небесни дела, когато при съвместното действие на хората във физическия сетивен свят се внася свещено-духовно действие.
Небесното последствие на делата от определени събития се спуска тогава като един фин дъжд в мисловните отразени образи върху Земята. Но също и твърде реалните признаци на миналата епоха заобикалят, обкръжават днешните хора, примамени от Ариманическото течение на нашето време ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост.
към текста >>
В това
отношение
е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
към текста >>
90.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимо
отношение
изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 юли 1924 г. Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта.
Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно.
Виждаме животните да действат инстинктивно. Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено. Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това. Какво всъщност се нарича инстинкт при животните? Ние знаем, че животните имат групова душа.
към текста >>
Само когато във физическия сетивен свят се внася
свещено
духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка.
Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели. Отделният човек изживява своята съдба. Но щом двама души действат заедно, става нещо съвършено различно от изпълнението на съдбата само на единия или на другия човек. Между тях се разиграва нещо, което надхвърля онова, което всеки един изживява поотделно. Обикновеното съзнание не може да отбележи никаква връзка между това, което става между хората и това, което става горе в духовните светове.
Само когато във физическия сетивен свят се внася свещено духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка.
Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек изживява като съдба. Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното мислене, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли. Там се вливат човешките дела от взаимовръзките на тези хора, там се вливат също и отделните човешки земни съществувания. По-нататъшната гледка, която след това се явява пред погледа на посветения, е от особено голямо значение. Ние насочваме поглед нагоре.
към текста >>
И когато в отделните случаи разгледаме съответните факти по
отношение
на духовното съдържание, стигаме до твърде странни изводи.
Това са хората от последната третина на 19-то столетие. Техните сенки се виждат да действат във всичко. Ето виждате ли, това е тайната на нашата епоха. Бихме могли да кажем: - Никои други починали не са били някога така силни както тези от последната третина на 19-то столетие. Това е също един космичен аспект.
И когато в отделните случаи разгледаме съответните факти по отношение на духовното съдържание, стигаме до твърде странни изводи.
За мен беше важно, дали при повторното издаване на моите книги, които бяха написани в 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие, трябваше да променя някои неща. Обикновените филистери на нашето съвремие, казват: - Всичко се обнови. Някогашните научни теории и хипотези са отдавна изживени. - Когато обаче разгледаме нещата от реална гледна точка, не можем да променим нищо. Защото зад всеки, който пише днес една книга, или който говори от някоя катедра, стои сянката на някой друг.
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по
отношение
на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Ние можем да проследим, как Слънцето, да речем, залязва в областта, където се намират определени групи звезди. Можем да проследим онова привидно движение, както се казва, онзи привиден път, който звездите изминават в своята обиколка около Земята. Можем да проследим и пътя на Слънцето. Днес казваме: - В течение на 24 часа Слънцето обикаля Земята - естествено всичко това е привидно – и звездите обикалят Земята. Така казваме ние, но това не е правилно.
Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по отношение на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по отношение на звездите. След това тези откъслеци от време, с които Слънцето остава назад от движението на звездите, се сумират, стават един час, стават два часа, стават три часа, накрая стават един ден. И идва моментът, когато казваме: - Слънцето е останало назад от движението на звездите с един ден. А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години. Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март.
към текста >>
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по
отношение
на звездите.
Можем да проследим онова привидно движение, както се казва, онзи привиден път, който звездите изминават в своята обиколка около Земята. Можем да проследим и пътя на Слънцето. Днес казваме: - В течение на 24 часа Слънцето обикаля Земята - естествено всичко това е привидно – и звездите обикалят Земята. Така казваме ние, но това не е правилно. Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по отношение на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по отношение на звездите.
След това тези откъслеци от време, с които Слънцето остава назад от движението на звездите, се сумират, стават един час, стават два часа, стават три часа, накрая стават един ден. И идва моментът, когато казваме: - Слънцето е останало назад от движението на звездите с един ден. А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години. Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март. Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по отношение на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
към текста >>
Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по
отношение
на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по отношение на звездите. След това тези откъслеци от време, с които Слънцето остава назад от движението на звездите, се сумират, стават един час, стават два часа, стават три часа, накрая стават един ден. И идва моментът, когато казваме: - Слънцето е останало назад от движението на звездите с един ден. А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години. Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март.
Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по отношение на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
Но когато човек е живял вече 72 години, тогава е изтекъл един пълен ден и в своята възраст стига до едно място, където Слънцето е напуснало звездата, при която се е намирало, когато е започнал неговият живот на Земята. Звездата не казва вече същото, което Слънцето казва. Звездите казват, че е 2 март; Слънцето казва, че е 1 март. Човекът е изгубил един космически ден, защото точно за изминалите 72 години Слънцето е останало назад с един ден. И през това време, когато Слънцето може да се задържа в областта на неговата звезда, човекът може да живее на Земята.
към текста >>
- И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по
отношение
на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
Как стигат те дотам да развият предварителните условия на тяхната карма в миналите земни съществувания, да ги развият именно в посоката към антропософията? Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията. Тази сила не е еднаква при всички, но има души, които с голяма вътрешна сила са тласкани към антропософията и изглежда, като че ли те се стремят направо, без странични пътища към антропософията, включвайки се в някоя област на антропософския живот. Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка. Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин?
- И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни? - понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот. То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане. И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят. Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот.
към текста >>
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по
отношение
на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията. Тази сила не е еднаква при всички, но има души, които с голяма вътрешна сила са тласкани към антропософията и изглежда, като че ли те се стремят направо, без странични пътища към антропософията, включвайки се в някоя област на антропософския живот. Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка. Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин? - И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
- понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот. То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане. И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят. Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот. Там в свръхсетивния свят бе извършено именно това, което веднъж описах като един култ.
към текста >>
Ние дълбоко чувствахме тайните, които традицията беше запазила за християните - тайните за
свещено
то и сериозно събитие, което стана в началото на християнското летоброене в Палестина.
Душите на онези хора, които имам предвид, са изпитали някои неща именно през това време. И всичко, което са изпитали, са го втъкали в онези мощни космически имагинации, които съвместно са били изтъкани от един по-голям брой души в първата половина на 19-то столетие. Всичко, което е било изтъкано там като космически имагинации, е проникнато от една страна от нещо, което не мога да опиша по друг начин, освен като един вид копнеещо, изпълнено с очакване чувство. Цялото това изработване на мощни имагинации се изживява от тези души така, че в своите обезплътени души те получават нещо сгъстено, получено от сбора на разнообразни подробности. Това е чувството, което мога да опиша приблизително по следния начин: - Там долу в нашето последно земно съществуване ние бяхме привлечени от Христос.
Ние дълбоко чувствахме тайните, които традицията беше запазила за християните - тайните за свещеното и сериозно събитие, което стана в началото на християнското летоброене в Палестина.
Но този Христос стоеше ли Той пред нашите души в пълната си слава, в пълното си сияние? - Този въпрос се надигаше в сърцата. Те си казваха: - Не научихме ли ние едва след нашата смърт, как като космическо слънчево същество Христос е слязъл на Земята от космическите висини? Почувствахме ли го ние като слънчево същество? Той вече не се намира тук: Той се е съединил със Земята; тук съществува само нещо като един космически спомен за него.
към текста >>
92.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по
отношение
на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи. А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура. Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин. Тогава те я възприемаха. Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно.
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата. Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата. Естествено в още по-стари времена всички тези чувства бяха много по-силни. Но те съществуваха, макар и в по-лека форма и през времето, за което говоря тук. И когато хората виждаха това, след като бяха минали през вратата на смъртта, те имаха следното чувство: - В цялото тъкане и в целия живот, който аз виждах в природата и в природните процеси, говори словото на Бог-Отец и моето етерно тяло отива при Бог-Отец.
към текста >>
Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за
свещено
то вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар.
Под формата на катехизма те трябва да изучават това, в което трябва да вярват. С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин. Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието. Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат.
Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар.
транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края. Това беше едно съвършено различно участие в литургията. Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване. Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка. Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията.
към текста >>
93.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по
отношение
интензивността на живота.
Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта. Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота.
Това е особеното. И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън. Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша. Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
към текста >>
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по
отношение
на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта. Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша. Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване.
към текста >>
Така че по
отношение
на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта. Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното. И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън.
Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това.
към текста >>
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по
отношение
схващането й на християнството в земния живот.
Всичко това ме накара да изследвам по-нататък кармата на тази личност за миналото. Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния живот, но продължава да действа и в живота след смъртта. Това е едно твърде забележително явление. - Тогава се показа, че животът, който беше предходил този скициран пред вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, предхождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството? -
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот.
И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за
свещено
то причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
И за да накара духовните същества да участват в борбата, той предизвиква например обсебването на един младеж от едно такова духовно същество и поставя него да пее вместо себе си. И още по-мощни сили извиква той в състезанието. Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах.
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите.
към текста >>
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по
отношение
на всякаква космическа мъдрост.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология.
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия». И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите.
към текста >>
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично
отношение
.
И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия. Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли. И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия. Това е една много важна връзка.
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение.
Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки. Да, мои мили приятели, погледнете обаче сега всичко това във връзка с нашето разглеждане. Такива духове се срещаха в последната третина на 19-и и в началото на 20-и век. Те принадлежаха към най-интересните.
към текста >>
94.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по
отношение
на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по
отношение
на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята. Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата. И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта. Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната. И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
към текста >>
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по
отношение
на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Обаче този кардинал Мазарини малко силно беше засегнат от отношенията. Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV. Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето. Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла.
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее. Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице.
към текста >>
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим
свещено
благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо
свещено
, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Последствията на виденията, бих искал да кажа, бяха проникнати с идеи. И в търсенето на едно човешко тяло тази индивидуалност се въплъти в лицето на Владимир Соловьов.[2] Четете съчиненията на Соловьов. Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3]. Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ.
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната. Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други.
към текста >>
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на
свещено
то, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира.
И в търсенето на едно човешко тяло тази индивидуалност се въплъти в лицето на Владимир Соловьов.[2] Четете съчиненията на Соловьов. Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3]. Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ. Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира.
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната. Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми.
към текста >>
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със
свещено
благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Четете съчиненията на Соловьов. Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3]. Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ. Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин. Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира.
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната. Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем!
към текста >>
95.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но не исках да пропусна
свещено
то настроение по случай празника на Архангел Михаил днес, което утре трябва да свети в нашите души и в нашите сърца, без да съм говорил поне накратко пред вас, мои мили приятели.
ПОСЛЕДНО СЛОВО Дорнах, 28 септември 1924 г.[1] Мои мили приятели! Вчера и завчера ми беше невъзможно да ви говоря.
Но не исках да пропусна свещеното настроение по случай празника на Архангел Михаил днес, което утре трябва да свети в нашите души и в нашите сърца, без да съм говорил поне накратко пред вас, мои мили приятели.
За да мога да сторя това, аз го дължа само на преданите грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман. И така, надявам се, че все пак днес ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа, именно при това или по случай това празнично настроение. Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
към текста >>
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по
отношение
живота на Рафаел.
Ние виждаме, как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което беше нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус. И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви. Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг. И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3]. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия.
към текста >>
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско
свещено
настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
И как го виждаме ние, когато оставим да действа върху нас онова, което той е излял в своите фрагменти[4], как го виждаме, когато то ни въздейства? То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм. Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо. И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта. Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил. Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече. Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството. [1] Към текста на словото от 28.
към текста >>
96.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
А сега съвсем живо си представете едно душевно
отношение
от човек към човек, което се изживява телесно.
Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете.
А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно.
Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света.
към текста >>
Във времето, когато знанието беше
свещено
, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес.
Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас. Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания. Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин.
Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес.
Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят. Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите. Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
97.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно
отношение
се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото. Тази индивидуалност, за която говоря тук, се появява през втората половина на осемнадесето столетие като Фридрих Шилер[1]. Разгледайте целия живот на Шилер, разгледайте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност. Разгледайте обаче и невероятната сериозност, на човек му се иска да каже, невероятната меланхолия, която изпълва Шилеровата душа и вие ще видите именно разтърсващото в неговата младежка съдба, произлизащо точно от неговата меланхолична духовна нагласа. Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мироглед в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова сфера.
към текста >>
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко
отношение
.
Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание. До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло. Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес.
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение.
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността.
към текста >>
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по
отношение
на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло. Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение.
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота.
към текста >>
Какво
отношение
към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца?
Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година.
Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца?
Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем. Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>
В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало
отношение
към действителността.
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното!
В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността.
Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем. Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание. Аз не бях засегнат от това, но пък останалите хора. В книгата ми «Моят жизнен път» достатъчно ясно посочих, че като петнадесетгодишен аз още не можех да пиша ортографски[3].
към текста >>
Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето
отношение
спрямо цялото изминало действие на човешката същност.
Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място. Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии. И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата. След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн. Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение.
Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност.
Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето. Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено. Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго.
към текста >>
И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото
свещено
настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери.
Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма.
И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери.
Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове. Защото кармичните разглеждания ни запознават с една закономерност, която е напълно противоположна на закономерността във външната природа. Във въшната природа действат природните взаимовръзки, но човек напълно трябва да се издигне над тези природни взаимовръзки и да може да възприеме духовните взаимовръзки, ако иска да обхване с душевните си очи закономерността на кармичните действия. За това естествено най-добре подготвя разглеждането точно на хвърлящата нашироко светлина световно историческа карма, за да се получи от нея светлината, необходима за това, което би трябвало да има важно значение в изживяването на собствената карма, за разглеждането на собствената карма. И чрез това, че ви показах въздействията на кармата в световната история при характерни личности, аз исках да подготвя вашата душевна нагласа за другите разглеждания на кармата през следните дни.
към текста >>
98.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно
свещено
усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера.
И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера.
Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
към текста >>
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето
свещено
Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин.
към текста >>
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по
отношение
на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове.
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман. И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята.
към текста >>
На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по
отношение
на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре.
През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман. И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята.
На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре.
Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение. Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността. Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук. Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел.
към текста >>
Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно
отношение
, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел.
На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение. Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността. Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук.
Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел.
Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги. Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот. Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието. Така е!
към текста >>
Това зловещо чувство по
отношение
на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот.
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук. Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел. Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги.
Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот.
Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието. Така е! Буквата е това нещо до тогава, докато тя тече в непрекъснат развой от духовното чрез един човек. Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека. Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство.
към текста >>
И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното
отношение
към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел. Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел.
И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това.
към текста >>
Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез
свещено
настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел!
Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература.
Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел!
Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел? Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания. Така много хора, които в 1914 година имаха затъпено съзнание, бяха заплетени във възникването на ужасната световна война.
към текста >>
Защото какво иска Ариман по
отношение
на Михаел чрез печатарското изкуство?
Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел!
Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство?
Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел? Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания. Така много хора, които в 1914 година имаха затъпено съзнание, бяха заплетени във възникването на ужасната световна война. И в техните затъпени съзнания пълчищата на Ариман водиха световната война чрез хората.
към текста >>
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда
отношение
то на Слънцето не обаче преди това.
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване. Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това.
Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн. Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел.
към текста >>
Какво беше положението в това
отношение
може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги? Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това. Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство?
Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен. Той не можеше още да направи особени опити, за да извоюва от Михаела господството над Интелигентността. Този опит бе възобновен по времето на Александър Велики, но той отново не успя. Но ариманизмът доби голяма значение в печатарското изкуство на новото време.
към текста >>
99.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по
отношение
на техните повтарящи се земни съществувания.
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия. Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено. Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година. Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано. Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи. И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания. Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата.
към текста >>
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по
отношение
на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
към текста >>
И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по
отношение
на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания. Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума.
И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
Историята ни предлага толкова много загадъчни неща! Обаче някои загадъчни неща се изясняват, когато търсим едно такова обяснение, каквото току що изказах. Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори. Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време. Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин.
към текста >>
Ние искаме да имаме по
отношение
на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена. Тогава на драго сърце се пита: Как е изглеждало в техния минал земен живот? Какво са донесли те от този минал земен живот, благодарение на което са станали такива, каквито са станали? И когато отново имаме работа с личности от миналото, които са действували в далечни минали времена на историческото развитие, ние на драго сърце бихме искали да знаем, кога те са се явили отново, като какви са се явили те отново. Когато именно един минал исторически живот е направил съответната личност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята?
Ние искаме да имаме по отношение на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
Но такива връзки могат действително да бъдат много трудно изследвани, и за това бих искал първо да Ви дам едно понятие за начина, по който трябва да насочим погледа върху целия човек, когато искаме да изследваме кармически връзки, а не само върху това, което е особено изразително, особено характерно при дадената личност. Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен. Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах. За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено.
към текста >>
И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя,
свещено
то съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие.
От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител. И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон. Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот. Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието.
И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие.
По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство. Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда. Искам само да кажа, че тези двама човеци, които в Средновековието бяха въплътени в Русия, предприеха с ентусиазъм едно пътешествие за Константинопол с цел да добият този Паладиум, обаче не успяха да сторят това, но запазиха ентусиазма в сърцата си.
към текста >>
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно
отношение
душата и в същото време я остави в неясност.
Когато вземем забележителната съдба на ордена на Йезуитите, ние трябва да зададем въпроса: по какъв начин е живял, и ако отново и дошъл на земята, по какъв начин живее по-нататък в историческото развитие Игнациус де Лоайола, след като на земния живот е минал през вратата на смъртта? Тук имате такива въпроси, които, когато се отговори на тях, са несъмнено в състояние да осветлят историческите основи на някои неща, които са станали. Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост. По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
След като тази личност мина през вратата на смъртта, тя предприе първо пътувания и стигна чрез въздействието на нейната Карма на едно място между смъртта и едно ново раждане в допир с един особен гений, с едно особено духовно същество, което принадлежеше на света на Марс. Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания. И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс. Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората.
към текста >>
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в
отношение
с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората. Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че според нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс. Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на Волтер. Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух. Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи. Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите. Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот.
към текста >>
Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по
отношение
на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот. И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно. Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа.
Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено. И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта. Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух.
към текста >>
Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по
отношение
на неговите морални качества.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества.
Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества. Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества. Това е една извънредно важна връзка. Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте.
към текста >>
След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по
отношение
на неговото душевно съдържание.
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант.
След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител. Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали? В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед. Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение. Върху тези неща ще говоря по-нататък в следващия час.
към текста >>
100.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено
отношение
със старите инспирации и интуиции.
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици.
Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции.
Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание. Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство. Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време. От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят.
към текста >>
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по
отношение
на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение.
От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят. След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието. Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила. Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата. Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение.
Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
към текста >>
Точно такова
отношение
щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват!
Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
Човечеството постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят. Разбира се, винаги имаше личности, които използваха всяка все още останала възможност да развият ясновидство. Но въпреки това ставаше все по и по-трудно. Как хората в старите времена развиваха индивидуалната дарба за ясновидство? Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните гръцки философи че те са съвсем различни от по-късните философи.
към текста >>
Точно както по
отношение
на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
green зелено /оцветената част под хоризонталната линия/ Mid 19 Century Средата на XIX век /на дъното на параболата/ Дребните буквички (а,б,c,e намират се до различните линии) си остават същите. Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството.
Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство. Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план. Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва мисълта или разсъжденията за духовния свят. В древни времена човекът беше зает със своите видения и мисловна нагласа, като това беше в подсъзнателната област на душата. Пророците на миналото не мислеха, не разсъждаваха; всичко идваше до тях чрез непосредственото им виждане.
към текста >>
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от
свещено
то, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща. И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично. Имаше широко разпространена дискусия по онова време, за която външният свят не знае нищо, но която беше особено разгорещена в средата на XIX век.
към текста >>
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж
отношение
то, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът. Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса.
към текста >>
НАГОРЕ